Пепел от рози. Това ще остане накрая след връзката на БСП с ДПС.
За да нахъсат избирателите си, сега в БСП започнаха да повтарят това, което "приятелят на Сирия" - левият депутат Страхил Ангелов, повтаря от месеци: че ДПС получава "непропорционално много власт". Разбира се, нито соцдепутатът Янаки Стоилов, нито евродепутатът Илияна Йотова са така прями като Ангелов, който дори призова БСП да си начертае червени линии, отвъд които да не може да премине.
Осем месеца слушам: "ДПС не са съгласни да махнем плоския данък", "ДПС не са съгласни за "Белене", "ДПС не са съгласни с едно или друго", заяви наскоро Ангелов по Нова тв. Но ДПС не бяха съгласни с "Белене" и преди това - и не го криеха, потвърдиха го и при кабинета на ГЕРБ.
Що се отнася до плоския данък, Ангелов преиграва, тъй като в БСП проявяват двуличие - обещават сериозна дискусия за или против отпадането му някъде през 2016-а. Освен това премиерът Орешарски обяви в прав текст на инвеститорски форум, че това няма да се случи.
За да не дразнят толкова избирателите - а и да прехвърлят формално отговорността другиму - Станишев и Доган сглобиха наречения за технократски кабинет на Пламен Орешарски.
Това позволява на социалистите да отбиват атаките за поредната прегръдка с ДПС с аргумента, че всъщност ДПС подкрепя правителството на Орешарски и неговата програма, а не е коалиционен партньор на БСП. Което не е нищо повече от обикновена софистика.
Така се парират и въпросите защо няма коалиционно споразумение между двете партии, както изискват добрите европейски практики. Източните налагат друга традиция.
Свързва ги, разбира се, не обичта, а два незаобиколими факта: първо, БСП никога повече няма да може да управлява сама, второ, ДПС изобщо не може да управлява само, а предвид субектите във властта, няма с кой друг. Така че единственият начин ДПС да е вън от властта е БСП да не е там.
Докога ще са заедно? Докато БСП се срине отново до депутатските места, които получи през 2009-а - 40, най-малобройната група в демократичната си история.
Съеши ги за първи път президентът Георги Първанов, не без помощта и на Симеон Сакскобургготски - през лятото на 2005 г. социалистите и НДСВ спечелиха достатъчно мандати, за да съставят правителство и без Доган и хората му - 135. Но Царя не искаше да изостави коалиционния си партньор, а БСП беше прегладняла за власт - все пак от 1997-а беше в партера като опозиция. Но всъщност ги свързва тънка червена линия от времето на Луканов.
А през 2007-а Сергей Станишев така и не събра сили, за да предизвика предсрочни избори, след които имаше шанс да управлява без ДПС на врата.
Традиционният електорат на социалистите преглъща трудно коалиционното партньорство с ДПС - дали поради липсата на коалиционна култура или поради факта, че се налага да дели места, позиции във властта, обществени поръчки не с някой друг, а с "турците".
Въпреки ритуалната лидерска целувка на Сергей Станишев с Лютви Местан пред събраните и извозени на 16 ноември м.г. в София в подкрепа на властта.
А на традиционния електорат на ДПС му е все едно с кого се коалира Онзи-който-разпределя-порциите и дружината му. Дори отцепването на Касим Дал и Корман Исмаилов не провокира по-големи бунтове и не доведе до отлив на гласоподаватели, както това става и предстои да стане с АБВ и БСП.
Гласовете в Турция станаха пренебрежимо малко за движението, затова и с лека ръка зачеркнаха в Изборния кодекс възможността на евроизборите да гласуват и български граждани извън ЕС.
Традиционният електорат на ДПС, който, както е известно, е константа, не получи кой знае какво благоденствие в двата мандата, в които партията е пряко представена във властта, а сега навлиза и в трети. Освен осигурените от всяко правителство във всеки бюджет над 70 милиона лева за тютюнопроизводителите. Част от които се отливаха пак в партийните каси.
Въпреки европейските ценности на либерализма, в които се кълне ръководството на движението, избирателите на ДПС не се сдобиха и със свой интелектуален елит, издания, истински действащи граждански организации.
Отвъд сараите, партията и нейните обръчи има низи тютюн и отрудени хора. Също както отвъд "Позитано" 20 с неговата върхушка има пенсионери с унизително ниски пенсии и хора, останали верни на БСП поради някаква илюзорна представа, че точно тази партия защитава леви ценности.
"Ако не се сервира толкова много власт, няма как тя да бъде консумирана от ДПС, и кръга около Пеевски", каза Първанов. Човекът, който сервира тройната коалиция и Големия шлем и нито веднъж не надигна глас за кръга Пеевски, оформил се при същата тази тройна коалиция. Първанов, до когото е политикът, който държи връзките с ДПС в БСП - Румен Петков,
Предпазливо преди дни Янаки Стоилов също загатна за недоволството в БСП срещу ДПС - "...зад темата за езика излязоха много по-съществени въпроси... кой какво участие има, какво влияние има върху властта"
Стоилов е зам.-председател на ПГ на левицата, но всички са наясно, че той е на тази позиция като реверанс към избирателите - лидер е на т.нар. ляво крило в БСП, (ако се приеме, че останалите са какви - социалдемократи?)!. В БСП са свикнали с различните мнения, които изказва - той заговори за отмяна на плоския данък още преди години, за коалиционно споразумение с ДПС, но ги подминават, знаейки, че юристът е лоялен партиец и не би работил срещу партията.
"И мисля, че това е един сериозен проблем на нашите взаимодействия, на създаването на повече доверие. И бих го определил въпроса... за намиране на тази съразмерност, пропорционалност на участието във властта между партиите, които подкрепят управлението", каза Стоилов.
Това, което той публично споделя, се говори на висок глас в партийните клубове и предизвиква ропот в редиците на и без друго разколебаните от отцепването на Първанов и кръга му редици. Говоренето на висок глас за преяждането на ДПС с власт демотивира социалистите в низините.
Добре помнят, че след онази "прегръдка" през 2009-а те загубиха властта, а ДПС, макар и извън, запази и дори увеличи депутатите си в парламента, и запази и свои кадрови назначения в земеделието. Нали Мирослав Найденов си беше най-напред техен.
Пепел от рози ли ги чака? Това май беше турски сериал.
