Вече 23 години България е в плен на остатъците от комунизма. Част от тях са заложени от БКП в системите на българската държава в началото на промените през 90-те години на миналия век. Друга част са в съзнанието на хората и се препредават от поколение на поколение.
Сега малка част от населението протестира срещу това. Но голямата част от българите не разбират този протест. За тях той е безсмислен, което по пътя на логиката го прави вероятно платен и политически манипулиран.
Преди няколко дни в разговор с един млад българин от ромския етнос видях ясно и другата гледна точка. За него протестите нямат цел, защото оставката на правителството не може да е цел. По принцип той също е бил срещу назначаването на Делян Пеевски начело на ДАНС, но след решаването на казуса не разбира защо хората продължават да протестират. Следователно те са платени или просто си нямат друга работа.
Така виждат нещата по-голямата част от българите. Те не забелязват системните проблеми,
за тях държавата е майка и мащеха, но не може да бъде контролирана от хората
Те не вярват на политиците, но се прекланят пред институциите и силните на деня, защото се чувстват безсилни пред тях. Те не протестират, защото срещу държавата "не се скача", но за сметка на това много от тях гласуват.
Всичко това са остатъци от комунизма. Те се препредават и на новите поколения чрез образователната система. Въпреки всичките реформи в нея, тя все още следва моделите, заложени от БКП. Единственото, което се е променило е, че в учебниците вече я няма откровената политическа агитация.
Но децата продължават да завършват средното си образование необразовани за основните неща от живота. За това как да бъдат граждани, как да планират бъдещето си, как да осъществяват контрол върху държавата и нейните институции.
Остатъците от комунизма са навсякъде. В неефективните държавни предприятия, които създават изкуствена заетост, като ВМЗ Сопот, в нефункциониращата избирателна система, в съзнанието на хората. Силата на българските политици се крие в невежеството на народа.
Политическото говорене в България се състои в това да се убедят избирателите, че са по-зле от всякога и че някой трябва да ги спаси, да им помогне, да ги избави от мизерията с държавни пари. Нищо, че въпросните пари идват от техните и на децата им данъци.
Невежеството има и други измерения. Едни от тях са
спестовността и липсата на инвестиционни нагласи. Българинът не вярва в пазара, той вярва в банките и ТОТО-то. Спестовността на населението беше основен стълб за функционирането на икономиката на Народна република България.
За да се ограничи инфлацията, на фона на огромната изкуствена заетост в неефективни производства и пълната зависимост от руските енергийни суровини, държавата рециклираше капиталовите излишъци, насърчавайки спестяването в държавните банки. След това въпросните средства отново се инвестираха в икономиката и се превръщаха в заплати и потребителски разходи. Финансово перпетуум-мобиле, което в крайна сметка се провали в целия съветски блок.
Спестовността изигра своята роля и за финансирането на Прехода. Съвременните български олигарси бяха създадени с парите на населението. Първо с източването на пенсионната система, още докато БКП беше на власт, а след това и с източването на първите частни банки през 90-те години на XX век.
И въпреки всичко това българинът си остава спестовник. В края на май депозитите
на неправителствения сектор достигнаха рекордните 53.074 млрд. лв. или 65.7% от БВП. Всъщност спестяванията като дял от брутния вътрешен продукт са ниски. В ЕС средното съотношение е над 100%. Причината за това обаче е, че българите са бедни. Разполагаемият годишен доход на домакинствата в България е средно 37% от този в ЕС.
А българите са бедни, защото парите им изтичат от страната, под формата на частен дълг и отрицателни търговски баланси, заради пълната зависимост от руските енергийни суровини.
На този фон около 2.85 млн. работещи изхранват остатъка от населението, включително 2.2 млн. пенсионери, с данъците си.
Има ли изход от тази ситуация? Спестовността не е такъв. За последните 10 години средните нива на лихвите по депозитите в банковата система са по-ниски от инфлацията. Инвестициите в страната са рискови, най-вече заради непредвидимата държавна политика и неефективната съдебна система - още две части от пъзела на наследството, оставено от БКП.
На фона на кредитната криза в момента банките са водещите купувачи на български държавен дълг. По данни на БНБ те държат 61% от емитираните от държавата облигации към края на първото тримесечие (при 54% в края на март 2012 г.). Близо една трета от тези ДЦК са свързани с лошите кредити на държавните предприятия. С тях дългът на дружествата към банките се трансформира в дълг на държавата.
Истината е, че делото за спасяване на давещите се - дело на самите давещи се...
За да се подобри благосъстоянието на българите, те трябва да се превърнат в инвеститори
Може ли баба ти да стане инвеститор? Не е смешно, японците го правят, както и пенсионерите на няколко други места по света. Това, което отличава въпросните места, са изключително добре уредените държави и добрите системи на образование. Реално, за целта дори не са нужни много пари.
В България пенсионните фондове не са най-добрият пример за инвестиционна политика, да не говорим за държавната намеса, която по всяко време може да изненада титулярите по сметките с национализация. Последният пример е решението на бившия финансов министър Симеон Дянков да национализира парите на професионалните пенсионни фондове през 2010 г.
БФБ също не е алтернатива. Българският фондов пазар няма как да се съживи, поне не и докато държавата се намира в състояние на валутен борд. При тази конюнктура всеки по-сериозен ръст на капитализацията на БФБ би бил балон.
И все пак варианти има. Единият са взаимните фондове. Водещи световни компании като Pioneer, Sentinel, Capman, Raiffeisen и Schroder вече са на българския пазар. Всички те реализират добра доходност, изпреварваща инфлацията през последното десетилетие, въпреки глобалната финансова криза.
Целевият потребител на услугите на взаимните фондове трябва да може да си позволи да отдели между 20 и 30 на сто от своя разполагаем доход. А хоризонтът на инвестициите е над 5 години.
Рискът, разбира се, е изцяло за сметка на вложителите, което плаши българите. Вместо това те предпочитат да залагат "на сигурно" в ТОТО пунктовете или на спортни състезания.
От Pioneer очакват двуцифрен годишен ръст на фондовите пазари в глобален мащаб през следващото десетилетие, което предвещава добри години за инвеститорите във взаимни фондове.
Още по-високи печалби, но и по-голям риск, носят индивидуалните вложения на Forex пазара. Всеки лицензиран брокер ще ви предупреди, че търговията с финансови инструменти носи изключително висок риск от загуби. Това е така и в същото време не е така.
Ако си представяте Forex търговията като хазартен залог, дълбоко грешите. За да печелите от нея са необходими само устройство, свързано с интернет и известни познания за фундаментите и техническите движения на пазарите. Риск има, но той зависи изцяло от вас.
Първо, брокерът ви дава възможност за ливъридж. Т.е. със сметка от 200 лв. можете да търгувате със 50 или 100 пъти повече пари. Къде е уловката? Загубите ви са ограничени до размера на сметката - въпросните 200 лв., които са блокирани от брокера. Но за печалбите граници няма.
Така брокерът може без никакъв риск за него да ви отпусне заем - маржин сметка, за да търгувате. На БФБ маржин търговията също е позволена, но само формално. Реално механизмът не функционира заради изискваните огромни обезпечения от брокерите, в регулациите, приети от Комисията за финансов надзор.
За да инвестирате на Forex пазара, трябва да сте наясно с няколко неща. Първо,
колкото по-дългосрочна е една инвестиция, толкова по-голям риск носи
Второ, загубите са предвидими, за разлика от печалбите и от вас зависи какви ще бъдат те. Има златно правило, че по никоя позиция не трябва да позволявате загубите да надхвърлят 2% от маржин сметката.
Трето, за да търгувате при нисък риск, т.е с малки печалби и множество сделки в рамките на деня, трябва да сте наясно с фундаментите на пазара, корелациите между различните финансови инструменти и с техническия анализ. Т.е. преди за започнете да търгувате, трябва да отделите няколко месеца, за да се научите как.
Корелациите между финансовите инструменти са важни, за да можете да хеджирате позициите. Т.е. да намалявате риска, който ви носи даден финансов инструмент с инвестиция в друг такъв, които няма корелация с първия.
А техническият анализ ще ви позволи да прогнозирате движенията на пазара в краткосрочен план. Защо работи техническият анализ? Разпространеното мнение, че това е така, защото всички го използват, не е вярно. Техническият анализ се е наложил, защото дава математически вярна обосновка на движението на цените.
Можете ли да станете милионери, инвестирайки на Forex пазара? По-скоро не, освен ако нямате огромна доза късмет. Но съвсем спокойно можете да си докарвате добър допълнителен доход. Същото важи и за вашата баба.
Forex пазарът е направен така, че всеки да може да печели - и то не за сметка на другите. Причината е, че излишъкът от ликвидност не идва от инвеститорите, а от големите централни банки. Т.е. вие печелите от парите, които печатат ЕЦБ, Фед, АЦБ, ЯЦБ и т.н. При това, ако търгувате през регистриран в Европейския съюз брокер, според становище на НАП, не само не дължите никакви данъци върху печалбите от Forex търговия, но и не сте задължени да ги отразявате в данъчната си декларация.
А сега да си представим, че 2 милиона българи, вместо да си държат парите в банките, инвестират разумно и печелят от Forex пазара. И че всеки от тях си докарва средно около 1000 лeвd на месец по този начин. На година в българската икономика ще влизат 24 млрд. лeва. За сравнение това е общата нетна сума, предвидена за следващите 7 години от европейските фондове за България.
Така българите лесно могат да се справят с кризата и да променят посоката на движение на финансовите потоци и то без никаква помощ от държавата. Единственото, което трябва да направят, е да изтрият остатъците от комунизма от съзнанието си.
