Не става само с мускули

Вместо да бъде ядосан по всички медии, вместо да праща Цецка Цачева и Томислав Дончев на първа протестна линия и да внася обречени вотове на недоверие, Бойко Борисов има много по-полезен ход срещу властта - напускане на Народното събрание.

За кворума там няма да е маловажно отсъствието на 90-тина носители на пръст и магнитна карта, а и посланието на ГЕРБ към собствените им симпатизанти ще е в пъти по-силно, отколкото ежедневно повтаряното: „Ние сме победители на изборите, те нямат моралното право на управляват". Сега звучи горе-долу така: „Те са лошите, но ние играем мача".

Моралът тук не е критерий, но математическият сбор от 121 души в залата на Народното събрание е, при това с пряко значение за съществуването на това управление. А то се кани да се ремонтира, да избира европейски комисар, че дори и да приема Бюджет 2015.

Миналата седмица Бойко Борисов намекна, че ще напусне парламента с цялата си свита, за да дестабилизира Народното събрание, но не го направи. За сметка на това реши да внесе пети вот на недоверие заради внезапния фалит, в който кабинетът „Орешарски" вкарва държавата.

Не че темата е маловажна, но искането за оставка на правителството можеше да бъде заради здравеопазването, образованието, екологията, културата и каквото ли не. На практика то ще удължи най-малко със седмица съществуването и на парламента, и на правителството.

Точно обратното на това, което говори Борисов, особено в частта за незабавната оставка.
Разбрахме, че той не иска протести, не иска преговори в рамките на настоящото НС, не иска вот на недоверие срещу цялостната политика на правителство, не иска БСП, ДПС и „Атака". А какво иска?

Избори или веднага, или чак догодина заедно с вота за местна власт, което е вариант, предложен от ДПС. Значи Борисов е склонен да чака до 2015-та, за да не му се налага да завари пресен-пресен последния бюджет на финансиста Орешарски за догодина.

Засега е ядосан, та затова вот на недоверие. Но какво от това?

Не става само с мускули, трябват и дела.