Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Тръмп обожава диктаторите и това е един от основните му проблеми

Защо президентът слуша сляпо "силните на деня"? Снимка: Getty Images
Защо президентът слуша сляпо "силните на деня"?

Президентът Доналд Тръмп се хвали, че решението му от изминалата седмица да изтегли американските войски от Северна Сирия е било "брилянтен ход".

Той пропуска да спомене, че така оставя съюзниците на Вашингтон в лицето на сирийските кюрди да се борят срещу нахлуването на турсите военни сили.

Тръмп също така каза, че прекратяването на огъня в Сирия, което администрацията му успя да договори с Анкара в четвъртък, е "голям ден за цивилизацията".

Но той изглежда не осъзнава, че така (съзнателно или не) действа в интерес единствено на президента Реджеп Ердоган и че това е поредният ужасяващ пример как американският държавен глава бива манипулиран от хитри държавници.

Примирието, което вицепрезидентът Майк Пенс договори в Турция, вече се разпада. Над северносирийския град Рас ал Айн отново се разнася звук от стрелба и взривове.

Нещо повече, турските сили вече се прицелват и към медицински и помощни пунктове, където са евакуирани ранени цивилни. В петък Ердоган за пореден път подведе слушателите си като каза, че сблъсъците между турските военни и сирийските кюрди са прекратени.

Той се опита да внуши същото твърдение и на президента Тръмп по време на един от последните телефонни разговори между двамата лидери.

И Тръмп моментално му повярва.

Подобно поведение злепоставя неимоверно американския президент. Въпреки ясните доказателства, че насилието в Северна Сирия продължава, е необходимо само Ердоган да заяви, че "тук не се случва нищо притеснително", за да се убеди Тръмп, че примирието действа.

Той дори подкрепи Ердоган с думите, че "много иска примирието и паузата във военните действия да сработи".

Когато беше договорено прекратяването на огъня, Тръмп написа в Twitter благодарности към турския си колега и отбеляза, че "Милиони животи ще бъдат спасени!".

Ердоган отговори не толкова еднозначно, като написа, отново в Twitter, че "много повече животи ще бъдат спасени, когато победим тероризма, който е враг на човечеството".

Цялата тази комуникация може да звучи безобидно, но не е така.

Причината, която Ердоган посочва за избиването на кюрди в Сирия е, че те са "терористи", защото са тясно свързани с ПКК - Работническата партия на Кюрдистан, въоръжена организация, чиято основна цел е да изгради независима социалистическа държава на кюрдите в рамките на територията на Турция.

Така че съобщението, което Ердоган изпраща към света, е по същество разбирането, че примирието може да спаси живота на сирийските кюрди, но още повече животи биха били пожалени, ако бъде позволено на Ердоган да убива кюрдите под претекст, че те са терористи.

Това е мрачно послание, отправено към президента Тръмп. За съжаление, изтънченият подтекст на действията и посланията на Ердоган към Вашингтон убягва на Тръмп, защото минути след това той цитира турския държавен глава и добави в социалните мрежи краткото "Унищожете тероризма!".

С други думи, Тръмп напълно пропусна факта, че Ердоган се подиграва с него, и вместо това подкрепи анти-кюрдската пропаганда на Анкара.

Би било смешно, ако не беше трагично. Въпреки че има на разположение някои от най-могъщите разузнавателни агенции в света, американският президент предпочита да вярва на всичко, което му кажат "силните на деня". Още по-смущаващото е, че възхищението между двамата лидери не е взаимно.

В петък Тръмп изпрати до Ердоган писмо, което звучеще по-скоро пародийно и в което приканваше турския държавен глава с думите "Не се прави на здравеняк! Не бъди глупав".

Тогава източници на BBC посочиха, че писмото от Вашингтон е отишло в кошчето. Едно е световните лидери просто да се примиряват с ексцентричните постъпки на Тръмп. Друго е обаче президентът да им позволява да се възползват от неговата некомпетентност и склонност да се ласкае лесно, за да го принудят да обслужва нуждите им.

Тръмп се предоверява и следва сляпо могъщите държавници по света отново и отново.

Ако някой се чуди къде са пропуските във външната политика на САЩ под управлението на Доналд Тръмп, не трябва да търси по-далеч от възхищението на бившия бизнесмен пред автократите.

Всичко това изглежда е резултат от леко причудливото, но упорито вярване на Тръмп, че може да се вярва на думите само на други силни лидери с твърда ръка - от Си Дзинпин в Китай, през Ким Чен-ун в Северна Корея до руския президент Владимир Путин, посочва Пол Мъсгрейв, експерт по външната политика на Вашингтон към университета в Масачузетс.

Мъсгрейв не може лесно да се сети за други моменти, в които подобно доверие в авторитарните лидери е диктувало поведението на американския президент. А примерите за поведението на Тръмп, откакто е в Белия дом, никак не са малко.

Тръмп напълно вярва на упоритостта, с която Путин отрича руска намеса в президентските избори от 2016 г.

Дори разследванията на собствените му разузнавателни агенции не успяха да го убедят в обратното. Освен това американският президент се срещна не един, а три пъти със севернокорейския лидер Ким Чен-ун с надеждата, че Пхенян ще ликвидира ядрената си програма, въпреки че всички международни анализатори отбелязват, че КНДР няма такива намерения.

Всъщност арсеналът от оръжия на Северна Корея само нарастна след срещите между Тръмп и Ким Чен-ун. Тръмп дълго време отказваше да критикува отношението на китайските власти към Хонконг, защото президентът Си Дзинпин го накара да вярва, че Пекин се стреми към незабавна търговска сделка с провинцията.

Освен това американският държавен глава отказва да обвини принца и саудитски престолонаследник Мохамед бин Саламан за убийството на поданика на САЩ и саудитски журналист-дисидент Джамал Кашоги през 2018 г., въпреки че ЦРУ са категорични, че принцът стои зад покушението.

Това не е всичко, но дава ясна представа за ситуацията.

Защо толкова лесно Тръмп се влияе от тези мъже?

Причината до голяма степен е, че тези лидери правят много, за да ласкаят егото на Доналд Тръмп. Когато посети Саудитска Арабия през май месец 2017 г. например, изображението му беше прожектирано на пет етажа от елитния хотел "Риц-Карлтън", където той беше отседнал.

Когато по-късно същата година Тръмп отиде на визита в Китай за първи път, откакто е на президентския пост, Пекин устрои специален пример в негова чест и го нарече "държавно посещение-плюс".

Сред другите пищни прояви, Тръмп и Си Дзинпин вечеряха в Забранения град - древният императорски дворец в Пекин, който е бил дом на повечето велики китайски императори. Това е чест, с която не е бил удостояван нито един американски президент от основаването на съвременен Китай насам.

Ким Чен-ун също непрекъснато предоставя на Тръмп това, което иска - признание, че върши нещо историческо.

И така Тръмп се превърна в единствения действащ президент, който се е срещнал със севернокорейски лидер и дори стана първият, който е стъпвал на територията на КНДР. Макар че Турция също не прави изключение и се опитва да хвали Тръмп, Ердоган би трябвало да знае и че подобна задача е детински лесна.

Двамата президенти изглеждат комфортно заедно, когато се срещнат лице в лице, а и Ердоган знае, че Тръмп прекара години в борба срещу разполагането на американски войници в Близкия изток.

Всичко, което турският президент трябваше да направи, е да се престори на очарован и поласкан от вниманието, което Вашингтон му отделя, и знаеше, че така ще получи всичко, което иска.

Проблемите, които стоят пред Сирия, както и проблемите навсякъде другаде по света, този път не са причинени от присъщата на САЩ самонадеяност, а от тази на Тръмп.

Най-четените