Вицепремиерът Даниела Бобева, вероятно единственото лично предложение на премиера Пламен Орешарски в този кабинет обяви в интервю за "Капитал Daily" какво смята да прави като отговорник за икономическите политики.
Отговорите й са твърде обезсърчаващи.
През септември или октомври се очаква да започне работа извънсъдебен орган за решаване на споровете между банките и техните клиенти, казва Бобева на въпрос предвиждат ли се мерки за случаите, в които банките едностранно повишават лихвите по вече отпуснати заеми.
Мотивът за създаването му е, че решаването на проблемите в съда е скъпо и отнема много време, заявява работелата доскоро в БНБ икономистка.
Защо да не се решават проблемите в съда и да не съдим банките, когато имаме проблем с тях? Така направи русенецът Пламен Стоянов, макар че - въпреки съдебното решение, банката се опъва да му върне лихвите. След като една банка в България се смята за всесилна и над съдебната ни система, как някакво органче на изпълнителната власт, което само ще увеличи бюрокрацията, ще успее?
Ако управляващите искат да върнат Арбитража, действал по времето на соца за спорове между предприятия, и подчинен именно на МС, това няма да работи за гражданите. Защо ли? Защото в България нито една институция не работи в тяхна полза - и това също е сред причините за протеста.
Съществува институционален олигархизъм. Подобно на институционалния расизъм в САЩ в средата на миналия век.
Така че при този тип извънсъдебни спорове медиацията със сигурност няма да работи, но ще е от полза на едната страна - тази, която бездруго се налага. Така че съдете ги - и не позволявайте вицепремиерът Бобева да ни заглавичква.
Решението на натовареността на съда, и то само в София, всъщност е съвършено просто - освен купищата дела - няма зали. НЯМА ЗАЛИ. Настанете ги в нови сгради и работата ще потръгне.
Вместо да обяви нов - или промени на сегашния Закон за потребителите в посока на защитата ни от банковото дерибейство, Даниела Бобева хвърля поредната димка, че "защитата на потребителите е акцент в работата на правителството".
На това му се вика да вкараш решението на проблема в задънена улица, като същевременно имитираш действия за разрешаването му.
На един твърде болезнен за банковото лоби у нас въпрос - за необходимостта от закон за уреждане на фалитите на физическите лица, какъвто вече дори и в Румъния, но не и в България, Бобева бяга "по тъча" с думите, че първо трябва да се установи какво означава свръхзадлъжнялост на едно физическо лице. За целта се правело проучване.
Всъщност е просто. Когато след приспадане на дължимите данъци, осигуровки и банкови вноски на длъжника му остава чист разполагаем доход, който е под минималната работна заплата - понастоящем 310 лева.
Същественият отговор - дали кабинетът смята да подготви такъв закон, липсва. Тоест няма да подготви. Същият отговор дадоха негласно и от ГЕРБ по време на управлението "Борисов".
Но затова пък ще се сдобием с поредната правителствена стратегия - за свръхзадлъжнелите лица и домакинства. Такава досега със сигурност не е била писана.
И следва лансиране на една странна идея: "Предвиждаме неправителствени организации да получават ноу-хау и бюджет, с който да кандидатстват по проекти и да помагат на домакинства, които имат проблеми със задълженията си".
Тоест хазната ще финансира през НПО семейства, потънали в заеми? Вместо да приеме закон за фалитите на физическите лица, който би уредил например, случаите, в които банката да не прибира единственото жилище на длъжника.
Любимият й израз, повторен в няколко интервюта е, че няма да гаси пожари в икономическата политика. По всичко личи, че няма и огън да запали.
За банките е абсолютно права. Делата вървят бавно а през това време вървят лихви. Ако пък не се постигне споразумение извън съда /това и сега е възможно, но един такъв специализиран орган би подобрил нещата значително - разбира се ако работи както трябва/, никой не забранява /и не може да забрани/ отнасянето на въпроса до съда. Така че... w.t.f.???
Статията е безкрайно тенденциозна и издава непознаване на съдебните производства, както и на механизмите, по които се решават спорове. Защо не съд, а извънсъдебен орган? - заради бързина, заради възможността за споразумение, заради по-ниския размер на таксите и т.н. И заради старата, колкото света, истина: и най-лошото споразумение е по-добро от най-брилянтното съдебно решение. За арбитража - един от най-добре работещите органи за решаване на търговски спорове, действащ у нас, е АС при БТПП. Само че таксите му са височки. Като качество на правосъдието, поради това, че споровете в този съд изискват специални знания, в АС то е в пъти по-добро от другите съдилища - специфични са делата, не че съдиите в другите съдилища са лоши. Предимство на арбитража е, че можеш да си посочиш арбитър /начин недоверието да бъде преборено/, също и това, че производството е едноинстанционно и практически едно дело може спокойно да приключи за период, по-кратък от година. После, като си се съгласил на абритраж, обикновено изпълняваш много по-лесно доброволно, отколкото когато те осъди, както да го наречем "съд на държавата" - е, пак има анджаклами, но сравнително по-рядко. Така че арбитраж от такъв тип, разбира се, съобразен със спецификите на банковите казуси, би бил великолепна стъпка. Кой ще накара банките да изпълнят решенията на такъв арбитраж? Ами кой сега ги задължава да го правят? Законите. Няма пречка и да се предвиди допълнителна санкция за банките при неизпълнение на арбитражното решение в определен срок /да бъдат мотивирани / Но не вярвам, че ще има съгласие тези спорове да се отнасят до арбитраж. За натовареността на съдиите и залите - ами, как да го кажа по-меко. Глупости на търкалета. Те зали че някои нямат, нямат. Ама освен зали май и съдии трябват, освен ако не искате аз и вие от уебкафе да ги решаваме делата. Бонбони не пия, от сега да си кажа Защо закон за фалита на физ. лица няма да помогне, макар да е необходим? Защото дори като скелет не им е ясно какъв следва да бъде и, предвид качеството на законотворчеството в последните 10-15 години, вместо да изпишем вежди, ще избодем очи. Как обаче може веднага да повлияе Народното събрание? С промяната на чл. 417, т. 2 ГПК, който развърза ръцете на банките и въпреки мнението на Конституционния съд, създава привилегировано положение за банките. Въпрос е на малко козметика по кодекса и на желание от страна на депутатите. Има и две-три други разпоредби /касаещи единственото жилище на длъжника/, които могат да се пипнат и да се усети значително подобрение. Линк към решението по-долу. http://www.constcourt.bg/Pages/Document/default.aspx?ID=1646 Посоченият чл. 417, т. 2 ГПК е една от причините, множество от кредитополучателите да са поставени в положение "Сори, мандалото лопна!" Като си заговорихме за ГПК, този бе приет от правителството на ... Познахте, печелите голямата награда - от Тройната ламя.