Точно преди месец Анушка купи олиото. И не само го купи, но и го разля.
Точно на 11 юли БНБ обяви, че предлага да отнеме лиценза за банкова дейност на КТБ.
Спомнете си, че в прочувствено изявление на Управителния съвет се твърдеше за "липсващи, а по-вероятно унищожени" кредитни досиета за 3,5 млрд. лева, "много голяма свързаност" на длъжниците със собственика Цветан Василев, установени действия на банковото ръководство, които "навеждат на мисълта за умишлени злоупотреби".
Дали под външен натиск, дали от страх от наказателното производство, което вече беше започнало, дали от собствената си липса на преценка - някой не си направи сметката.
А именно - че нарочвайки КТБ за неплатежоспособна ("каца без дъно", по определението на самата БНБ), държавата ще стане обект на натиск за изплащане на гарантираните влогове в 5-дневен срок.
Държавата не си направи сметката, че от години се поддържа Фонд за гарантиране на влоговете, чийто размер се оказва недостатъчен да покрие депозитите в една от големите банкови институции.
Прокуратурата, която наливаше гориво в огъня месеци по-рано, не си направи сметката, че колкото повече шум вдига по банковото дело, толкова по-големи ще са очакванията за резултати и отчет.
След показното обвинение срещу подуправителя на БНБ Цветан Гунев, акциите в офисите на КТБ и бомбастичното фиаско на производството по "опита за убийство" на Делян Пеевски, държавното обвинение странно притихна.
Натискът и отвън, и отвътре обаче стана все по-явен. Включително, от страна на кредитори на банката, които заплашиха държавата със съд заради невъзможността на КТБ да обслужи дълговете си.
Възможно е зад фасадата на натиска да стоят хората с най-голям интерес от прикриване на истината за това кой и как създаде кризата.
Трудно иначе се обяснява "гражданското" недоволство от пасивната държавна политика от страна на хора, които години наред са се възползвали от бодящата очи схема, поддържана от няколко правителства. Никой няма оправдание, че не е знаел какъв риск поема.
Засега всички се справят с тупкането на топката с (временно) отрязаната глава на КТБ, но не дават отговор на въпроса колко ще струват последиците от изкуствено създадената криза и кой ще поеме отговорността за нея.
Затова единственото възможно решение оттук нататък е максимално ниво на отчетност от страна на БНБ в процеса на оздравяване на банката.
Защото Анушка вече разля олиото, трамваят лети със страшна сила и няма връщане назад.