Някой беше казал, че ако парите не те правят непременно щастлив, то със сигурност не те правят нещастен. Тези дни най-накрая американски изследователи разбиха къде хипарския, къде икономическия (по Истърлин) мит, че парите не водели непременно дo повече удовлетворение от живота.
Според Бетси Стивънсън и Джъстин Уълфърс от университета на Пенсилвания, България е най-тъжното място на света - предвид връзката между доходите на глава от населението и удовлетворението от живота.
Сещам се едно малко смехотворно изследване на Института по психология на БАН от май т.г., което с типични тоталитарни похвати се опита да ме убеди, че българите били недоволни от бедността си, но пък щастливи.
Тогава изследването на Европейската фондация за подобряване на качеството на живот и труд показа за пореден път, че сме на последно място по удовлетвореност от живота и щастие, и на предпоследно по оптимизъм и перспективи за лична реализация в сравнение с другите европейски държави. А според това на БАН парите не били най-важното условие за щастието.
Айде бе. Неиздръжливостта на тази теза най-вече личи от престараването на БАН да извади романтизма на преден план, цитирайки данни, според които финансите са посочени от изследваните лица чак на 4-о място при определяне на психичното благополучие.
На първо място под щастие българите имат предвид цялата неизброима гама положителни емоции като любов, споделеност и т.н. На второ е автономността, т.е. да знаят, че имат свое място в живота, а на трето поставят акцент върху семейството, партньора и хармонията между тях. Все неща, които малко или много зависят от парите, но: "Щастието зависи от самите нас!" обобщиха проповеднически психолозите от БАН (това и Марта Вачкова може да ни го каже).
Поддръжниците на Истърлин, според когото "относителният доход (колко пари получавате в сравнение с хората около вас) има по-голямо значение от абсолютния доход" - се аргументиrрат с това, че притежанието на iPod не те прави по-щастлив, защото после ще искаш iPod Touch. Т.е. хората в бедните страни, очаквано, стават по-щастливи веднага щом успеят да задоволят основните си потребности.
Всъщност още преди две години Стивънсън и Уълфърс опровергават Истърлин, представяйки доклад, в който твърдят, че дори да не ти гарантират щастие, парите наистина могат да ти го донесат. Абсолютният доход има по-голямо значение от относителния, казват те, цитирайки данни според които в САЩ около 90% от хората в домакинствата, които получават поне 250 000 долара годишно, се смятат за много щастливи. В домакинствата с доход под 30 000 долара такъв отговор дават 42%. Но данните от международното проучване показват, че хората с доход под 30 000 щяха да са още по-малко щастливи, ако живееха с тези пари в по-бедна от САЩ страна...
Важно условие да се чувства човек щастлив, е да живее в просперираща страна. А българинът преживява много болезнено и когато колегата му взима по-висока заплата от него (че и жена му е по-хубава), и когато види, че съседът му си сменя вратата с блиндирана...
Лесно преглъщаме да сме равни и тъжни в нищетата, но не и неравни в богатството.
Оттам и почва за изследвания като тези на БАН, които ни бият упойката с изводи като "Щастието не се определя от паричното състояние, а най-вече от вътрешни емоционални фактори..."
Истината е, че освен ако не водиш безапелационно хипарски стил на живот и не си аскетирал напълно от материалния свят или не влезеш в някоя от все повече разпространяващите се общности, които отричат парите, те няма как да не играят роля за щастието ти тук и сега. А прекаленото отрицание на този факт ме кара по-скора да мисля, че ни мързи да се погрижим за финаносовата си стабилност, аргументирайки се с удобното оправдание, че печелят само мошениците...
Да не говорим за това, че ако искаш да се занимаваш с нещо крайно цивилизовано като доброволчески труд, който със сигурност носи свръхудовлетворение, трябва да си що годе финансово независим (особено ако имаш собствени деца).
Наистина ли можем да вярваме, че дори елементарен хедонизъм, свързан с приятни емоции, като време прекарано с приятели, нямат нищо общо с парите? Еднакво добре ли ще си прекараш с някой от тях на пейка в градинката и в топъл бар на чаша греяно вино с канела и портокалови резени или пък вкъщи, приготвяйки му суши. Колко пъти седмично можеш да си позволиш да сготвиш за приятели? Това са само най-дребните примери, че парите правят времето с близките ти по-съкровено и пинизчийско. Ако намесим в темата и това, че приятел може да има нужда от финансовата ти помощ, за да реши здравословен проблем, нещата стават доста мрачни.
Но дори и да имаш пари, трябва да знаеш как да ги харчиш - така че да станеш по-щастлив отпреди. За какво са ти шест апартамента, като продължаваш да живееш в ЕПК. Май още се ощастливяваме по модела на соца, когато колкото повече жилища имаш, толкова си по-по...
Парите не са средство за щастие само в неговия повърхностен консуматорски аспект. А за това, че ти позволяват да си ъпгрейднеш потребностите - освен да смениш най-скъпата лаваца със средно скъпо гурме кафе, да спреш най-накрая да робуваш на all inclusive философията за почивка и да си позволиш един опасен трип с ван в Австралия да речем - за който определено не ти трябват слънчеви очила с позлатени рамки...
Или да зарадваш дечурлигата от квартала с билети за цирк. Приятен уикенд!
