Като беше хванал големия студ, въртях с колата по Околовръстното и две "магистралки" бяха запалили гуми, за да се топлят. Не си е работа. Ако проституцията беше легализирана, девойките щяха да посрещат клиенти в някое удобно място, с течаща топла вода.
И нямаше да ядат бой, ако укрият някой лев от дневната заработка... И Инспекцията по труда щеше да надзирава. Не, оттеглям си последните думи - те ходят само ако някой синдикалист реши да прави пиар акция и вика инспектори за плашила, плюс журналисти - за отразяване.
Някак се натъжих обаче като прочетох, че сме трети по износ на проститутки. Май това е най-конвертируемата стока на България. Аха - и все повечето студенти, които заминават за чужбина и пълнят тамошните банки за мозъци - и генофонда.
А тук остават предимно тези, които пълнят бюрата за безработни и социални помощи и правят момичета, които после се продават по градовете и улиците на Европа. И малцинство, което не тръгва заникъде, защото не иска да емигрира.
И се сещам за едни славни отминали времена, когато самоковските железари били снабдители на османската войска - давали са по 11 оки желязо само за една цев, а по времето, когато в Търново е имало истинска българска аристокрация - боляри, България е изнасяла кожи, вино, мед, жито...
Сега дори производството на зърно не достига онова през 1939-а, когато сме произвеждали близо 3.6 милиона тона. Но като оставим зърното настрана, в структурата на експорта ни инвестиционните стоки - т.е. онези, които имат по-висока добавена стойност, са с най-малък дял. На първо си седят суровини и подобните им...
Пък при соца по поляните блеяха едни агънца, които после заминаваха в разфасовки за арабските страни. Верно, че повече от агнешкото беше оръжието, за което сега едва намираме пазарни ниши.
Но нито сиренето, нито кашкавалът ни, нито доматеното пюре - или самите домати, или каквото и да вземем, днес е конкурентоспобно като цена и качество навън. Плюс типичната българска склонност към въртене на номера - ако мине-мине, като например да люснеш някое и друго литърче краве и/или козе мляко, а да продаваш в чужбина "сто процента овче сирене"...
Разбира се, тук-там мърда някой и друг машиностроителен завод, уредил се с външен договор, но те са изключение от правилото. Като изчезналите вдън земя български кари.
Такова е положението, дами и господа. В крайна сметка една държава изнася това, което има в изобилие, произведено на ниска цена и очевидно конкурентоспособно на външни пазари. В случая - проститутки.
Както беше написал един автор наскоро, експортната ни листа е минижуп. Затова и на първо място са минижупите...
