Управлението на ГЕРБ вече окончателно прескочи прага на очакванията към себе си. Не само защото всяка партия по правило губи доверие, докато консумира власт. Но и защото управляващите вече дори не могат да налагат дневния ред на обществото, както сочат данните от последното национално представително изследване на "Алфа рисърч".
Налагат им се СРС-скандали, от които те не могат да изплуват, докато в същото време хората ги е грижа много повече за растящите цени на храните, на които кабинетът не знае как да реагира. (Виж изследването на "Алфа рисърч" тук.
Когато целият обществен дневен ред се изчерпва с оскъдния хляб и изобилните СРС-та, положението на управляващите става опасно критично. Защото те са уцелени в сърцето на всяка власт - управленската й ефективност и моралната й легитимност. Властта е вече не само опетнена, но и неспособна да нахрани народа си.
Управленската безпомощност на правителството на ГЕРБ е регистрирана вече повече от година в изследванията на "Алфа рисърч". Към това обаче сега се прибавя и масовото убеждение, че правителството не се грижи за обикновените хора (според 79% от анкетираните) и че покровителства близки до властта кръгове (според 63%).
Според друго национално представително изследване - на Институт "Отворено общество", 58% от българите смятат, че икономическата ситуация в страната през последната година се е влошила и в момента е "непоносима". (Виж изследването на "Отворено общество" тук.
Магистралите замениха полицейските операции с екшън имена, изчезнали паралелно с разкритията за имотното благоденствие на вътрешния министър. Закономерно се смениха и рейтингите - и вече най-одобряваният министър не е Цветан Цветанов, а Росен Плевнелиев. Който обаче напоследък се притесни, че май твърде много се обещават магистрали и надали всичко ще се изпълни.
Неодобрението към дейността на целия кабинет пък вече е почти два пъти по голямо от одобрението (39% срещу 22%, според "Алфа рисърч"). Единствен премиерът топи по-бавно рейтинг и все още значителна част от хората му вярват (40% дават положителна оценка за дейността му, 29% - отрицателна, а 31% - нито положителна, нито отрицателна).
Електоратът на ГЕРБ бавно се топи, но почти никой не печели от това, с изключение на БСП. Според "Алфа рисърч" за последните два месеца избирателите на ГЕРБ са намалели с близо 1 процентен пункт, а тези на БСП са се увеличили с 1,5 пункта.
Според "Отворено общество" пък за година електоратът на ГЕРБ се е свил с 5 пункта, но точно с толкова се е увеличил делът на негласуващите.
Така фундаментът ГЕРБ вече дотолкова е ерозирал, че властта му е останала да се крепи на два стълба - на личността на премиера, и на липсата на силна политическа алтернатива, която да обере разочарованията от управляващите. Очевидно тенденцията е най-голямата политическа сила в страната отново да се окаже партията на негласуващите. А когато негласуващите са мнозинство, гласуващите по правило излъчват слаба и основана на коалиционни пазарлъци власт.
Дали пък това не е ориста на българското политическо махало - след всяка голяма вяра, вперила очи в една партия, да идва голяма апатия, придружена от многопартийни интереси? След Царя дойде Тройната коалиция. А след Бойко?
М-да и като се добави, че Алфа рисърч и другите правят изследвания по порочни начини - например употреба на прекалено еднородно (и май постоянни) субекти с някои общи характеристики (удобни технически) резултатите са още по-зле дори и да се приеме, че проучванията не са платени. Най-важното, което обче още не се дискутира широко е не загубата на доверие в ГЕРБ, а оформящата се вече обща нагласа за възприятие към политическите мастодонти като едно единно цяло. ГЕРБ се оказа катализатор на емоционалния преход в това направление. Не е напълно невъзможно да се намери нов "лидер" за нова алтернатива, но шансовете тя да се приеме като алтернатива намаляват от ден на ден. Преди, когато се случи нещо подобно имаше ход с царя, но едно, че правителството на Костов не беше толкова очебийно некадърно (независимо от далаверите си) и друго, че сега ход с царя ще е като в шаха - рокадата вече е направена, ползата от придвижване с едно поле едва ли ще е съществена, изключая някоя хитрост, която не можем да се сетим. Като се зачеках с Доган мисля, че въпреки, че ядосах някои от вас илюстрирах добре проблема, на есен изборите могат да минат по инерция, но после? Ние нямаме доверие на държавата, тя от уж гонене на корупция оставя небутнато онова, от което сме недоволни и започва да говори за фискална дисцпилина, а при тази обстановка, разстоянието до взривоопасна смес не е никак за пренебрегване. Условия, разрешителни режими, такси и безбройни данъци, без шанс обикновения човек, ако се опита да прави нещо друго освен да си търси наемна работа да бъде изряден в обстановка, в която тая изрядност се оценява и налага от хора, които все повече и все по-вкупом се възприемат негативно... ако това не е рецепта за пълна стагнация не знам какво е.
Не че не си прав, но не мисля, че и това е достатъчно. Реално погледнато нещата така са се оплели, че поне половината българи са в някакви нарушения. Съда може да се "употребява" доста добе дори и без да се подкупва и ако поставим решението на основа съд в най-добрия вариант ще хванем само големите, дето са близко до трибуната, които са доста, но нито са големи съизмерено с тия, чиито имена не знаем, нито са кой знае каква част от проблема във качеството си на "пригепцали". Ако забием ножа по-дълбоко ще ужилим буквално всички и не трябва да забравяме, че съда също е съставен от служители, нищо че си лепят названието "магистрати". Т.е. той е оръжие с ограничена употреба и може да върши работа при относително стабилна обстановка, Точно от такава гледна точка на някои иначе разумни хора (визирам мои приятели, които са за бой) Бойко им изглеждаше приемлив - него кучета го яли какъв е, но нали ще строи ниските нива в редица. Разбира се това не се случи и няма да се случи, дори напротив администрацията се оказа поне в началото негов основен поддръжник, а миналото му и най-вече миналото на повечето от "армията му" къде директно, къде индиректно ги обвързва с явленията в нея много дълбоко. Това, което искам да кажа обаче е, че към днешна дата вече самата култура на болтовете и гайките в държавната машина предпоределя какво може да се случи и на виско ниво. На по-ранен етап чисто съдебно решение може би беше възможно, но сега вече е нужно разтърсване от по-сериозен характер. И понеже говорим за хора, не може просто да ги пратим в Мадагаскар, а и разликата между тях и нас не е кой знае каква, така че трябва умно решение. Пътища много, но най-лесно е да се тръгне от намаляване на отговорностите на администрацията и общините. Тук ще ме закритикуват много хора, но за България определено мисля, че местното самоуправление трябва да се омаломощи временно - например за десетилетие. Трудно ми е да го обясня накратко, но е въпрос на контрол и това, че хем трябва да го има повече, хем трябва да се намали. Средствата и органите за контрол у нас са се превърнали в основен проводник на корупцията и именно те трябва да бъдат пресъздадени из основи, за да може нещо да се промени. Мисля, че това поне зачеква въпроса за намаляване на самоуправлението като временна необходимост (пълния отговор иска много писане). Като цяло не мисля, че съда може да реши какъвто и да е проблем при нашето ниво на затъване, нужно е да се намали драстично ролята на преразпределител на държавата и така да се отрежат проводниците на корупция и местна феодалщина, за да им остане единствено силовия начин, който може да се следи по-лесно и не на последно място е безспорно зло, както и да гледаш на нещата. Това, както се сещаш, Rowan, ще рече, че има нужда от силови органи и от фокусиране на дейността им с най-различни средства в очевидно и обществено приемани като безспорно престъпни действия. Това е краткия път - един вид силова либерализация, но си има и недостатъците - въпрос на малко време е тези същите силови органи да станат основна цел на корупцията, да се заформят икономически ангарии, но и на това може да се противостои значително по-лесно отколкото на в условията на комплексна социална "европейска" държава, а и както виждаме същите явления и сега се развиват успешно и все по-бързо. Диктатурата би могла да бъде, както средство, така и напаст за такова решение - много лесно може да се окаже просто метод за скъсяване на периода до естественото дълбоко корумпиране на силовите органи. Доста смътно звучи, знам, но власт не се дава лесно, доброто в случая е, че става въпрос за донякъде неформална (т.е. базирана на корупция) и неорганизирана единно. Почистването е на теория възможно без преминаване през пълен хаос, лошото е обаче, че изисква много фина преценка и решимост съчетана с човечност - лошите и добрите в тази игра са често едно и също лице, всеки опит за крайност може да доведе до взрив и повторение на това, от което бягаме, вемсто отмъщение във всеки един момент трябва да се търсят и създават алтернативни решения за онези, които пречат - прекалено са много, за да ги турим в затвора. И последно да се върна назад, както остава само "постната пица" от изяждане от прибраното от държавата, така и ако се опрем само на правораздаване ще получим "постно" такова. При положение, че ни е ясно, че почти всички във властта са кандидати за негови клиенти, как да ги накараме да се самоосъдят? Ефекта на страх от закона в такава ситуация се превръща в страх от авери, противници и интриганти и допълнително стимулира самосиндикалната игра и грабене придружени с всички възможни средства за блокиране на механизмите за праворазаване. Т.е. опита да се осъдят някакви лица в настоящата ситуация стимулира корупцията, дори и ако съда беше чист като сутррешна роса.