По въпроса за кадрите в България, по всичко личи, ударихме дъното. В смисъл, че стържем по него за един или друг пост.
Страхът да не извадят някой гнил плод от кошницата с кадрите явно е вледенил партиите. На 11 февруари ГЕРБ внесе предложение за конституционен съдия в деловодството на парламента - Гроздан Илиев.
СДС вече се спотайва след издънката с Галя Гугушева, а т.нар. независими - след голямото кроше по кандидатката Венета Марковска, която не само че не влезе в КС, ами й се наложи да се сбогува скоропостижно с кариерата си на съдия във ВАС.
Като припомним, че тя беше подкрепена и от БСП и ДПС, то явно и те удрят на дъно за нов кандидат.
Към който и да посегнат, излиза нещо нечисто. Което ни замисля дали системата е изгнила или тия кандидатки са... прецедент.
Но навсякъде новите кадри се издънват като старите. Назначеният преди по-малко от година шеф на "Софийски имоти" харчи като Вальо Топлото за разни екстри, които представя като представителни разходи. И не само за екстри, но и стотинките за аналгин.
Едва назначена за шеф на ДКЕВР, Юлияна Иванова се оказа, първо, че нищо не разбира от материята на регулиране на пазара на електроенергия и ВиК, второ, че е продавала незаконно цигари през онлайн магазина си.
Новият шеф на фонд "Научни изследвания", назначен след издънките на "рангелите" - също се оказа забъркан в далавери с проекти. Проф. Борис Стефанов, бивш ректор на Химико-технологичния университет излезе в доклад, разследвал предишни сесии на фонда за научни проекти, съобщи "Труд".
Стоян Мавродиев, шефът на Комисията за финансов надзор, която регулира пазар за няколко милиарда лева, се оказа забъркан с подсъдимия за пране на пари Евелин Банев-Брендо. И упорито отказва да се яви като свидетел по делото на Брендо.
За Калина Илиева, бившата шефка на ДФ "Земеделие", станала нарицателно, само ще кажем, че от толкова хора, завършили в престижни германски университети, ГЕРБ избраха точно нея, девойката с изфабрикуваната диплома. После я бракуваха.
По същия начин за шеф на "Напоителни системи" беше монтиран удобен - вероятно за Мирослав Найденов, но негоден за системата човек. Последствията от управлението му вероятно не са станали още публично известни, но е известно, че десетки хора от държавното предприятие са пети месец без заплати. На работниците във Видин и Монтана им се дължат над 200 000 лева, а двама вече се самоубиха заради мизерията.
Такива ли са останали в България - или просто такива се натискат на политиците за употреба? Или просто политиците ни познават само такива хора... Ей това е въпросът.
"Необлажените" сме в частния бизнес. Ако могат да ни привлекат с нещо по-интересно, на драго сърце бихме се притекли на помощ. Но едва ли има нещо, с което могат да ни заинтригуват. Градим капитализЪма независимо от това кой по кое време властва.
Точно преди 25 г. Турция привлече купища специалисти работещи в чужбина с високи заплати и ред екстри. Хора кадърни, с опит и връзки, и най-важното-с визия за бъдещето. Това, естествено, не може да се случи у нас.... Представям си потоците помия, които ще залеят осмелилите се да се върнат.
Вярно е, че вече няма кадри. Те повечето свястни и кадърни специалисти или емигрираха, или са в частния сектор.
На "богоизбраното” племе му свършиха идеите, по простата причина, че то ги купуваше или крадеше, понеже беше достатъчно некадърно, за да ги роди. Но най-дълбоката му грешка, беше не прозрението, че трябва да създаде среда, в която да се изграждат творчески личности с идеи, които да дават знание. Вместо това то изгради средата на консуматора и материалиста, среда, която със своето развитие, започна да деградира, защото стесняваше пространството, в което могат да израснат и да се изградят творческите личности, тези, които могат да бъдат водачи на човечеството. Именно деградацията на света на консуматора, нейното тотално радикализиране, доведе до днешната батална световна криза, защото тя е идейна и управленска криза. Икономическата криза идва след това. Икономическата криза идва, когато се изчерпят идейните и управленски ресурси. А те няма как да не се изчерпят, когато основната линия е "потребявай”, вместо "твори”. Творческият човек, евентуалният водач бе принизяван, охулван и очернян, на пиедестал бе въздиган потребителят, т.е. човека на егоизма, собственото себе-въздигане и арогантното властване над другия. Опит за излизане от така създадения собствен батак, бе идеята за благотворителността на богатите, изконсумирали ресурса на другите за своето собствено безметежно живеене и капризи. Но това е, като да наливаш вода в каца без дъно! Да насилиш за жертва без-жертвения. А жертвата е доброволен акт, благотворителността е лицемерието, че си жертвен. Ето защо политическите партии в днешно време изгубиха своята идеологическа основа и се превърнаха в сдружаване на хора с лични икономически интереси, които бързо се изродиха в мафиотски кланове. Когато трябва да се дели парче от баницата, никаква идеология няма значение, важното е, какво е местото ти край масата, за да получиш от нея най-големия дял. Идеологиите на партиите от миналия и по-миналия век се превърнаха просто във фасада, зад която те да извършват поголовен пладнешки грабеж от тези, които не са се докопали до властта. Те не просто се научиха да ядът чрез властта, а да преяждат с нея!