Когато кенефът стане тоалетна...

... В чест на Международния ден на тоалетните

Кога ще се оправим ли? Амиии има много външни признаци*, по които ще познам:

- Когато в моловете се появят магазини за кучешки дрехи (такива има в Москва)

- Когато в някои от затворите се открият фризьорски салони (такива има във Франция)

- Когато по улиците сложат релефни точки в началото на пешеходните пътеки - за незрящи, (такива има в Белгия)

- Когато в Студентския град най-сетне отвори книжарница (както е в кампусите по света - и затворят казината)

- Когато няма да видите по улиците нито един ром с метла

- Когато всички подлези бъдат осветени и охранявани

- Когато в асансьора в блока ви винаги свети електрическата крушка

- Когато никой няма да казва колко хубаво е било при Т. Живков - дори и през ум няма да му мине

- Когато в градския транспорт има повече младежи с електронни четци, отколкото с бутилки бира

- Когато се казва "Добър ден" и "Довиждане"

- Когато няма да има Пернишки университет - или когато Пернишкият университет ще е на 777-о място в света, където е сега Софийският

- Когато сутрешните блокове няма да канят политици, за да шумят, а електоратът им - за да говори

- Когато всички люлки на детските площадки ще бъдат пластмасови и със заоблени ръбове

- Когато няма да има домове за деца с увреждания, защото ще има задължителна пренатална диагностика

- Когато броят на работещите театри и филхармонии стигне бройката на фолк певиците

- Когато българската политика няма да е мачкане на таралежи - с голо или бронирано дупе

И тогава българският кенеф вече ще е истинска тоалетна.

Eх, какъв живот ще настане тогава...

Никой няма да прикляква никъде поради належаща нужда.

*Списъкът може да се дописва на кой както му се харесва