- Гойко, твоят човек много се е накокържил, няма да го бъде тоя път!
Това е Венета, Бате, домоуправителката. Червената бабичка. Да кажеш, че Станишев я държи на щат на "Позитано" 20, а не е проста домоуправителка. Даже от тая година тя ще мие стълбите, за да взема и 80 лева като чистачка на входа.
Ама мълча, Бате, нищо, че ме дразни в моята си кухня, дето посрещаме Новата година - Венета, Киро, жената, тъщата и Мирчеви от горния етаж. Щото а съм казал нещо, а ми е отрезала аванса от парите на входа.
Дотам я докарахме, Бате. Венета дава назаем по някоя десетачка от парите, дето събира за общите части, (и тя си взема), пък ние ги връщаме - на части, като можем.
Бате, беше казал, че хората се радват на ордени, а кучетата - на месо. Да прощаваш, ама се обърка - на пържоли най се радваме. Затова сме седнали на обща маса - трийсетте лева, дето купихме пържолите, ги даде дъщерята, тъщата чака до последно ще даде ли Дянков коледни добавки, после даде двайсетачката, дето я пазеше за пухенка, чанта и ботуши, (всичко "втора употреба"). С двайсетачката жената купи кори за баницата, сирене, яйца, малко фъстъци и 2 литра наливно вино от пазара. Даже и пръчка дрян взе. Шурето прати бутилка ракия и една луканка.
Венета донесе баклава, Киро - домашна сланина с праз, подарък от братовчед му, и няколко портокала. Мирчеви ги взехме, щото са живи умрели. Мирчев е инвалид, едва ходи - на трийсе и три получил инсулт и така от 15 години карат на неговата инвалидна пенсия и заплатата на жена му, а тя за два месеца не й се събира цяла заплата от 530 лева. Ама хората и те дойдоха с нещо, да не ги е срам - една кисела зелка.
Пуснахме компютъра в стаята на щерката, да се чуят по скайпа с дъщеря си, дето замина някъде из Южна Америка преди 3 месеца. Един път седмично слизат вкъщи да я видят и се чуят, щото те компютър нямат.
На Киро, дето бачка в автосервиз, му спряха тока от енергото, щото шефът им до последно ги ментосваше, че ще плати до края на декември. После жена му (втора, с 16 години по-млада) го накарала да я заведе за Нова година в Истанбул, метнали се на джипа и... така се изпариха и заплатите.
Бате, квото и да ти говоря, зле е. Ти може и магистрали да сънуваш, аз сънувам пържоли. Аре да не са телешки, и свински може. Те това искам, Бате, да ми кажеш - ако те пуснем за втория мандат, колко пъти седмично ще ядем месо (каймата и соевите пръчици не се броят)?
Щерката вика да те пуснем, щото и Обама във втория мандат почнал да си изпълнява обещанията от първия. Демек, предните четири години са били само за загрявка. Бате, само че ГЕРБ докато загряваше, ние се охлаждахме.
Бате, аз верно съм прост - ма и ти си прост, така че вярвам ще ме разбереш. Искам менюто за след изборите лятото. Моето меню! Искам ти конкретно да ми кажеш, ако те изберем, какво ще имам на масата за следващата Коледа - крилце или кълка? Банани или дребни петрички ябълки по 60 стотинки от Женския пазар, сирене или деликатес, домашно кьопоолу или салата от морски дарове...
Повече не ща да слушам Дянков, дето през юни 2011-а разправяше, че имало 4 варианта за повишаване на пенсиите. Пък едва ще ги вдигне с некви дребни левчета от 1 април.
Бате, и тебе да те върна в юни, ама 2010-а, кво каза тогава: "Ако българите ни търпят до средата на 2012 г., ще се опитаме да постигнем много резултати, които ще дадат възможност и на бизнесът, и на инвестициите да дойдат..." Нито бизнес дойде, нито инвестиции - добре, че имигрантите ни не спират да пращат.
Ще си мисля още, Бате. Макар че и през ум не ми минава пак тройна коалиция да управлява. Все едно на ГЕРБ апетита, умножен по три. Страшно чак ми става.
