Разговор от типа "Каква да бъде България през 2020 г." си е съчинение по картинка. Понеже не съм голям фен на общи разсъждения, в които се говори много - без да се казва нищо, имам конкретно предложение.
Хайде да спрем да хвърляме боклуци по улиците. Нека след 9 години да виждаме фасове, хартийки, опаковки, обелки и какво ли не още само в кошчето, а не навсякъде другаде, както е сега. Много е лесно да бъде обвинен концесионерът, чистачът, кметът, държавата... Откъде обаче са всичките боклуци по тротоарите?
Предлагам да започнем от дребното нещо - вместо да си хвърляме фаса на улицата, да се огледаме за кошче. Ако няма наоколо, да загасим цигарата, да я сложим в джоба си и да я държим там - докато намерим контейнер. От опит казвам - не боли.
Същото важи и когато пушим в колата. Нали имате пепелници в скъпоценните си брички, хора - използвайте ги. И моля, чакайки от светофара да потече мента, не отваряйте вратата и не изхвърляйте съдържанието им до колите, мислейки, че въздушната струя ще изчисти следите.
Най-вероятно ще се случи, но то е все едно да заметеш боклука от стаята под килима. Не хвърляйте пластмасовата чашка от изпитото кафе пак през прозореца.
Сигурно никой няма да се познае в тези изречения, ама я се разходете малко из града, в който живеете и вижте какво става. (Внимавайте, докато вървите в междублоковите пространства, защото има реална опасност някоя пълна с обелки от картофи и кофички от кисело мляко торбичка да ви стовари по кратуната. Домакинята нямала време да слезе долу до контейнера...)
Нека да започнем от нещо, което във всички случаи няма да е нещо голямо. Даже се замислих дали ако улиците са чисти, няма да ми е странно и непознато.
Знам, че не е много удачно да правиш такива предложения във време, когато всички искат да видят края на кризата. На кой му пука чисто ли е, ако няма кеш в джоба?! То е същото като да говориш за магистрали и хиляди подземни паркинги при толкова безработни.
Фасовете и боклуците по улицата не са най-големият проблем на България. И въпреки от години е мръсотия. Убеден съм, че дори ако поредният месия след избори залее държавата с машини за чистене, пак ще е същото докато не се научим да не цапаме. Въпрос на култура и възприемане на света наоколо.
Това обаче може да възпитано и насърчавано. След достатъчно години възпитание нетърпимостта към боклуците на улиците може би ще се превърне в нетърпимост към боклука в политиката. А там определено има какво да се чисти. Но това е тема на друг разговор. Докато го чакаме, да започнем от простичките неща - вместо да философстваме и дърдорим празни приказки, хайде утре всички да не хвърляме боклуците си на улицата.
В момента улиците реално не са замърсени толкова много от фасове, чашки и други еднократно употребяеми артефакти. Мръсни са дърветата, защото са накичени с пликчета и тревните площи (където все още ги има), както и канавките по пътищата извън градовете. Също така реките и язовирите. Но улиците не са мръсни. Кални и прашни са. Специално в София праховото замърсяване е огромно. Колата за 1 ден става като африканска джипка, а стъклото се драска с чистачките. Обувките пък за 100 метра заприличват на доволно употребяван туристичести артикул. Каналите се натъпкват с кал и първият дъжд ги капсулова окончателно. Колкото и да не хвърляме фасове, няма да можем да изчистим праха и калта от улиците. Защото те не са от нас, а от безхаберието на общината. От липсата на паркинги, на тротоари, бордюри, озеленяване. Но затова пък има 21 милиона лева годишно предвидени само за озеленяване на града. Или може би само за "зацветяване"?