Свобода, равенство, Мохамед

Дори не е guerrilla marketing. (Из)пускането на глуповатите и плоски карикатури на пророка Мохамед във френското сатирично списание "Шарли ебдо" - акция, представена и защитена като  "свобода на словото", е всичко друго, само не и проява на демокрацията и производната й медийна гласност.

Тиражът се разграбил светкавично, купували дори хора, които обикновено предпочитат други издания. Пропагандната машина днес е по-ужасна и от "полицията на мисълта", Светата инквизиция. Сега, ако се намери някой, който да подпали и редакцията - или да извърши друга акция на насилие, "Шарли ебдо" стават херои - страдалци на свободното слово (идея, толкова жива и присъща на Франция), и доказателство за "джихада", с който зомбита на радикалния ислям са готови да тероризират интелигентните мирни европейци.

А къде отиде този велик принцип, изкован на барикадите в Париж: Свобода, равенство, братство - или смърт (Liberte, еgalite, fraternite - ou la mort)? Макар по времето на Великата Френска революция чистотата на френската нация да не е накърнена от вълни имигранти от бившите африкански колонии. А именно Франция е държавата в Европа, в която живеят най-много мюсюлмани - 4 милиона. Другата е Русия - с 20 милиона.

За чест на французите само ще споменем удивлението на Линкълн от тази свободолюбива,  либерална и без предразсъдъци към цветнокожите страна.

Не е ли странно, че макар и датският карикатурист Курт Вестергор да пусна подобна серия комично-сатирични рисунки на пророка Мохамед преди 7 години, в нито едно мюсюлманско издание не са се появили карикатури на Иисус Христос или на Йехова, бога на юдеите. Нито преди, нито след това.

С приятел, който живее между Германия и Австрия, се питахме онзи ден в скайпа какво би станало, ако в Германия някой си позволи да подиграва по този начин евреите например? Невъзможно, каза той. Веднага ще бъде заклеймен като нацист, расист и пр. Ferboten.

Не-публикуването на глуповатите карикатури е проява на демокрацията, а не обратното. Означава толерантност, съобразяване с различните, които мислят по различен от теб, мен, нас начин. Простащина е да осмиваш и подиграваш нещо, което за някого е свято и част от същността му - все едно да влезеш неканен и с мръсни обувки у дома му. Още по-ужасно е, че знаеш каква ще е реакцията и въпреки това го правиш, застрашавайки не собствения си живот, а този на стотици хиляди други хора.

Това си е предумишлено убийство.

Ама защо тези хора се ядосват, че се подиграваме на пророка Мохамед? Както многократно вече обясняваха специалисти и експерти - и както са наясно всички, живели в държави, където ислямът е официално вероизповедание, религията там е неразделна част от бита, от делника на всеки един човек. За обществата извън този свят това е странно, необичайно, закрепостяващо, накърняващо правата на жените и пр.

Но защо, по дяволите, искаме да налагаме своите разбирания на 1.6 милиарда души на планетата - нима това е демократично?

Как се нарича обидното отношение към хора от друг етнос или религия - расизъм и ксенофобия. Ето това представлява заканата на американския пастор да изгори Корана, тъпият филм "Невинността на мюсюлманите", карикатурите на пророка Мохамед, провокацията на петъчната молитва пред джамията Баня Баши в София през май т.г., извършена от "Атака".

Срещу тази вълна се надига друга, равна, че и по-голяма като противодействие - демонстрации, палежи на американското знаме и на портрети на Обама (президентът, чийто род по бащина линия изповядва исляма), убийства, нападения срещу посолства на САЩ и европейски страни.

И ако някои от нас се сещат за вярата си само когато минават покрай църква и на големи християнски празници, кръщенета и погребения, то преобладаващата част от изповядващите исляма - най-младата религия на света, живеят така както предписва Коранът на всеки правоверен. Екзекуцията с камъни не фигурира там, идва от предислямската епоха и няма как да е част от  мултикултурализма.

Според някои тълкуватели на исляма съществува малък и голям джихад. Големият джихад не е религиозната война, а по-скоро усилието да се пребориш със себе си - със собствените си слабости и изкушения, които те отклоняват от пътя към Бог.

Преди година допитване на френския в. Монд показа, че близо 40% от французите и германците приемат исляма като заплаха, но все пак 24 на сто го приемат като културно обогатяване. Жените в бурки вървят заедно с убийствата на честа, фанатизма, волята на семейството/общността над тази на индивида - все неща, непонятни за нас.

И все пак... Нима фактът, че Ататюрк скъса забрадките на туркините така както правеха с фереджета у нас при смяната на имената, ги изличи завинаги от турския бит и направи Турция по-европейска?

Противопоставянето винаги е било бизнес за тези, които го разиграват - и от двете страни. Студената война, Израел-Палестина, САЩ-Ирак, Северна Корея-Южна Корея. Държи във форма само спецслужбите, военните и производителите на оръжие.

Нали демокрацията е и правото на всеки да изразява своята културна, традиционна и религиозна принадлежност, включително и чрез начин на обличане - без да пречи на другите и без да я налага принудително някому. Демокрацията е и отговорност към свободата. Противното е диктатура.