Още една държава, която не издържа на натиска на икономиите. Това вижда в момента светът в България. Дали оставката на правителството на Бойко Борисов наистина беше предизвикана от протестите на хората? До известна степен. Те дадоха поводът, от който ГЕРБ толкова много се нуждаеше, за да смъкне от себе си отговорността на властта.
Отговорност, която, както видяхме от реакциите на останалите партии в парламента, никой друг не иска да поема, поне не и предизборно.
Страната е в криза. Криза, за която фискалната стабилност, пазена от бившия министър на финансите и може би евентуален бъдещ служебен премиер, Симеон Дянков, не е решение.
След три и половина години на власт, ГЕРБ оставя икономика в стагнация, критично висока безработица, която при това е основно структурна, потисната от лоши кредити банкова система, свито потребителско търсене, все така бедно население и много недовършени реформи.
Протестите тръгнаха заради високите цени на електрическата енергия и парното. Цени, които се определят от ДКЕВР. Един на теория независим орган, чийто председател Ангел Семерджиев подаде оставка в края на януари по искане на Бойко Борисов.
Истината е, че през последните 3 години държавата и ГЕРБ станаха едно и също. Така че няма кой друг да е виновен за ситуацията в страната освен бившите управляващи. Да, ситуацията можеше да е много по-лоша, но можеше и да е много по-добра.
В Европа правителствата се опитаха да ограничат ефектите от кризата върху частния сектор и така затънаха в дългове, които сега трябва да плащат с цената на икономии. В България държавата гледаше отстрани проблемите на частния бизнес и така запази фискалната си стабилност, но на цена, която плаща цялото общество.
Българският външен дълг към края на ноември миналата година е бил 37.9 млрд. евро или 95.9% от брутния вътрешен продукт на страната по данни на БНБ. От него държавните задължения са били в размер на само 3.4 млрд. евро
През януари държавата редуцира външния си дълг с 815.5 млн. евро, като изплати изтичащи брейди облигации. Така общият размер на държавния дълг (външен и вътрешен) достигна 6 147 млрд. евро или 14.75 на сто от БВП.
Какво показват тези данни. Първо, дълговата позиция на държавата е ограничена. Тоест задълженията не представляват опасност за фискалната стабилност на страната.
Спекулациите за гръцки сценарий, от който печелят най-вече играчите на международните дългови пазари, са напълно нереалистични по отношение на България. Въпреки това подобни слухове и прогнози бяха пуснати, за да се изпробват нагласите на инвеститорите. В резултат застраховките на българския дълг срещу фалит рязко поскъпнаха с близо 20% от началото на януари, до около 120 пункта.
Но въпреки това цената им, по данни на CMA, остава в пъти по-ниска от историческите върхове, достигнати през 2009 г. и повече от двойно по-ниска от началото на миналата година.
Повод за спекулациите даде изплащането на субсидиите за земеделие, които отвориха дупка във фискалния резерв, намалявайки размера му до около 3.3 млрд. лв. Тази дупка беше запълнена с извънредна емисия на държавен дълг на вътрешния пазар на стойност 800 млн. лв., с падеж след 6 месеца. Банките закупиха 81% от емитираните книжа.
Така и след оставката на правителството на Бойко Борисов, българската държава продължава да бъде остров на фискална стабилност в Европа.
Това е добре за икономиката в дългосрочен план, ако приемем, че частният бизнес излезе от кризата. Точно тук са съсредоточени основните рискове, породени от управлението на ГЕРБ. И фактът, че банките отделиха 650 млн. лв. от наличните си ликвидни ресурси, за да финансират държавата, въобще няма да помогне за възстановяването на икономиката през следващите месеци.
Заради ограничения достъп до кредитиране и сравнително високите цени на заемите в страната и голямата си задлъжнялост българските компании зависят силно от средствата, които преминават през държавата, като капиталовите инвестиции и европейките фондове.
Забавяне на тези средства е основният краткосрочен риск за икономиката на страната. Ето защо е важно служебното правителство да гарантира, че плащанията от държавата към частния бизнес ще продължат по график.
На практика по-ранното провеждане на парламентарните избори дори може да има положителен ефект върху инвестиционния климат. С избирането на ново правителството с мандат от 4 години, ще намалее политическият риск за бизнеса, който в България винаги е имал голямо значение при вземането на решения за инвестиции.
Но следващото правителство ще бъде изправено пред сериозни предизвикателства. То ще трябва да избира между два пътя. Единият, на решителните реформи, а другият на изчакване нещата в Европа да започнат да се оправят, за да се ускорят темповете на развитие на българската икономика.
Вътрешният пазар се нуждае от тласък, защото свитото потребителско търсене забавя икономическия растеж. Българската икономика избегна низходящата спирала на дълга и дефицита, за да влезе в спирала на спадаща заетост, ограничено потребление и бавен растеж.
Въпреки демографската криза, за да се осигуряват работни места на младите хора, излизащи всяка година на пазара на труда, БВП на страната трябва да расте най-малко с 1.2%. За 2012 г. икономическият растеж със сигурност е бил по-бавен. А младежката безработица се е повишила до 20.7%, по данни на НСИ.
Големият проблем на България не са сметките за ток, въпреки че либерализирането на енергийния пазар е неотложно и необходимо. Големият проблем е заетостта. А за да се повиши заетостта, трябва да се ускори развитието на икономиката. За целта трябва да се отпуши кредитирането.
За да стане това трябват законодателни промени, с които да се ускорят сроковете за фалити на дружества, да се създаде единен регистър на проблемните длъжници, да се въведе възможност за фалит не само на юридически, но и на физически лица.
Духът на народното недоволство вече е освободен от бутилката. На пръв поглед то може да достигне до размерите, които има в Гърция и Испания, ако реформите продължават да се бавят и отлагат. Но дали е така?
Сметките за ток ще стават все по-малко актуални през пролетните месеци. Служебното правителство няма да може да прави реформи. Така причините за протестите ще се размият и недоволството ще започне да затихва. Дали това ще е затишие пред буря, зависи, както от бъдещото редовно правителство, така и от обикновените българи.
Гражданското неподчинение е основен механизъм за защита на свободата на демокрацията. В България то обаче се случва обикновено преди избори.
Ако хората излязат на площадите и след изборите, и подновят исканията си за по-добър живот, това може да принуди властта да започне да прави реформи. Ако ли не, най-вероятно след 4 години българският народ ще е също толкова беден и недоволен, колкото и сега.
