Като няма хляб за народа, има избори за електората. Премиерът, който отказва да поеме всякаква отговорност за икономиката и готви данъчна тесла с ДДС, отново стяга изборните редици с президентската тема. Обяви, че няма той да е кандидатът на ГЕРБ за президент, а че това ще е вицепремиер. И народът трябва да изтласка болката от ДДС-то, с което яко ще му бръкнат в джоба, с пораснало изборно либидо.
А медиите сластно да захапят дъвката - кой ли ще е новият президент, Цветан Цветанов или Симеон Дянков.
Е, ясно, че Цветанов, нищо, че предпочитал - и обичал - да си е ченге, а изборите за държавен глава още не били на дневен ред. Ясно е също, че до идната есен, когато е президентският вот, ако Дянков не бъде изгонен с камъни от страната, ще го бие всеки на избори. Дори някое Яне.
Обаче дъвката е доста разтеглива във времето. При Бойко Борисов министри и зам.-министри се сменят като носни кърпички. Защо да не се изредят още куп вицепремиери до идното лято? И съответно толкова кандидат-президенти.
Пък и премиерът вече дотолкова е скъсил диапазона на заричане-отмятане, че не му е никакъв проблем сутринта да каже едно, на обяд - обратното. И утре да се окаже, че няма вице да е герберският кандидат-президент. Не стана ли така с 60-те мерки, които щяха първо да проработват, после да се вдига ДДС. Сега първо ще се вдига ДДС, после мерките ще сработват.
Президентското послание на Борисов обаче е забележително с друго. Той радикално обръща плочата. Оправданията с предишните управляващи вече накъртват на гранясало и са на път да се обърнат срещу него. Трябва му враг, който не само е отговорен за миналото, но и който да му осмисля бъдещето.
Затова на 9-ия месец Станишев е снет от въоръжение, врагът е вече Първанов - архитектът на лошото минало, който си готви политически проект и е идеалният враг на бъдещето. С което осигурява и полемично политическо бъдеще на Борисов.
С недоизговореното номиниране на Цветан Цветанов за президент Борисов прави завой и във вътрешно-партийните размествания. Цветанов е нарочен, но не изрично посочен. Поставен е в позиция на постоянно оправдание - обича си МВР, рано е да се говори за кандидат-президент.
Така обаче фокусира върху себе си вече и чисто политическо внимание, с неизбежните удари. Включително появили се от само себе си. Току виж и той не знае като Цецка Цачева, че Югославия отдавна не съществува.
Така Цветанов вече няма да се радва само на тясноспециализиран меверейски рейтинг.
По-важното обаче е, че ако намерението на Борисов е сериозно и Цветанов наистина остане кандидатурата на ГЕРБ за президент, още отсега това е ясен сигнал към партийните структури.
Сивият партиен кардинал отваря място за наследник. Лично лоялните му редици ще са разколебани да го следват предано докрай. Което го прави по-малко опасен династичен съперник за Борисов при задълбочаване проблемите на управлението, които винаги отварят възможност за вътрешно-партиен поврат или преврат.
С президентската интрига Бойко Борисов се опитва да излезе от ъгъла, в който затъва с икономическите неуспехи на управлението си. Преформулира външния враг и преконфигурира вътрешно-партийното статукво. Подготвя нови битки, което е единственият модус на същестуването му като политическо животно. Замита отново политиката като държавно управление под килима на изборната политика.
Войните обаче не се печелят само със спечелени битки. Дори цялата история на Третата българска държава е печално потвърждение на това - все спечелени битки и все национални катастрофи.
