Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

А в кой век гласуваме

Онлайн гласуването е удобна, удачна и напълно приложима възможност за улеснение на избирателите
Онлайн гласуването е удобна, удачна и напълно приложима възможност за улеснение на избирателите

Опашка от хора, полеви "тъмни" стаички, досадни проверки в избирателните протоколи, чували с бюлетини. Така се гласува в България в 21 век. На 1800 км на север естонците го правят само с един клик. От хола или парка, прави или легнали, без да си късат нервите. Изоставането ни е толкова голямо, че става леко обидно.

Не толкова заради парите, бюрокрацията и тоновете хартия, които може да спестим, не заради по-висока избирателна активност и по-качествена политика, а заради собственото ни отношение към темата - дигиталният вот е сведен до клиширана химера с малотрайно обществено внимание. До далечно благопожелание, в което никой не вярва.

То минава през Изборния кодекс. "Въпрос на две седмици работа и на две гласувания в пленарна зала", убеден е Антони Де Ла Реа, известен защитник на дигиталния вот.

Ако задачата изглежда прекалено сложна, може да я опростим - като въведем дигитален вот първоначално за българите в чужбина, предлага Любомир Гаврилов, преподавател от Университета в Тулуза. В противен случай амбициозният проект или сериозно ще се забави, или напълно ще се компрометира.

Кой би спечелил?

"Електронното гласуване би подобрило гласуването като цяло. Като процес - би го улеснило, като прозрачност - ще го направи по-честно, като цена - би го поевтинило. Големите партии обаче нямат интерес от подобна промяна, за да не отрежат клона, върху който седят", изтъква Антони Де Ла Реа.

"Ще се повиши избирателната активност, особено в чужбина, където разстоянията са големи, секциите - малко, а затрудненията да гласуваш - огромни, с изключения на Турция", коментира той.

Прогнозата му е, че поне половин милион повече българи биха гласували онлайн. Да не забравяме, че предсрочните избори струват 21 млн. лева, а в същото време над половината българи използват безпроблемно интернет.

Няма да е маловажно, ако си спестим и организацията на вота зад граница. "Да напомним, че държави като Германия, където живеят около 100 000 български граждани, не позволяват гласуване извън дипломатически представителства. Само електронният вот може да равнопостави гласуването на всички българи в чужбина", изтъква Любомир Гарвилов.

Проблемът е най-очевиден с вота от Турция. "Действително, повечето от половината от гласовете в чужбина бяха подадени в Турция, където живеят по-малко от 20% от всички български граждани в чужбина. Тази огромна несправедливост спрямо нашите сънародници би могла да се преодолее чрез електронното гласуване", категоричен е преподавателят.

Нова картинка

И съставянето на правителство сега нямаше да е такава мистерия. „В чужбина за ГЕРБ гласуваха 23 090 български граждани, за ДПС - 54353, за БСП - 4907 и за "Атака" - 3018.

"Подкрепата за ГЕРБ извън Турция бе близка до 50%. На 12 май ГЕРБ, заедно с партия "Атака", получиха 120 мандата, недостатъчни за парламентарно мнозинство. Само един допълнителен мандат за ГЕРБ от чужбина би направил тази възможност реална, с всички повече или по-малко очевидни последствия", коментира Гаврилов.

"Така, за добро или за зло, гласуването в чужбина е на път да промени политическия пейзаж в страната. Надявам се политиците да извлекат поука", подчертава той.

Антони Де Ла Реа не очаква дигиталният вот да има сериозни размествания върху предпочитанията на избирателите: "Ако имаше сега електронно гласуване, предполагам, че резултатите биха били ако не същите, то поне много подобни. ГЕРБ спечелиха, защото се представят за дясна партия, която единствено може да спре "комунистите да дойдат на власт".

БСП и ДПС си спечелиха своите гласове, защото обещаха че "диктаторът Борисов" няма да управлява повече, а "Атака" - защото обра протестният вот".

"Един евентуален е-вот при избори 2013 обаче би повлиял на по-малките партии, чиито гласове са на Запад и на тези, чиито електорат е "мек" и гласува, но не и ако му е много трудно да го стори", допълва той.

Не е толкова сложно

Казано с думи прости, дигиталният вот е специална софтуерна програма, която някой трябва да напише. "Да си спомним, че преди години Естония беше готова да предостави собствения си софтуер на България - безплатно, но ние отказахме, защото сме "над тези неща". Затова сега ще си платим", изтъква Де Ла Реа.

Той е убеден, че разработването на софтуера, най-скъпата част, може да се направи от български програмисти срещу няколкостотин хиляди лева.

"Много български фирми и сега разполагат с такъв ресурс. "Информационно обслужване", например, е една от тях", допълва Любомир Гаврилов. Според него първата крачка към е-избори вече е направена - с дадената от ЦИК възможност за електронно подаване на заявления за разкриване на секции за гласуване зад граница. По същия модел може да стане и електронното гласуване.

За сравнение - за две седмици бяха подадени общо 11 358 електронни заявления, като едва 1861 дойдоха от Турция. „Съотношението от почти 5 към 1 добре отразява броя на българските граждани. Случаи на измами или нарушения не са установени. Така, някак без да забележим, България направи една важна стъпка към електронното гласуване", коментира Гаврилов.

Купуването на гласове - системен бъг

"Още през 2004 г. Съветът на Европа прие препоръки за законови, оперативни и технически стандарти за електронно гласуване (e-voting), които удовлетворяват най-високите изисквания за сигурност и тайна на вота. Опасенията за манипулации най-добре ще се тушират със стриктното спазване и прилагане на тези препоръки", изтъква Любомир Гаврилов.

Е-вотът обаче никога няма да се избави от сянката на възможни манипулации. "Ако някой иска да си продаде гласа и има на кого, може да го стори по всякакъв начин", контрира Антони де ла Реа. Май драмата е по-скоро лична, технологична.

Няколко дни преди драматичния 12 май шефката на НЦИОМ Лидия Йорданова съобщи, че 12% от електората е склонен да си продаде гласа. Делът на тези хора остава относително устойчив през годините. "Нищо не би ги накарало да си променят мнението, освен едно - ако самите партии не им купуват гласовете", изтъква Антони Де Ла Реа.

"Ако има електронно гласуване, това не би променило броя на купените гласове, но би намалило тяхната тежест, защото ще се уличи броят на останалите гласове - тези, който не се продават, но по друга причина са възпрепятствани да стигнат до урните", убеден е той.

Специалисти по информационни системи отдавна предлагат дистанционното онлайн гласуване да се гарантира чрез изискване на други данни от избирателя, за да няма интерес да ги предоставя на купувачи на гласове. Например, избирателят да се идентифицира чрез е-банкиране или системата за социално осигуряване.

Отказ от модерна технология

"Партиите в България не смеят да предприемат смели, радикални и новаторски действия от страх да не би с нещо да се наруши "схемата", цялата система на избори в страната", коментира Антони Де Ла Реа. За това въздържание, според него, има и други причини - "дребни политически сметчици, страх и обикновен мързел".

"Както и липса на това, което се нарича визионерство. Ние имаме политическа класа от необразовани, глупави и користни люде, за които общественото благо е последна грижа. Това обяснява всичко останало", казва той.

Да си намериш причина, за да не направиш нещо, е много лесно. Поради това немалко хора често се питат: "В кой век живеем?" А в кой век гласуваме?

Най-четените