На улица в един малък слънчев град край Барселона наскоро се появила дупчица, в нея локвичка - явление, което явно предизвиква такова неудобство сред изнежените испанци, че докато я оправят, се наложило до нея да стои регулировчик на движението (после защо на тия хора им остава време да се усмихват).
Ако в София (и въобще в България) имаше такава практика, улиците щяха да изглеждат все едно безкраен флашмоб блокира движението. В части от центъра положението е позакърпено, но проблемът с дупките по малките улички и в кварталите е толкова дълбок, че дори да имах по-хубава физиономия, шофьорът на таксито нямаше как да не ме напсува, след като мина през четири дупки и накрая спука гума.
Вместо това, дупки се оправят толкова рядко - от социализъм чак в Бойковизъм, че хората пишат стихотворения на премиера от благодарност.
Иначе става въпрос за горната част на "Лозенец", където улици като "Бунтовник", "Цветна градина", "Горски пътник" и дори възловата "Богатица" са толкова разрушени, че ако си гледаш само в краката, ще решиш, че и тук НАТО са минали да спасят някакъв беден народец с бомбардировки.
Сериозно, има таксиметрови шофьори, които отказват да те качат до там и те гледат все едно ги каниш да покорявате осемхилядник, но по-големият проблем е, че когато някой се съгласи, често добрите обноски се раздрънкват по пътя и се прибираш с изкривено като джантата му настроение.
Ако добавим неприятностите, които понасят и минувачите - като калните душове или пък счупените колела на детските колички (велосипедистите тук още не ни броят за сериозна част от трафика) - оня експеримент на група варненци, дето преди няколко години поискаха обезщетение от общината заради нанесени морални щети от дупките по улиците, вече не звучи толкова абсурдно.
Подобни жалби на парче обаче не са нищо повече от сензация, в която пострадалият излиза смешен, че се занимава да търси по 5 лева за всяка изпитана негативна емоция от дупка.
Освен това така се замазва фактът, че лошата инфраструктура също допринася за трагедиите на пътя. Така наскоро пак двама варненци искаха да съдят общината заради дупка, в която пропадна семейният им автомобил и едва не предизвикали по-сериозен инцидент. Според полицейската логика обаче вината е на водача, защото пътната настилка била суха и можело да се избегне дупката.
Значи книжка да не се дава, преди да си наизустил всички подобни препятствия по пътя. Превърнаха се в норма по улиците, каквито са знаците. Тук не можеш да завиеш наляво, не защото е забранено, а е опасно за живота - или поне за този на колата ти.
Затова колкото повече искове, вместо междучовешки ругатни, толкова повече изчерпване на оправданията на управляващите. Кратерите по пътя са тема на всеки сезон, но заради тази, обявена за много тежка, зима, те се оплетоха в противоречиви обяснения.
Например изказването на столичния кмет Йорданка Фандъкова, че не само рязката промяна в температурите се отразявала на настилката, ами и непрекъснатото хвърляне на соли. Странен аргумент, ако става въпрос за същите соли, заради които зимното поддържане на републиканските пътища поскъпна със 17 млн. лв. (след като екоминистерството забрани да се опесъчаването). Освен че използването на тези специални химикали не подобри кой знае колко услугата, излиза, че тя сега оскъпява кърпенето.
Независимо дали става въпрос за републиканска или общинска пътна мрежа, властта постоянно измисля нови причини и за появата им, и за частичното им запълване. Наскоро министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова заяви, че в момента се прави само аварийно изкърпване със студена смес, тъй като сезонът не позволява използването на топла, което означава, че трайността му е максимум 2 месеца.
Целта е да се обезопаси движението временно, а после започвало реалното ремонтиране с бюджет от около 20 млн. лв. "Докъдето ни стигнат тези пари", каза Павлова.
В София, когато кризата все още не беше "превенция" срещу всякакво гражданско недоволство и въпроси за какво се харчат данъци и такси, Столична община също не отделяше пари за кварталните улици, или те се оправяха така, че след една година отново да се сключат договори с ремонтни фирми (толкова всъщност е гаранцията, която дават те).
В последните три години общината отделя над 25 милиона лева за пътната мрежа, които очевидно не стигат за всичко, а би могло, ако се осъществяваше не контрол за "сравнително добре" извършен ремонт, а реален. И се търси отговорност от длъжностните лица, които не са сигнализирали незабавно за препятствията по пътя и не са ги отстранили. В нормалните градове (включително Истанбул) това се прави почти на мига, тук всички отговорни могат да носят бранд "Размотаване".
Преди две години на протест срещу дупките пред общината се събраха десетина души. Достатъчно, за да си дадем сметка, че недоволството ни се е превърнало в по-удобната умилителна ирония и дори в представителната книга Софийски истории в кадър има снимка на локва, в която се отразяват облаците. Не знам колко е красива тая гледка и модерно ли е да си правим "изкуство" от разрухата, но със сигурност плащаме много за него. А здравите павета не е като да не са фотогенични.
