Едни от протестиращите остават на улицата, други тръгват на поход към властта, но никой от тях не иска да седне на една маса с институции и управляващи, за да обясни каква точно промяна иска и кое е смислено да се направи. Или поне да се постави началото.
За времето, откакто недоволни граждани излязоха на улицата, протестите не успяха да излъчат безспорни лидери. Повечето се (само)летимираха. Но все едно.
Време е да се преговаря, което не означава прекратяване на протестите. Защото е добре на властта - управляващи, партии, олигополи, (поне до изборите) да й държат влага размаханите юмруци.
Време е да се преговаря, за да чуем какво се предлага, кои искания са смислени (защото тези за национализация не са), как да постигнем наистина независима съдебна система - защото коренът на злото е там, и безспорно въпросът за КОНТРОЛА. Изобщо как да накараме оттук насетне държавата да работи и за нас, гражданите й.
Защото исканията на протестиращите могат да бъдат допълнени с още: например, ежемесечни отчети на местните управи и министерства за изпълнението на бюджетите по всички пера, включително и на агенции и ведомства като НЗОК например.
Не може разходването на публични средства да не е обществено достояние на тези, с чиито данъци и на чийто гръб се прави.
Закон за личния фалит, спиране на изпълнителните дела при обжалване - така както обжалване от страна на фирмите спира изпълнение на обществена поръчка или търг, законова възможност за отзоваване на депутати срещу определен брой подписи, пресичане на възможността депутати да преминават от една група в друга и др...
В случай че се постигне един общ "конспект" от теми, по него следва да бъдат препитани партиите, които дават поредни заявки за управление. Готови ли са да работят и го изпълняват, в какви срокове - и на тази база всеки от нас, гражданите, да реши за кого да гласува или да не гласува. Само така можем да зададем дневния ред. Не с единственото: "Писна ни!", защото това втръсва.
Обединенията на групички в лагерите на протестиращите компрометират самото гражданско недоволство и събуждат съмнения за нечиста режисура. Както и отказът им и нежеланието им да говорят и да продължават с диви популистки искания, нереалистични и неосъществими.
Днес кандидат-журналистите от Софийския университет "Свети Климент Охридски" пишат по темата "Прекрасният нов свят"...
