Фигурата на кмета заема особено място във всяко едно общество. От Уелингтън до Нуук и от Тайпе до Сантяго - навсякъде по света местният първенец е човекът, към когото обикновените хора се обръщат при проблем.
В славянския и българския език дори етимологията на „кмет" ни води до аристократичното „князъ" и иронично подчертава идеята за ролята на местния управник. За българското общество даскалът, попът и кметът са неразделна част от Възраждането. След като и даскалите, и свещениците бяха изтикани в периферията на обществото, то в ролята на медиатор народ - управление останаха само кметовете.
Затова и приемаме доста по-лично оргиите на един бивш кмет, отколкото, да кажем, ролексите на един божи раб от Пловдив или секс скандалите с игумени. Това, което виждаме, са основно проблемите в общините, които са и областни центрове.
В България има 265 общини, от които със сигурност едва ли сте чували имената на повечето. Към днешна дата да си кмет на малка община е сбъднатата мечта на всеки изгубен в прехода или застинал във времето преди 1989 година. За някои, като Ценко Чоков, това е далаверата на живота. За радост на обществото, то неговите амбиции достигат управлението на едно село. Други пък, като Димитър Джамов, след успешните години на силовото застраховане смениха попрището и изкараха по няколко мандата като селски кметове.
Някои държавници нямаха този късмет. Като кмета на община Елин Пелин инж. Янко Янков, който бе убит през 2007 година. Или председателя на Общинския съвет на Несебър Димитър Янков, който бе застрелян през същата година.
Паметта ни като общество е къса, затова и подскачаме така от случката с Иван Евстатиев, сякаш е прецедент. Нима не е в България община Дулово - един от бившите бастиони на ДПС, където кметът бе ефективно осъден на затвор? Или община Главиница, където бившият й кмет, после областен управител, сега пак кмет Насуф Насуф е осъден на трета инстанция и забележете - ЦИК още не е взела решение за отстраняването му и подготовката на нови избори. Макар и присъдата да е вляза в сила от 4 ноември 2015 - няма и две седмици след като печели кметския стол. С такива примери най-малко трябва да ни учудва, че освен кмет на големия областен център Пазарджик, впоследствие Иван Евстатиев става кмет на малката община Стрелча.
Примерите как бивш кмет на голяма община, областен управител или депутат се преквалифицира като кмет или заместник-кмет са десетки, ако не и стотици. Това не е кариерно развитие, а кариерно прикритие за „нашия човек". Архаичен навик от времето на БКП, когато хванатите в гаф висши партийни другари бяха покривани ту като директори на заводи в провинцията, ту пращани като търговски представители в някоя съюзна братска държава. След няколко години, разбира се, биваха реабилитирани. Ако не беше скандалът с младото момиче, нищо чудно на следващите избори Иван Евстатиев да се бе оказал депутат.
Традиция от времето на развития социализъм са както задяванията с млади девойки, така и оргиите за специалните партийни гости. Бившият кмет на Стрелча още преди 12 години имаше слава повече на рок звезда, отколкото на местен първенец - през 2004, в качеството му на градоначалник на Пазарджик, бе замесен в скандал с наети проститутки за руска делегация.
Разбира се, че тези неща се случват по целия свят, но ето я и разликата: Доминик Строс-Кан, шеф на МВФ е на съд. Силвио Берлускони, бивш премиер на Италия - също на съд. Но истината е, че сексуалният живот на човек е негов личен избор и право, бил той и на държавен пост. С основната разлика, че ако тези моменти от личния живот се използват за подкупи и изнудване, вече излизат от рамката на личен интерес и придобиват статут на обществен такъв.
Традиция е кметовете да бъдат обгрижвани с общински пари.
Бившият кмет на община Николо Козлево бе купил, макар и на старо, кола за 50 000 лева, а точно встъпилият вече в четвърти мандат кмет на Хитрино закупи преди няколко години за нуждите на бедната община автомобил за 130 000 лева. От друга страна е чист популизъм да бъдат обвинявани в същото и кметовете на две от най-богатите общини в България - Балчик и Несебър, че са закупили скъпи автомобили при десетки пъти по-голям бюджет от споменатите вече Хитрино и Николо Козлево. Но точна статистика за стотиците подаръци, командировки, участие с подставени лица във фирми, надуване на обществени поръчки и източвания на бюджети няма как да бъде направена.
В малките общини можеш да бъдеш три, четири, дори пет мандата кмет, без да правиш каквото и да е като реформи или привличане на инвестиции. Поради простата причина, че общинските и държавни фирми са най-големите работодатели. Излишно раздутата администрация, неефективността и въпиюща неграмотност са само част от причините за продължаващото западане на цели региони в България.
Падението на не един и двама кметове съвпада с времето на големи държавни проекти или инвестиции, като газификация или строителство на ваканционни комплекси. От години много кметове са заложници на политически и частни интереси. Местната ловна дружинка или организация по интереси, която включва съдията, кмета, прокурора, бизнесмените и няколко местни политици, е тази, която решава съдбата на гражданите. Последното не е нито наказуемо, нито незаконно, дори напротив - в нормалните страни, където законът е равен за всички, това е възможност за развитие на дадена община. Но на немалко места в България се използва в посока корупционни схеми.
Разбира се, има и изключения. Но на фона на всички далавери, скандали и пълно нехание за избирателите, примерите като бившия кмет на Каварна Цонко Цонев и кмета на Тутракан д-р Димитър Стефанов, които реално променят общността, са по-скоро ексцентричност. Каварна за три мандата от провинциален град без перспектива се превърна в столица на рока. Което доведе със себе си безпрецедентни инвестиции в туризма. На изток от Балчик се заформи туристическа зона с перспектива, където да се посрещат платежоспособни клиенти, които не са дошли на едноседмична почивка заради евтиния алкохол. Покрай всичко това, със своя екип Цонко Цонев преобрази и ромската махала в Каварна, която е може би единствения положителен пример за цялостна интеграция на малцинствата от последните 30 години.
Затова и ориенталското залитане в Каварна през последните няколко месеца дава възможност на друга община, като Тутракан да се възползва от развитата културна политика.
През 50-те години в България се прави насилствена колективизация, като всеки е задължен да влезе в местното ТКЗС. След 40 години по време на ликвидацията на държавното имущество и връщането му на законните собственици се оказа, че тези, които са влезли с най-малко излизат с най-много. Защото са от „нашите хора", които са били верни на партията и държавата. Именно с такова мислене започват мандатите си немалка част от кметовете - как да уредя себе си и нашите хора.
Иван Евстатиев не е изключението, а част от реалната статистика на едно загиващо общество, в което „кметът винаги има право". Именно тази неприкосновеност, която се поддържа благодарение на корумпираната ни съдебна система, партиите на статуквото и неясно забогателите знайни и незнайни съвременни феодали и олигарси, дава възможност човек да си втълпи, че е свещена египетска котка, която никой не може да докосне.
