Докато през уикенда най-добрите ни графити артисти рисуваха в канала на Перловската река, но не в централната му част, а в близост до стадион "Герена", културният ни министър Вежди Рашидов презентира новия Музей на тоталитарното изкуство. Той ще бъде открит през септември в целия си блясък в сграда с площ 7500 кв. м на Министерството на културата в кв. Дървеница.
Освен прекрасните - по думите на Рашидов - произведения на изкуството от годините на соца, като портрeти и скулптури на Живков, Георги Димитров, Ленин и други пролетарски вождове, там ще има и малка кинозала, в която на плазма ще се въртят документални ленти с всякакви чутовно комунистически сцени от периода 1944-1989 г. - като в почти истински източноевропейски музей на подобна болезнена тематика.
Почти - защото музеят на Терора на бул. "Андраши" в Будапеща е добър пример как може да се заклейми жестокостта и тоталитаризма, без да се провокира политическо напрежение. Сградата, в която е разположен, преди 1945 г. е обитавана от унгарските фашисти, а след това в нея се настанява управлението на комунистическата Държавна сигурност. Там се е намирал и затворът, в който са хвърляни и противниците на съветския режим. След въстанието през 1956 г. е предадена на унгарския Комсомол.
Днес тази сграда е разделена на две и в половините й са настанени две еднакво въздействащи експозиции. В едната са събрани свидетелства за жестокостите на фашизма, а в другата - за ужасите на комунизма.
Един вид обективно изкуство. А плюс това, че в цяла цивилизована Източна Европа антиидеологическия уличен поп арт си е намерил достатъчно достъпни за публиката сцени, техните музеи на тоталитарното изкуство имат вежлива историческа мисия. А не дъх на пропагандаторска.
Дали във въпросната кинозала в новия ни музей ще бъде излъчен филма "Привързаният балон" на Бинка Желязкова по Радичкови мотиви? Властта го беше забранила за показване 23 години... Или ще показваме само тоталитарни, не и антитоталитарни творби от същия период...
Ще прекалим ли тогава, ако наречем Рашидов любезен гид из дебрите на социалистическото изкуство?
Освен това струващият ("само") 3 милиона лева ремонт на сградата за музея е достатъчна причина да ни връхлетят спонтанни емоции от рода на това, че тези пари биха били полезни, ако не за лечението на деца, то поне за развлечението на болни деца (все пак говорим за бюджета на културно министерство, а не за този на здравното).
Болните от левкемия хлапета например имат нужда от мимически палячовци по време на манипулациите, за да ги разсейват от докторите и да им обясняват, че няма нищо страшно... С 3 милиона лева също така биха могли да бъдат финансирани програми за игри на незрящи деца и всякакви подобни културни активности, които издърпват "неравностойните" с няколко идеи напред.
Но защо да не се инвестират 3 милиона лева в соцносталгията - така адаптивна към сегашния популистки аутфит на управляващата партия ГЕРБ? И без друго премиерът ни крепи рейтинг и благодарение на простодушния си тодорживковски маниер. А сега и музей на тоталитарното изкуство - още един ефект във филма, който публиката му ще приеме със сеирджийско умиление.
Не ни се изчислява колко точно са 7500 кв. м соц от общата площ на България. Но в мозъка на тая страна това явно си е доста сериозна част. Докато един закачливо окарикатурен Паметник на Съвестката армия бе тотално заклеймен и от властта, и от новите поколения, през 2011 г. тоталитарното изкуство се настанява в периферията на столичния център без никаква съпротива.
Рашидов също така заяви, че ако бъде демонтиран, въпросният паметник би могъл да влезе в новия музей. От друга страна, докато беше цветен, този паметник можеше да бъде преместен в Музея на бунта. Такъв явно никога няма да имаме...
