Популистката вълна в Европа връхлетя и Естония - и я удари наистина силно. В национални избори през март, Консервативната народна партия - млада крайнодясна организация, която заявява, че иска да защити "роденото в Естония" местно население, изложено на заплаха - спечели 19 места от 101-те депутати в парламента, като почти утрои присъствието си в парламента от последните избори през 2015 г.
Реалната победа дойде няколко седмици по-късно, когато тя беше включена в трипартийното коалиционно правителство и получи пет ключови министерства, включително икономическото.
Забравете за всичко, което сте видели досега в Европа от Марин льо Пен, Найджъл Фараж, Герт Вилдерс, Алтернатива за Германия или дори Виктор Орбан. Партията, известна под абревиатурата EKRE, поставя нещата на съвсем нов левел.
Като цяло формацията се представя като антиевропейска партия, загрижена за прекомерния контрол на европейските институции. Тя се противопоставя на имигрантите, на еднополовите партньорства, на феминизма, на евреите и като цяло на всичко извън тяхната собствена представа за правилно. Чести мишени на нападките на EKRE са медиите и т.нар. "дълбока държава", съставена от корумпиран и загнил елит.
В седмиците след изборите и своеобразната победа на Консервативната народна партия, политическият елит на Естония призова към "цивилизованост" и укротяване на агресивната и провокативна реторика, която според критици руши политическия дискурс и насърчава краен нативизъм. Поне засега - безуспешно.
Едно от силните лица на партията е Март Ярвик, който сега ще поеме министерството на зеледелието в страната. В един от своите коментари той е заявявал, че политическият елит на страната е съставен от "тайни евреи". В своя публикация във Facebook (впоследствие изтрита), той също така предупреждава жените политици, че "Времето на мамчетата свърши; татенцата се прибраха у дома".
Друг от лидерите на партията - 41-годишният Мартин Хелме - на свой ред призовава за "бяла Естония" и дори публично е издигал девиза "черните да си ходят".
Водещи функционери на партията - подобно на американския президент Тръмп или унгарския лидер Виктор Орбан - редовно атакуват журналисти, които по думите им са "предубедени" и "платени".
Иначе казано - тази крайнодясна и дори ксенофобска реторика далеч не е озаптена от влизането във властта. Напротив - следвайки примера на набиращите сила и популярност популистки формации от Европа и отвъд Атлантическия океан, те не се притесняват да изразяват и най-крайните си възгледи.
"Никой няма да ни казва какви думи можем да казваме, или какви знаци можем да показваме", заявява Хелме в интервю от края на април. Той допълва, че американският президент Доналд Тръмп "абсолютно" е вдъхновение за партията.
Час по-късно Хелме и баща му Март - председател на партията и нов министър на вътрешните работи на страната - показват символа OK - жест, често свързван с белите националисти в САЩ, докато дават клетва като министри в правителството.
Estonian ministers of Finance and Internal Affairs, giving the white power sign at their swearing-in ceremony before Parliament today. pic.twitter.com/VHQAmTW2dv
— toomas hendrik ilves (@IlvesToomas) 29 април 2019 г.
Възходът на EKRE свари неподготвен политическия елит на страната. Основана през 2012 г., тя е резултат от сливане между националистическа партия, ръководена от Хелме, и земеделска десноцентристка партия, в която е членувал някога неговият баща.
Три години по-късно, тя за пръв път спечели места в естонския парламент, възползвайки се от недоволството сред предимно социално консервативното естонско общество, след като правителството прокара закон, позволяващ узаконяване на партньорствата между еднополови двойки.
Тогава повечето експерти виждат в появата на EKRE на националната политическа сцена само случайност и възползване от създалия се момент, си спомня Сийм Туиск, който е провеждал кампания като кандидат за Социалдемократическата партия и води протестите срещу новото правителство.
И все пак моментът работи до голяма степен в полза на партията - два месеца след влизането на EKRE във властта Донал Тръмп обявява кандидатурата си за президент, а Великобритания гласува да напусне ЕС следващата пролет. Така консервативните избиратели в Естония се чувстват окуражени от идета, че не са просто "странен феномен", а се превръщат в пионери на една глобална тенденция", заявява Хелме.
Подобно на други популистки партии в Европа, EKRE също се възползват от антиемигрантските нагласи, за да наберат популярност, и превръщат този въпрос в централна част от кампанията си преди тазгодишните парламентарни избори.
Страната с население от 1,3 млн. души дори не влиза в окото на бурята на бежанската криза. От 2015 г. насам, Естония е приела 206 бежанци, 80 от които се смята, че вече са напуснали страната. Но естонците редовно са сред първите в Европа, смятащи имиграцията за най-голям проблем на ЕС.
За да засилят антибежанските нагласи, EKRE се възползваха от скандала около миналогодишния Глобален договор на ООН за миграцията, като заложиха на твърденията, че той би довел до прилив на 7 млн. бежанци. Лидерите на партията също така се борят срещу прилива на евтина работна ръка от държави от бившия Съветски съюз, като Беларус и Украйна.
Голяма част от успеха на EKRE се дължи на успешната им кампания за привличане на гласоподавателите в селата.
Въпреки че естонската икономика бележи стабилен ръст в последните години, относителната бедност остава голяма и провинциалните гласоподаватели често не смятат, че усещат особено ползите от растежа, коментира Юхан Кивирахк, социолог в независимата базирана в Талин социологическа агенция Turu-uuringute AS.
"Успехът на EKRE може да се каже, че не е толкова свързан с ксенофобия или омраза към малцинствата от страна на естонските избиратели, колкото с анти-елитарните нагласи в обществото", допълва той.
В реч, одобряваща новото правителство в края на миналия месец, естонският пезидент Керсти Калюлайд призна, че хората смятат, че "Естония е в задънена улица" и са "притеснени за запазването на нашата държава, нация и език, и за неравностойното развитие".
Ако EKRE заимства от глобалните популистки стратегии, тя по едно се отличава много от другите подобни популистки партии - тя далеч не се стреми да бъде приятелски настроена към Русия.
Докато други - подобно на Националния сбор на Марин льо Пен във Франция - разчитат на подкрепа от Москва, за да разширяват влиянието си сред избирателите, или призовават за по-приятелски отношения с Кремъл, естонската крайна десница избягва източната си съседка.
"EKRE категорично споделя убеждението на повечето други естонски партии, че Русия е потенциална заплаха за естонската сигурност и независимост", коментира Мартин Мьолдер, изследовател в института по политология "Йохан Ските" към Тартуския университет.
Малката прибалтийска държава отдавна е убедено антируска. Окупирана и анексирана от Москва през Втората световна война, Естония си е изградила тесни отбранителни връзки с НАТО и Европейския съюз след разпадането на Съветския съюз през 1991. Естонският президент Калюлайд беше изправена пред критики заради визитата си в Москва миналия месец - първата подобна визита на естонски лидер за последните осем години.
Сближаването с Русия би било вредно за партия, която разчита на идеята, че Естония е изправена пред заплаха и именно EKRE е силата, която може да спаси положението.
Въпреки това обаче Консервативната народна партия умело се учи от Москва. Тя е създала своя мрежа от тролове в социалните мрежи, които защитават всичките й позиции и нападат всеки, който не е съгласен с партийната линия.
"Реализацията на това е по-лесна, отколкото си представят повечето от нас. Единственото, което е нужно, е настойчивост и търпение, малко пари и известен брой хора, които могат да прекарват времето си ексклузивно посветени на поставената им задача", пише Холгер Рунемаа, журналист в Postimees, който първи отразява инвазията на националистическите тролове в края на 2018 г. “.”
Само защото Москва не е ангажирана с възхода на EKRE, това не означава, че Русия няма да спечели от това.
"Въпреки че EKRE не е прокремълска партия, тя провокира поляризация и нестабилност. Така че в този смисъл може да се твърди, че тя така или иначе действа в интерес на Русия", коментира казва Кристи Райк, директор на Естонския институт по външна политика.
Все още остава неясно как ще се държат крайнодесните естонски националисти в правителството, казват анализатори.
"Прекарал съм много време в обкръжението им, докато те обсъждат политиката, и в такива моменти те са нормални хора и говорят съдържателни неща, не глупости", коментира Андреас Кайу, партньор в Meta Advisory Group, най-голямата лобистка фирма в прибалтийските държави.
"Трудно е да се правят прогнози", допълва той, като признава, че същото важи и за Централна и Източна Европа, където политиците може да говорят едно, а да правят съвсем друго.
През април EKRE оповести, че ще се присъедини към нов крайнодесен евроскептичен блок, предвождан от Матео Салвини, след изборите за Европейски парламент този месец.
Повтаряйки манифеста на крайнодесния италиански лидер, Хелме казва, че алиансът не се стреми към разпадане на ЕС.
"Целта ни е да постигнем колкото може повече като фракци, за да блокираме допълнителни опити да се концентрира властта в Брюксел", казва лидерът на естонската партия.
Някои естонци се надяват допускането на EKRE в националното правителство да озапти партията и да я принуди да укроти по-провокативните й послания.
Миналата седмица двама журналисти - единият в Postimees, най-големият естонски вестник, а другият от националното обществено радио - казаха, че са били инструктирани от мениджърите си да намалят критиките си към крайнодясната партия, след като тя вече е във властта.
Изключването на партията само би разпалило още повече членовете й - факт, който признава дори опозицията в страната. Въпросът обаче е дали властта ще успее да смекчи тона. Засега това не е случаят в Естония.
