ГЕРБ си прибира вересиите

При Бойко е като в казармата - всяка заповед е предпоследна. До вчера нямаше да вдига данъци и осигуровки, днес вече се замислил да ги вдигне от утре. Възложил на вицепремиера Дянков да изчислява какъв ще е ефектът, ако социалната осигуровка се увеличи с 2 процентни пункта след 5 месеца - от 1 януари.

При Бойко е като на седянка - първо говориш, после мислиш. Обявява 2-та процента, после чака изчисленията. Вместо първо да се заложи матрицата с числата, и после да се избира най-удачния варинат за скок на осигуровката - с 1%, или с 2%, или с 2.5% ...

При Бойко е като в хипермаркет - хващаш нещо лъскаво и марково от първия изпречил ти се рафт пред очите. За предпочитане да е стара изпитана стока, която винаги се продава - като идеята за затвора за неплащането на осигуровки, която е в оборот вече 10 години.

Ситуацията с пенсиионния фонд наистина става все по-отчайваща. Но и този път не само заради лошото наследство от предшествениците. Вярно, правителствата на НДСВ и на Тройната коалиция постоянно сваляха осигуровки и обезпаричиха НОИ. Но и кабинетът на ГЕРБ даде своя принос със свалянето на социалните осигуровки с 2% от началото на тази година - защото така бе обещано предизборно. Е, сега си взема вересиите назад.

Големият проблем обаче е, че управляващите не знаят изобщо какво да направят и подбутват социално-осигурителната система оттук-оттам на парче. А парчетата не само са взаимно свързани в една неведома цялост за управляващите, но се оказва, че дори и поотделно те не ги виждат от всички страни.

Криминализирането на неплащането на осигуровки, например, освен да доведе до по-висока събираемост, трябва да изравни статута им с данъците. Добре, но тогава трябва да се изравнят и наказателните лихви за неплатени данъци и осигуровки. Сега наказателната лихва за данъците е Основен лихвен процент (ОЛП)+10 пункта, а за неплатени данъци - ОЛП+20. А как се съчетава криминализирането на неплащането на осигуровки с идеята за лихвена ваканция за неплащалите досега?

Дилемата...

НАП по традиция се грижи главно за данъците, а не за осигуровките, които след като събере, трябва да преведе в НОИ. Какви нови мерки за осигуровките иска премиерът от НАП, след като не му е ясно какво изобщо и доколко изобщо извършва агенцията по сегашните си задължения за декларирането и плащането на социални осигуровки от граждани и фирми?

В дилемата - да се увеличи възрастта за пенсиониране или осигурителният стаж, управляващите избраха стажа. Това е по-справедливо от осигурителна гледна точка, но кабинетът смяташе да наложи въведението отведнъж - стажът да скочи с по 3 години и за мъжете, и за жените, още от средата на следващата година.

Което не е никак справедливо от гледна точка на осигурения - особено на онзи, на който му остава година до набирането на точки за пенсия - изведнъж тази година се превръща в четири години. Не бе необходимо под натиска на синдикатите правителството да открива топлата вода, че подобно увеличение се прави плавно (отделен въпрос колко плавно - с по 1 година всяка следваща година или с друга стъпка).

И топлата вода не е нужно да се открива дори географски (а по света наистина увеличават пенсионна възраст и стаж плавно), а елементарно статистически - при плавно увеличение броят на засегнатите ще е по-малък, а тежестта на ощетяването им (с промяната на условията постфактум) - по-малка.

Трите мерки - за чия сметка?

Трите мерки - криминализирането на неплащането на вноските, увеличението с 2 пункта на осигуровката и повишаването с 3 години на осигурителния стаж, неминуемо ще доведат до увеличение на приходите в НОИ. Въпросът е обаче за чия сметка и с колко.

Най-вероятно е почти цялата сметка да плати осигуреният. Първо, ако работодателят бъде заставен да осигурява работниците си не върху сегашните минимални осигурителни прагове, а върху целия доход, каквато идея се прокарва под идеята за криминализирането на неплащането на вноски, това ще увеличи разходите му за работна сила.

Българският работодател като цяло обаче не е склонен да плаща повече за труд, особено пък в условия на криза. Затова в масовия случай може да се очаква намаляване на нетния доход на наетите - работодателят пак ще харчи толкова за заплащането на труда им, колкото и досега, с тази разлика, че част от заплатата ще отива в НОИ, а не в джоба на работника.

Увеличението на осигурителния стаж за някои няма да е с 3 г., а с повече, защото, според национално представително изследване на НЦИОМ от този юли, 43% от българите твърдят, че не са били осигурявани за различни периоди от време - на едни им липсват месеци осигурителен стаж, на други - 5 години.

По-дългото време работа, и съответно осигуровки, обаче няма да се отрази чувствително върху размера на пенсията, защото се предвижда ново правило за изчисление на пенсиите, според което те няма вече да зависят от ръста на осигурителния доход, а от ръста на БВП (доколкото го има) и от инфлацията.

Най-големият проблем обаче е, че реформата на пенсионния модел на парче, въведен преди 10 години и постоянно коригиран на парче, насажда недоверие към самото осигуряване. Когато и наемници, и работодатели нямат ясен и относително траен времеви хоризонт за правилата на играта, мотивацията за участие в осигуряването се изпарява.

А когато плащането на осигуровки зависи само от принудата и санкциите, гаранциите за висока събираемост не са особено високи.

Новините

Най-четените