Църквата изгуби още поколения в прехода

Вместо да се обърнат към вярата в дните след като рухна комунизма, все повече българи продължават да търсят спасение в магии и врачки. Плахите опити на младото поколение след 1989 г. да намери подкрепа в православната църква, удариха на камък. За Църквата са изгубени и следващите поколения, които имат всякакви кумири, но не и вяра в Спасителя.

Едва ли божиите воини се замислят над това. Те само редят клетви и анатеми срещу вещерите, които изместват духовенството. Но сякаш забравят първия сигнал за предателство на Църквата, който дадоха.

Владиката Натанаил Неврокопски беше много лют срещу освещаването на храма, вдигнат в чест на пророчицата Ванга през 90-те години. Тя беше изографисана от художника Светлин Русев и иконите бяха доста модерни за консервативното православие. Владиката сипеше клетви, но накрая 5 часа освещава храма на Рупите.

Никой не разбра защо, но в тези дни Българската православна църква бе разцепена от синята власт и единствено червените партийни величия защитаваха каноните. И очевидно той разчиташе на функционери от БСП, за да се укрепи като митрополит. И БПЦ да сложи ръка на църквата, където се очакваше да има много богомолци.

Битка за власт и имоти, не за душите на вярващите

В годините на разкола, създаден от десните политици при управлението на Филип Димитров, "каноничните" около дядо Максим имаха защитата и подкрепата на "Позитано" 20 и близки до БСП юристи. Претендентите да са новатори и реформатори около покойния дядо Пимен пък се ръководеха от хаоса, всяван от синята централа на "Раковска" 134. Но битката бе основно за власт и имоти, а не за душите на вярващите.

Истината е, че т.нар. промяна - или партийният преврат на 10 ноември 1989 г. завари БПЦ абсолютно неподготвена. Тя беше оглавена от хора, благословени от БКП и Държавна сигурност. Подбрани с мисия да засвидетелстват пред Запада спазване на религиозни права у нас, но също така да свият религиозната дейност до степен на туристическа атракция.

Конкуренция между расоносците

След промяната пък надпреварата между различните управления в ДС и офицерите, вербували духовниците, изби в конкуренция между самите расоносци. Едни, забогатели с пари от комунистическо време, се ориентираха към партийните величия на новото време. Други, отблъснати по някакъв повод или компрометирали се пред предишната власт, се писаха демократи.

Всичко това донякъде обяснява защо Църквата дълго време се държи неадекватно и вече 20 години не може да намери своя нов път. Нейните водачи са кукли на конци, които прикриваха своята обвързаност с комунистическата власт зад сладките проповеди и апели за независимост на Църквата от държавата.

Защото в храма като навържеш цитатите на апостолите, притчите за доброто, семейството и любовта, хората се просълзяват и се молят от сърце. Палят свещи, оставят парички в касата... Стигна се дори между бой и люта злоба между богомолци, които защитаваха един или друг владика. Ехтяха и такива политически речи, че прохождащите трибуни можеха да завидят на словата, които се сипехе от амвоните.

Младите се отвърнаха - заради лицемерието

Но младите хора, които Църквата можеше да привлече, видяха лицемерието. И сега се вижда лукса, който демонстрират владиците, чувства се отдалечеността им от реалните проблеми на хората, от техните болки и лутания.  

Владиците продължиха да играят с политиците. Правиха молебени на всяка власт, но особено щедри в молитвите бяха към управлението на Царя и тройната коалиция. Естествено по тяхно време, опозицията в църквата бе смазана и изкарана от храмовете с полиция, за което вероятно държавата сега ще плати след решение на съда в Страсбург.

Но пък властта - на царя и на социалистите, осигури реабилитация на този Свети синод, който не иска никаква промяна. Издействани бяха и куп облекчения за освобождаване от данъци на църковните сделки и търговия.

Така статуквото в Църквата се запази - и дори стана по-лошо. Издигнати бяха хора, които нямат дори богословската компетентност на духовниците, възпитани по комунистическо време в руски и западни школи. Пример за това са пловдивският владика Николай и епископът на Бачковския манастир Борис.

Изобщо има едно поколение млади, безскрупулни и нагли расоносци, обградени от мутренски лукс и демонстриращи безпардонност, на която могат да завидят мнозина.

Николай се прочу със скъпите коли и своя часовник "Ролекс", но най-вече с лютите клетви по адрес на Мадона и гей парадите. Той дори цензурира програмата на пловдивския театър и свали постановката "Лазар и Исус" по великолепната творба на Емилиян Станев. В това се изразява духовната мисия на най-младия член на Светия синод. Ловчанският владика Гавриил също се изявява на културния терен главно като цензор.

Мъдрите духовни пастири...

Варненският митрополит Кирил пък се сдоби със славата на владиката-бизнесмен покрай скандални замени с църковни имоти.

Това са "мъдрите" духовни пастири, които би трябвало да спасят душите на българите, които дълги години са били съзнателно държани встрани от храма, но след 20 години циркове и безобразия, вършени от клирици, все по-рядко влизат в него.  

И докато владиците продължават да ходят по паради и да славят властта, свещениците, до които народът опира, вдигат все повече таксите за венчавки, кръщавки и погребения. Парите капят в касите, но много малко са онези, които се сещат да се занимават с благотворителност и просвещение. Има ги, но са страшно малко.

А и за обществена мисия малцина имат хъс, защото не чувстват подкрепата на началниците си. Тук там някой духовник се ангажира да говори за престъпността, наркотиците, безпътието.

Но техният глас е толкова слаб на фона на кресливостта на шепа митрополити, които все по-силно отблъскват хората.

#1 snowman 28.07.2010 в 11:47:46

Истина е че негативните статии с нищо не променят статуквото, и когато се пишат трябва да се обръща внимание и на положителните неща които въпреки всичко съществуват, и един истински християнин ги вижда и усеща в сърцето си. Тук не мога да не спомена може би най положителният образ в новата ни история отец Иван, изградил цяло селище в помощ на сирачета и безпризорни деца, неимоверните усилия на отец Георги, и много други поели неравната борба с рехабилитацията на наркозависими.Всички сме хора, и всички грешим кой повече , кой по малко, но не може с лека ръка да теглим чертата на всичко поставяйки го под един знаменател, защото смисъла е именно в "ония семана, които паднаха на благодатна почва, давайки плод по хилада."

#2 Yorgo 28.07.2010 в 13:42:22

sled 20 godini na pokrovitelstvo nai setne se nameri edin da kaje istinata za "Balgarskata" "Pravoslavna" "Carkva". ne sluchaino vsichko slojih v kavichki.

#3 Yorgo 28.07.2010 в 13:54:03

Най - сетне се намери някой, който да каже истината за "Българсаката" "Православна" "Църква", защото тя не е нито българска, нито е православна, нито е църква. Тя е едно черно сдружение, срамещо името на Спасителя, чрез чието име върти черен бизнес и дарява фалшива благословия. Ако за нещата, които поповете и техните шефове правят се плаща толкова скъпо, колко ли би трябвало да се плати на Спасителя, но всички знаем, че Той умра безплатно, проповядва безплатно, изцелява безплатно и живя от ДОБРОВОЛНОТО СПОНСОРСТВО на последователите си. Дори бирника Матей не събира такси за богослужебни церемонии! Тези черни дела родиха на запад Реформацията, която днес под формата на Евангелското и Педесятното движение у нас пробива и намира все по широко приемане, защото вече и лъжите, че тези добродушковци са сектанти, ядат и пият кръвта на деца ни не се вярва почти от никого...

#4 Marko 28.07.2010 в 14:05:01

Преобладаващата част от материалите са в този стил - казват истини, но предпочитат да ухапят жестоко. БПЦ като институция не прави забележими неща. Посоката в статията не върви към обективност, защото мирише на нихилизъм и мазохизъм. Усещането, че хапеш себе си не е кой знае колко приятно. Не ми допадна и избора на илюстрация към текста - та Ловешкия владика ли е най-кофти. Тъкмо за него имам добри впечатления. Изглежда умерен и ако е имал изцепки, те са били много дребни на фона на сериозната полицейщина и мъгляво-бледи послания в църковното пространство. Съгласен съм с първия коментатор, че има отделни свещеници, които си вършат работата и не вдигат излишен шум около себе си. На тях общо взето никой не им помага, с изключение на обикновените хора, които се въодушевяват. Младите са изпуснати, в това сте прав, авторе! Не знам дали първата причина за това е лицемерието или пасивността, която си е напълно умишлена на високо ниво. Но има примери на монаси и свещеници, които си струват. Впечатлен съм от отец Никанор от Гигинския манастир, сестрите от Врачешкия манастир и игумена на Хадджидимовския манастир Серафим. Сещам се за отец Руси от Ново село, Пазарджишко. Неотдавна се запознах със софийския свещеник Кирил Дидов - скромен човек, който служи великолепно. Това са млади хора, които вършат страхотна работа! Сигурен съм, че има и други примери. Нека не бъдем крайни, не печелим от това, само се натъжаваме допълнително! Да бъдем позитивни, както призовавате в страхотната си нова рубрика! Църквата се състои от отделните хора в нея, които се намират един друг и са общност. Не съм много съгласен, че най-големия грях на владиците е фанатизма. Не са фанатици те, ама хич. повече вдигат пушилка. С тях или без тях хората няма да спрат да вярват, гарантирам ви!

#5 vanko1 28.07.2010 в 14:34:20

Църквата в България не успя, а можеше да се превърне в стълб на хората по време на целия шибан преход - но тогава бяха по-заинтересувани да запазят лапането, имотите и статуса си, отколкото да се обърнат към хората, безнадежно е, вярата на хората в БПЦ никаква я няма, въпреки светли хора като отец Иван и още няколко отделни свещеници...

#6 Александър Тодоров 28.07.2010 в 15:59:01

Хора, казвате какви са проблемите (макар пресилено), но не предлагате решение. А решението е това - вместо да сочим с пръст, да учим Богословие, да пращаме децата си в Семинарията и в Богословския факултет, да се образоваме и ние ставаме свещеници, ние да бъдем тези духовници, които искаме другите да бъдат. От хули полза няма - запретвайте ръкави и който гори от вяра сам да се устремява към расото и да пребъдва в чистота и нелицемерни проповеди. Тъй се води борбата с дявола и с греховете (пръв от които е гордостта и след нея - осъждането). Тъй се води. С обич в Господа, Александър Тодоров

#7 deacon Iliya 28.07.2010 в 18:09:19

Черната ръка, не навлизай в непознати за теб води, защото удавянето е възможно. За Светата Църква знаеш точно толкова колкото аз за миналото и навиците ти, или дори по-малко. Св.църква не е само Българската поместна църква, а Богосъздадена институция на хиляди години със Свети Отци и Свато Предание което са ни завещали. Часовникът не е Ролекс и е да мъчи гузната съвест на Негововисокопреосвещенство всеки път когато го погледне за да види че е изпуснал часа за молитва, но не и мига за покаяние... А ти тръгни от себе си - първо като си "избелиш" ръката, после да се прекръстиш с нея и да усетиш, че ти пука на сърцето, а не на нощницата... Извинявай за хапливия език, но когато надникваш под расото воайорството е с мед да го намажеш - това е сквернота и богохулство. Простено да ти е и за поправяне да ти е. Господ да те помилва.

#8 Александър Тодоров 29.07.2010 в 10:38:46

Браво на дякон Илия! Добре го казахте - дори да изпуснем часа за молитва, все още има време за покаяние и отвръщане от греховния живот (и греховните мисли). Бог да укрепи десницата Ви, дяконе, дерзайте, благовествувайте Евангелието на хората и ни пазете от ереста на 20 в - лукавият икуменизъм. Наближава Осмият вселенски събор, който няма да е православен, а вече еретически и отстъпнически. С него и с приемането на католическия календар навсякъде ще наченат времената и на Антихриста. Но разбира се ще го разпознаят само тези, които разпознават и Христа...

#9 rose_bush 29.07.2010 в 11:26:06

"Това са "мъдрите" духовни пастири, които би трябвало да спасят душите на българите..." "Авторът" на статията явно не знае, че земните пастири не могат да спасяват - Спасителят е един - на тях е дадена друга власт и всеки според избора си как да я използва, ще отговаря пред Него.

#10 collapse 30.07.2010 в 04:17:56

Трябва да кажа, че автора е напълно прав в цялата статия... Което от друга страна е много лошо. Познавам отвътре църквата и живота на доста "църковни хора". 99% от свещениците са алкохолици и женкари... а в черното духовенство и ... хора с обратна резба... Някой беше казал да ходим в семинарията и академията ... - ми ходете. интересно ми е сега след казармата как ще издържите 300 човека да ядете, учите и спите на 500 кв. метра... в семинарията. И защо по дяволите искат да си подстрижеш косата ако ти е дълга... Нима техните не са? . В академията вероятно е по-добре. Наистина това да си поп е сладка работа - за 8 часа задължителни месечно взимаш заплата колкото 40 часова работна седмица... и всичко останало ти е + я погребение, я кръщене, я сватба... и след това да седнем на масата и да пийнем ако може ще е най-добре... Говорите за различни владици - ми само погледнете Николай в Пловдив - как беше избран? Като държанка на някой ли... И сега имал той земя, пари и някакви други неща... защо си мисли, че това е негово? Ама няма кой да му каже и копче нали... Даваха по телевизията как искаха да му дадат "наградата" златен скункс и как веднага 3-4 яки момчета наскочиха да го защитават... Абе те не са тръгнали да го бият... Помня предишният владика - возил съм се с него в една голяма бяла волга навремето, когато беше на гости при нас... можеше да се вслушаш в неговите думи, да ги разбереш... А този? Дори не може да отидеш да му целунеш ръка на пътя, защото преди това ще те проснат по очи... Кой им плаща парите на тези хора? Или църквата да се оплаква, че няма пари... Пари има, но те са за "богоизбраните" като Николай... И онзи дето разправя да ходим да ставаме евангелисти... ся ми кажи, че злото е Папата и ще те призная... Но това тук не е нищо в сравнение с това в Рим - там директно си има - ако извършиш убийство - 100 000 за църквата, прелюбодеяние -20 000. Те са си с ценоразпис на греховете...

#11 piis babo piis 31.07.2010 в 22:24:25

Цитат на А.Тодоров :Добре го казахте - дори да изпуснем часа за молитва, все още има време за покаяние и отвръщане от греховния живот (и греховните мисли). : Не е така греховните мисли сами по себеси не са грях,но ако не се отхварлят ще стане грях.Неможе да спреш мислите да летят,но избирай само добрите .И в пустинята лукавия изпитваше Христос,и Христос него спря а му отхварли прдложенията и така го победи.Така и ве е правете гн.Томов Цитат :- вместо да сочим с пръст, да учим Богословие, да пращаме децата си в Семинарията и в Богословския факултет, да се образоваме и ние ставаме свещеници,: Вия сигорно като видите някой да побеждава, малко или много,веднага го пращате за зелен хайвер зада се обарка с добре изглеждащи идеи,но грешни.Много сте умен,умеете да маниполирате много добре

#12 piis babo piis 07.08.2010 в 23:25:35

http://www.youtube.com/watch?v=n4zdGnaKWBI&feature=PlayList&p=9C89D1361A7B8342&index=1&playnext=5

#13 ot4eto 11.09.2010 в 11:21:33

Срамота, големи хора, а вярват в приказки.

#14 Българолюб 24.09.2010 в 13:11:42

Напрово като чета измислените клевети и злобата и зависта които излъчват тези антихристиянски писания имам чуството че съм попаднал на Работническо дело от 1951година.

#15 Da 14.12.2010 в 10:50:28

Нека да не забравяме, че хората са тези които посрамват Името на Бога. В своята същност ( за който вярва ) Бог е трансцедентен, отделен от своето творение, ако и сам да стана Човешкия син заради нас. Обикновено човек има нужда от Бога и човек Го търси поради много причини... Ако например един свещеник се проявява като лош човек, това не означава, че и учението което проповядва е лошо, но тази комбинация отвращава и обижда слушащия. И обикновено слушащия ще си намери друг истински свещеник, който да предава вярно учението и да бъде жив пример. Да, никой не обича лицемерието - лошият квас на фарисеите. Но и сам Иисус не каза на хората да се махат от църквите, а им каза "каквото ви кажат (фарисеите) - изпълнявайте, но не правете като тях ..."

Новините

Най-четените