По учебник втората година от мандата е време за ремонт на кабинета – да се изпусне парата, да се измият прозорците на Министерски съвет от храчките на недоволните, да се дадат нови обещания и т.н.
Защо се прави това? Защото институционалният рейтинг на правителството е крехък. Сигурно сте забелязали, че институциите си имат свой рейтинг, независимо от хората, които ги населяват. Често рейтингът на личностите се определя от рейтинга на институциите – глупаво, но факт, демокрация.
Парламентът има нисък рейтинг, защото се е наложило убеждението, че депутатите са крадливи простаци, които не разбират от друго, освен да се надуват и да кроят далавери. Така дори и някое светило на морала и компетентността да стане депутат, съдбата на рейтинга му ще е решена предварително.
Обратно: по някаква причина президентството има висок рейтинг, без значение кой е президент. Факт. Може би е така, защото по конституция президентът не може да прави нищо друго, освен да „обединява нацията“ с обли изречения, да мърмори, когато стане нещо неприятно, и от време на време да налага вето (с което никой не се съобразява) за радост на зяпачите. Само се опитайте да си представите рейтинга на Румен Радев, ако не беше президент, а министър-председател, и ще разберете за какво говоря.
Правителството е една от институциите с традиционно нисък (или по-добре да кажем – спадащ с времето) рейтинг. Това е така, защото всичко, което не е трябвало да се случва, но се е случило, и което е трябвало да се случи, но не се е случило, се пише на правителството.
Народът, от който уж произлиза властта (смях в залата!), воден от вродената си мъдрост, изпраща свои избраници в парламента да се трудят и борят за благото на всички. Тези избраници по неподкупната си съвест (тук има още малко смях в залата) излъчват правителство, което да претвори в дела техните политически решения, израз на народната воля. И съответно да бъде обвинявано, когато нещо в процеса на претворяването се обърка. Така би трябвало да изглежда демокрацията по замисъл.
И понеже ние масово се заблуждаваме, че живеем в демокрация, яростно обвиняваме всяко правителство, когато плодовете на демокрацията се окажат червиви. Математически и исторически е доказано, че това винаги се случва през втората година от мандата. Тогава осъзнаваме, че поредните ни надежди са били всъщност поредните илюзии, и трескаво търсим на кого да възложим следващите си надежди, наивно вярвайки, че поне този път те няма да се окажат илюзии.
Ето заради всичко това, когато приближи средата на мандата, министър-председателите се замислят да ремонтират кабинетите си, за да рестартират доколкото е възможно доверието в тях и да отдалечат нездравите мисли за предсрочни избори от главите на населението и опозицията.
И винаги има повод за ремонта на кабинета – нещо скандално, раздуто до размерите на катаклизъм. Този път беше инцидентът с автобуса в Своге (Бог да прости хората!).
Защо той ни разтърси така, при положение че е само епизод от „войната по пътищата“, в която, както се знае, България е начело в Европа с 98 загинали на 1 млн. (не знам защо ги броят така)? Нямаше ли по-ужасяващи катастрофи, от които да се разтресе държавата? (бел.ред. скоро не е имало инцидент с такъв мащаб) Или по-ужасяващите катастрофи са имали неблагоразумието да се случат в политически неподходящ момент?
Във връзка със Своге се поискаха оставките на трима министри. На регионалния, очевидно защото проблемът е в неговия ресор, макар че участъкът от пътя не е ремонтиран при него и ако има подозрения за корупция и некадърност, той не носи вина.
Да, ама не е проверил и не е ремонтирал! Но нали АПИ неколкократно, както се разбра, е искала от „Трейс“ да извърши ремонт? Защо агенцията не е била по-настоятелна, защо не е ударила по частника с цялата мощ на държавата, защо не подаде оставка шефът й? Или Дончо Атанасов е там, за да върши истинската работа по обществените поръчки, а пък министрите играят театрото и ги уволняват, когато стане напечено?
Поиска се и оставката на вътрешния министър. Честно казано, не успях да разбера защо, с какво неговата личност и неговите действия допринесоха за инцидента с автобуса. Може би защото КАТ е под негово разпореждане и катаджиите не са респектирали шофьора, преди да влезе в завоя. А може би защото МВР е трябвало да арестува всички, които в бъдеще биха извършили некачествени ремонти. Ех, ако можеше МВР да арестува със задна дата – като стане беля, да се връща във времето и предварително да арестува виновните, та белята да не стане...
Ами Московски? Защо и на него оставката? Защото е министър на транспорта, а пък автобусите са транспортни средства ли?
Говори се, че се клател столът и на Цецка Цачева. Защо? Сигурно заради Търговския регистър.
И на Румен Порожанов. Защо? Сигурно заради чумата, за която той по принцип не е виновен, взе всички необходими и възможни мерки, но за съжаление медийното отразяване беше неприятно: баба Дора и прочие.
Народът, суверенът иска кръв. Иска зрелища и императорът ще му ги даде. За да си кажат после всички: „Ето кой е нашият човек! Ето кой мисли за нас! Ето кой ни спасява от зли министри!“. Ave, Caesar, suffragatori te salutant!
А после? Какво ще стане, след като хвръкнат главите на министрите? С кого ще ги сменят? Със следващите в номенклатурната листа? Със заместник-министрите им? Ако ги сменят с по-добри, защо не сложиха по-добрите още от самото начало? Ако ги сменят с по-лоши, с по-слаби и некомпетентни, кой печели? Кому е нужно?
Във всеки случай не на обществото, което се явява потребител на управленските услуги, доставяни от професионалните политици.
Когато се разклати държавата, удря часът на пантерите и скалните орли (наричам ги така, а не хиени и лешояди, за да не се обидят). На онези, които слюноотделят всеки път, когато се зададе ново раздаване на картите, с надежда да хванат по-добра ръка.
Те с радост посрещат всяка криза, ако няма такава – създават я; ако ли пък не успеят да я създадат, избират си събитие, към което има повишен обществен интерес, и правят така, че да прилича на криза – само и само да размътят водата.
Предводител на тези сили, за огромно съжаление и срам на нацията, е президентът. „България се управлява повече през телевизиите, отколкото през институциите“ – каза той и го повтори по всички възможни медии, даже влезе във времето на централната новинарска емисия на Националната телевизия. „Гражданите очакват ускорено изграждане на убедителна алтернатива на сегашното управление“ – каза още „обединителят на нацията“.
Как може „обединителят на нацията“ да зове за смяна на управлението, негова работа ли е това! Той е длъжен да омиротворява, а не да насъсква. Освен, разбира се, ако не е креатура на опозиционна партия...
Как се „изгражда“ тази „убедителна алтернатива“? Как? Внасят се от чужбина ембриони, от които се отглеждат невиждани политици – интелигентни, принципни и неподкупни? Или просто Корнелия Нинова идва на власт с боен вик „Пай се, народе, идваме!“, пък каквото сабя покаже. Този мираж ли плува в кухините на президентската глава?
Ами патриотите? И те се оживиха. Волен Сидеров поиска оставката на коалиционния си партньор Валери Симеонов, а другият партньор – Каракачанов – в изблик на PR-вдъхновение се снима със синя каска като селския идиот, та сега му се подиграват. Какво си въобразяват патриотите – че ще са фактор в следващото управление, стига да са готови да пристанат на всекиго? А ако се окаже, че няма да бъдат?
Ами „десните“ (тук под „десни“ ще разбирам съвкупността от партийки, които освен съдебна регистрация, комай нямат нищо друго, и които мамят електората с авангардни еко-ЛГБТ-либерало-прогресистки идеи)? Те на какво разчитат?
Ако се сбъдне блянът на „обединителя на нацията“ и дойде „убедителната алтернатива“, „десните“ вероятно се надяват да вкарат десетина депутати и да почнат да се пазарят с който ги поиска. Но ако „убедителната алтернатива“ е Корнелия Нинова, дали „десните“ ще се спазарят и с нея? Много ми е интересно да се запозная с вижданията им по този въпрос.
И, стига изобщо да попаднат в парламента, ако не се гушнат със социалистите, с кого – с ГЕРБ? Че ако е така, защо сега искат да свалят ГЕРБ от власт, и то след като до неотдавна управляваха заедно? Лудница...
Ех, къде сте, звенари, че да забраните политическите партии като през 1934!
И в крайна сметка какво става сега – имаме ли криза, клати ли се държавата, ще спасят ли министерските оставки положението? Според мен тези оставки не биваше да се искат, но веднъж поискани, не трябва да се приемат.
И то не заради някакво специално отношение към конкретните личности, а защото не е хубаво да се прави така. Ако задкулисната битка е за това дали да има предсрочни избори или не, то това е опасна, вредна битка. В такава битка няма победители освен неколцината, които ще се наместят по бреговете на паричните потоци, измествайки други неколцина като себе си.
Правителствата трябва да изкарват целите си мандати (това е тяхно задължение, а не привилегия), освен в много редки случаи, когато е застрашено функционирането на обществото.
А в момента такъв случай не е налице. Да се крещи „Оставка!“ и „Избори!“ всеки път, когато някой кихне, това е истерично и издава ако не лудост, то със сигурност користолюбие, егоизъм и престъпни намерения. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Какво ще стане? Каквото е рекъл Господ.
