Само в рамките на дни видяхме как един от водещите световни авиопревозвачи обявява, че си тръгва от България, Народното събрание приема на първо четене държавен бюджет, който може да бъде описан меко казано като "противоречив", а правителството показно обяви, че няма да участва в "Коалицията на желаещите" за подкрепа за Украйна, без да обръща внимание на всички последствия от това решение.
Малко по-рано тази седмица пък разбрахме, че българската енергетика едва ли не ще рухне, ако ЕС наложи санкции на един руски олигарх, а сделката с голямата оръжейна компания "Райнметал" за завод в България беше поставена под въпрос по откровено странни причини (общо взето - пари няма, трябва да предоговаряме).
И всичко това идва на фона на решението на друга голяма компания - Bosch - също да се изтегли от България в рязък контраст с гръмките обещания на кабинета да привлича международни инвестиции у нас.
Спокойно можем да споменем и съмнителните обстоятелства около подписаното "замразяване" на договора с турската газова компания "Боташ", който Радев преди време иначе защитаваше, че бил изгоден за България, но не се ползвал добре от предишните управляващи.
Едно след друго, спорни и дори скандални решения се натрупват на сметката на все още новото правителство. И все повече и повече изглежда сякаш премиерът и екипът му "изпускат топката" в това управление.
Засега кабинетът действа по познатата и изпитана система - всичко лошо и непопулярно е плод на "лошото наследство" на предишните управления - заварено положение, което те трябва да изчистят.
И не е като да няма предостатъчно хаос и бакии, с които Радев и хората му да трябва да се справят. Но това оправдание не е универсално и по никакъв начин не важи за някои от собствените решения на новото правителство.
Вече обяснихме какво реално България губи от решението да не влезем в Коалицията на желаещите - буквален отказ да участваме активно в разработката, производството и употребата на ново поколение системи за противоракетна отбрана, дронове и военна техника, които впоследствие е много вероятно да се превърнат в стандарта за отбрана в Европа и НАТО.
Още по темата за минусите на решението на кабинета да се откаже от присъствие в Коалицията на желаещите можете да прочетете тук:
В икономически и отбранителен план пасивната политика на новото правителство ни изправя пред сериозен риск от изолация, защото ние тука се правим на най-големите пацифисти.
Угрозата да загубим сделката с "Райнметал" би било такъв шамар за България, който ще се оценява над 1 млрд. евро. И това е отделно от възможността за реализиране на над 1000 работни места и по-добрата интеграция в общата европейска отбранителна система. Да не говорим за удара по репутацията на страната в международен план.
В момента и без това България видимо изпраща лоши сигнали за бизнес климата с напусканията на две толкова големи компании като Bosch и Qatar Airways на българския пазар.
Разбира се, никой инвеститор не си стяга куфарите, само защото една авиокомпания е прекратила полетите си или защото друга фирма е решила да се изтегли. Проблемът идва, когато подобни новини започнат да се трупат една след друга и постепенно изграждат усещането, че нещо в средата не работи както трябва.
А със започнатата вече процедура по свръхдефицит от ЕК, както и вдигането на осигуровките, заложено в бюджета, както и цялостната обща несигурност около финансите на държавата, привлекателността на България като дестинация за инвестиции със сигурност намалява чувствително.
Така получаваме една комбинация от вредни фактори - външнополитически решения, които хвърлят съмнения върху страната, че може да е Троянски кон на Русия, сигнали за лоша инвестиционна среда и пасивна правителствена политика за подобряването ѝ.
Ако Радев и хората му продължават по същия начин, България скоро ще се окаже изолирана и в още по-тежка икономическа ситуация.
Голямото притеснение в случая е дали всъщност екипът около премиера реално може да се справи по-добре от това - дали има нужната експертиза, способности и умения да навигира пътя на страната пред един наистина труден момент за страната.
Защото ако отговорът е "не", сегашното изпускане на топката от правителството ще се превърне в новото нормално за България.
