ГЕРБ вече година е на власт. Но ГЕРБ ли управлява всъщност? В строго партийния смисъл на думата - не. Цялата партия е вегетативна функция на доскорошния си неформален лидер Бойко Борисов и на доскорошния си формален лидер Цветан Цветанов. Единият е демиургичното й основание, другият - кадровият й завършек.
Настоящето управление еднолично-волунтаристко. В правителството министрите участват в лично качество, а не като партийни номинации, още по-малко пък - като партийни авторитети. С известно изключение - Цветан Цветанов.
Министерският съвет не функционира като висш колективен орган на изпълнителната власт, а като междуведомствено администриране, арбитрирано от всевишния министър-председател.
Правителствените политики и в отделни сектори, и в цялост не са продукт на обща управленска воля, а на едноличната воля на премиера, подчинена главно на запазването на собствената му популярност. Поради което те често са произволни, противоречиви и непоследователни.
Парламентарна група без партия Парламентарната група на ГЕРБ е послушен продължител на волята на правителството. От нея не произлизат почти никакви законодателни инициативи, а когато такива има, те най-често са свързани с лобистки скандали. Както отделните депутати на ГЕРБ, така и парламентарната група като цяло нямат самочувствие на автори на каквито и да било политики и са сведени до проста машина за гласуване.
Партия без партийност
Нито на ниво изпълнителна, нито на ниво законодателна власт партия ГЕРБ не функционира като партиен механизъм. Управленски политики обаче не се обсъждат и не се произвеждат и в самата партийна централа. ГЕРБ не е предвидила в устава си представителна ръководна структура, която да взема стратегически решения в междуконгресния период, т.е. когато не е свикано Националното събрание - такива структури са например Националният съвет на БСП и Националният съвет на СДС.
Но дори и единствената национална управленска структура на ГЕРБ - 11-членната Изпълнителна комисия, се свиква толкова рядко, че дори не може да бъде запомнена от широката публика като аналог на ИБ на БСП (Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП) и НИС на СДС (Националния изпълнителен съвет на СДС).
Партията като списък от службици
Единственият партиен смисъл на политическа партия ГЕРБ е нейните членове да заемат управленски постове и службици. Съвсем младата партия ГЕРБ, която заедно с предхождащото я движение ГЕРБ е едва 4-годишна, повече от успешно участва на 4 национални избори - два за европарламент - през 2007 и 2009 г., местни избори през 2007 г. и парламентарни избори през 2009 г. Плюс частични избори за кмет на Габрово.
Едва учредени и след само година партиен живот, партийните структури вече излъчват от редиците си листи за общински съветници, кметове, евродепутати и депутати. След завземането на националната власт пък се отваря възможност за стотици постове в управлението в центъра и по места, както и в необятната администрация. Партията на властта се оформя като партия в крачка - докато упражнява властта. Охулваната публично държавна администрация е постепенно превземана от „свои хора".
Партийните началници - искрено безлични
Партийните структури са структурирани отгоре надолу. Замирисалата на власт харизма на Бойко Борисов е събудила хиляди апетити за кариера и бизнес. ГЕРБ се е оказала адронен колайдер за хиляди елементарни частици, списъчно структурирани от Цветан Цветанов.
Личното приятелство с партийния лидер (Красимир Велчев), заслугите в набирането на средства за партията (Искра Фидосова), безобидността и липсата на амбиция („Тошко от Разград" - Тодор Димитров) са достатъчни основания за поста съпредседател на парламентарната група на ГЕРБ.
Има съпредседатели, за да се избегне евентуално създаване на нов център на властта в Народното събрание. И за всеки случай съпредседателите не са само двама - за да се избегне разцепване на групата на лагери. За председател на парламента пък е издигната отново непретенциозна, но предана кандидатура (Цецка Цачева), която влиза в тежък конфликт с властния си доскоро пръв съюзник Фидосова, но и двете остават докрай верни на двамата партийни босове.
Лоялност - към Демиурга или към Кадровика
Без собствено партиен живот, продуциращ идеи и становища, с назначени отгоре надолу партийни ръководители, изключващи всякаква вътрешно-партийна конкуренция, с отчайващо посредствени и откровено некомпетентни в политически и професионален план кадри, ГЕРБ е сведена до полукланова задруга от лични лоялности към лидера Борисов и към неговия заместник Цветанов.
Докато управлението като цяло се радва на висока легитимност, не е застрашено от политическа алтернатива и от вътрешни раздори, лоялността към Демиурга Борисов ще е всесилна, и неговият личен властови авторитет и харизма ще може да се разпорежда безпроблемно по целия партиен вертикал. Когато обаче управлението достигне критични нива на обществена легитимност и когато се появи политическа алтернатива, ще се появят и опити за вътрешно-партийна еманципация, групирания и индивидуални напъни за политическо спасение.
Тогава ще натежи лоялността към Кадровика Цветанов, който е имал много по-пряко отношение от Борисов в подбора на кадрите, а като вътрешен министър - в информационното овладяване на техните минали и настоящи биографии. Ако пък едновременно ги няма Демиурга и Кадровика, от ГЕРБ за броени месеци не би останало абсолютно нищо.
ГЕРБ - ускорител на управленски провал
Партийната равносметка след първата година на власт е проста: бидейки само формално партия, ГЕРБ ускорява максимално реализацията на политиките на една силно централизирана воля; бидейки обаче партия без партиен потенциал, ГЕРБ не може да осигури самата реализация.
Създадена, за да не пречи на еднолично-волунтаристкото управление, ГЕРБ може да е в най-добрия случай само посредствен изпълнител на върховния център, без да има сили да коригира политиките на центъра и да го захранва с алгернативни идеи.
Но тъкмо с неспособността си да придава плътност на управлението и да го предпазва от самозаблуди и външни удари, ГЕРБ ще изиграе ролята на адронен ускорител при евентуалния му провал.
