Премиерът Бойко Борисов пак се изказа, че Цецо Цветанов ставал за президент. Тази интрига вече ужасно доскучава - почти като разбитата на стотина серии в тъпа сапунка бременност на някоя поредна Пепеляшка.
Разбира се, "ставането" зависи от това с какъв рейтинг ще осъмне правителството - и Цветанов персонално, когато покарат минзухари, кокичета и да/не за Шенген. С булдозерите си строителният министър Росен Плевнелиев остави зад гърба си Цветанов и белезниците му, които все повече се изхлузват от закопчаните...
Но с или без Цветанов на президентските избори идната есен не отменя един стратегически въпрос занапред - когато ще се ремонтира Конституцията. Трябва ли ни изобщо президент?
Надпартийната - по конституционния замисъл от Кръглата маса - фигура всъщност е политическо пъпкуване - и един от трите Кадровика на държавата. Наред с управляващата политическа сила и парламентарно представените политически партии, които имат право на свои пешки в регулаторните органи.
Макар и избран чрез пряк вот, той си е функция на политическа партия - управляваща или такава, която се задава на хоризонта на властта. В течение на мандата си, както показва практиката у нас, избраникът постепенно се еманципира от родителката си. Не в Политик на народа, а в нов, трети център на власт в България. Непосилно за тази държавица.
Затова се наложи и изразът "президентски човек". Освен червен, син, гербер и прочие.
Същевременно, макар и Висш кадровик, той - за разлика от изпълнителната власт, не понася отговорността от собствените си кадрови назначения и пасивите, които произтичат от тях. Европейската комисия не критикува държавния глава в докладите си за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешния ред, нито за липсата на реформи в Темида.
Държавният глава не дължи никому обяснения, нито някъде е вменено той да носи отговорност за резултата от кадровата си политика. Да не забравяме, че България е "задължена" за ерата Филчев - 1999-2006-а, на двама президенти и на съответните политически сили зад тях - Петър Стоянов/СДС и Георги Първанов/БСП и сие.
По Конституция президентът на Република България има съвсем пряко вмешателство в съдебната система. Назначава една трета от 12-членния Конституционен съд.
Назначава и освобождава от длъжност председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор. Тези тримата по право са членове на Висшия съдебен съвет - двигателят на съдебната ни система. Те се предлагат за утвърждаване/освобождаване на президента от ВСС, но той може и да откаже.
А в случая с президентския съветник Борис Велчев, който стана главен прокурор, може и да стане мотор на назначението. От президентството произлезе и шефът на ВКС Лазар Груев, преди това конституционен съдия.
11 от 25-те членове на ВСС пък се избират от парламента, т.е. пак от политиците. Също порок на Конституцията.
Така както си измива ръцете от отговорността за състоянието на съдебната система, в която кадрува, но не носи вина, държавният глава е в същия смисъл законно безотговорен и за състоянието на т.нар. обществени медии и свободата на словото в България.
Оценена в последни доклади като замръзнала, че и по-зле. Въпреки че има своя квота в Съвета за електронни медии (СЕМ), а СЕМ избира шефовете на БНТ и БНР и дава лицензите за ефира... Всъщност по отношение на свободата на словото сегашният президент надигна глас тогава, когато застрашиха собствените му "гласове" - орязването на президентската квота в СЕМ.
Освен в СЕМ, президентът има квота и в Комисията за защита от дискриминация, в супер важната за мобилните оператори Комисия за регулиране на съобщенията, а в ръцете на СЕМ и КРС е предстоящата цифровизация на телевизиите.
Назначава и отзовава посланиците... Така че е нормално да брани дипломатите от ДС, заминали зад граница с неговия подпис.
На подчинение на президента е институцията, която над двайсет години работи без специален закон за нея - българското разузнаване. А нейният шеф също е бил кадър на ДС. Него към кои го причисляваме - към тези от МВР и ДАНС, за които премиерът каза: "Що се касае за МВР - едно е да си в службите за сигурност, и твойта кариера да е протекла там. Съвсем различно е да отиваш и като дипломат да представляваш държавата..."
Или към Добрите, понеже, който е работил в разузнаването, е бачкал за благото на България - теза, любима на Първанов и сие... А повечето дипломатически кадри, свързани с ДС, са били от разузнаването - външното и военното.
Няма начин президентът да не е бил наясно кой от дипломатите е свързан с ДС, тъй като има кой да попита в Комисията по досиетата. И в НРС да попита, или в служба "Военна информация" няма да му откажат информация.
Макар да е главнокомандващ, сегашният президент Първанов се оказа странно индиферентен от злоупотребите в армията, станали известни след идването на ГЕРБ на власт. В тази връзка въпросите, зададени му и от министър Аню Ангелов, са съвсем на място. Но очевидно отговорността на президента опира само до наместването на кадрите. Резултатите от действията им си понася управлението на тройната коалиция - впрочем отново негова конструкция.
Ако някой реши да прави сериозен анализ на прехода, е редно да остойности - с изследване, какви са ефектите от президентската институция за България. За да сме наясно струва ли си да издържаме - и понасяме - още един Висш Кадровик в републиката, чрез който пъпкува плутокрацията.
В крайна сметка, щом се намесва в кадровата политика на държавните органи, президентът също има своя дял отговорност за това доколко ефективна и функционална е държавата като цяло за гражданите.
Впрочем президентът има още една важна функция по Конституция - опрощава несъбираеми държавни вземания (чл.98, т.12). Не съм чула нито един от досегашните президенти да е отчел тази си дейност. За сегашния последния документ, който намирам на сайта на президентството, е от 2002 г. И после нищо.
Няма да разберете от сайта нито кога се събира комисията за въпросното опрощаване, нито кой и как участва в нея, въпреки че би трябвало да има и неправителствени организации без право на глас. Нито на какво основание се натоварва бюджетът, тъй като подобни решения, както впрочем и тези за даване на убежище, което също решава президентът, не се публикуват в Държавен вестник...
Става ясно, че е прехвърлил на випрезидента помилванията и българското гражданство, но това правомощие е запазил за себе си.
А информация кои са опростените и защо им е простено?
Нашият премиер и министрите му са шегаджии, но в този случай трябва да ги разбираме на сериозно-о-о-о-о ... Президент, президентство и президентска институция на малка България не е нужна! Наби и без това се учим и папагалстваме това, което казват или това което правят в САЩ?! Вземете пример от любимите ви североамериканци - те са президентска република! Държавният глава е президент, който ръководи министри! Хайде де! Или не ви се иска?!
МНого добър анализ на политическя паразит, наречен президентска институция. Доколкото си спомням тя беше създадена на кръглата маса. Комунистите съсздавайки „демокрацията“ и собствената си опозиция в лицето на сдс председателствано от пионката желев са знаели че ще спечелят изборите през 91 или 92г. не си спомням точно и си оставиха президентството като един вид отдушник за народното недоволство, за президент бе назначен „опозиционият“ лидер Желев, не избран-назначен от народното събрание. Напълно подкрепям идеята за реформа на конституцията в часта засягаща назначаването и избора на районни съдии и прокурори, на главен прокурор и членове на ВСС и Конституционият съд и за премахване на паразитната и вредна президентска пришка, наречена президент и т.н.
Прав е Марс - по добре вместо да се премахва президенската институция, тя просто да се слее с тази на министър-председателя. По принцип е по-справедливо именно човекът от който зависят най-мнго неща в държавата да се избира пряко то народа, а не от партийните пазарлъци след избори.
Примамливо е да се спестят пари от една доста скъпа институция, с един куп чиновници. Опасността е, че ще намалеят с един и без това малкото корективи на лесно замозабравящите се наши политици.
Чоко ------------------------------------------ така е, но аз мисля, че ако президента е и министър-председател (тоест ако той и парламента се избират в различни години) то ще имаме един много по-добър коректив от сега, когато парламента е фактически подчинен на министерският съвет. У нас, в момента, депутатите от мнозинството избират за премиер партийният си лидер който се радва на пълен комфорт до края на мандата. Съвсем друго щеше да е ако правителството просто получава оценката на избирателите на втората година от управлението като те определят, дали ще е тяхно народното събрание или не за следващите две.
Едно време, когато БКП беше единствена партия, ( БЗНС беше съвсем хилава) иуправляваш с размах, имаше и Министър председател имаше и Генерален секретар на Партията. Премиер беше Антон Югов. Явно, синхронът не е бил пълен или просто силният човек - Генералния секретар не търпеше конкуренция и коректив. И почнаха да излизат такива нени нрябва отделен министър председател, ще икономисаме пари ако двата поста ги заеме един човек. И хайде на пленума го гласуваха. И ТЖ се подчини на повелята на Партията! Не ми ги разправяйте тия! Пробутват ни ново начало на тоталитаризма. Бибитко е ученек на Бай Тошо, но и на Монката. Ще съвмести двата поста, ама пари пак няма да има. И след две три години ще каже това което казваше Царя - монархията е най-ефективния строй. Но Бибитко няма да търси друг цар, а ще се самопровъзгласи за Цар и Самодържец на всея България и на всички българи. Не знам дали ще се пише Бойко Първи или Ивайло Втори, но е все тая. Самолюбието му го тласка нататък, човекът има някакъв камплекс и търси заместител на нещо.
Еее, на черното не мога да кажа бяло, много ми хареса този анализ. И понеже темата е обширна - бих прочел и продължението, ако има. И друго държа да отбележа - при рутинно изчистване на папката със спам в пощенската ми кутия в последния момент, миг преди съдържанието да иде в небитието, зърнах е-писмо, което не би трябвало в тази папка... Не че горя от желание да узная съдържанието , но мразя моите писма да остават безответни, затова държа да внеса яснота по въпроса.