Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато дойдат варварите*

Все пак НСО спаси човек от явна смърт
Когато дойдат варварите* Снимка: TV7

Ако гардовете на НСО трябва да бъдат похвалени за действия по време на покушението срещу Ахмед Доган, то със сигурност е едно: успяха да опазят жив "атентатора".

Не бяха реактивни, камо ли проактивни, след като Октай Енимехмедов стигна безпрепятствено до Доган и насочи (газовия) пистолет. Но благодарение на намесата им - и тази на депутата от ДПС и делегат на Осмата национална конференция Христо Бисеров, 25-годишният младеж беше опазен да не го застигне смъртта на Стоян Балтов пред дискотека "Амнезия" през декември 2008 г.

Не му отива някак си на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов да се изказва как насилието върху Октай е показало "политическата същност на ДПС" (включващо и унизителното събуване на панталоните), тъй като реалността изобилства с предостатъчно случаи на полицейско насилие.

При това публично известни - как се бие арестант с белезници, как се ритат задържани, как се "респектират" протестиращи, как се пребива невинно семейство, което съди сега България в Страсбург.

Делото "Чората", приключило с оневиняване на група полицаи, след като преди това ги "оневиниха" трима поредни вътрешни министри (Румен Петков, Михаил Миков и Цветанов) беше добър пример и как същото това полицейско насилие се прикрива. А делото за смъртта на Пламен Куцаров, починал в полицейски бус на 21 януари 2009 г. в компанията на няколко антимафиоти, още се влачи. Полицейската версия е, че му е прилошало и починал...

Но да се върнем на случилото се в зала 3 на НДК по време на Осмата национална конференция на ДПС. Жестокият побой над Енимехмедов, нападнат, след като е съвършено беззащитен от група освирепели мъже, беше показан по цял свят. Цветът на една партия се нахвърля зверски върху един човек, дори и атентатор, притиснат на земята, сякаш за да покаже, да засвидетелства вярност към Лидера, останал жив.

Няма по-противна картина от това да биеш паднал човек. Известният британски вестник "Файненшъл таймс" описва така картинката: "...Това е драматичен видеозапис, който се гледа в цял свят. По време на партийна конференция мъж изскача на сцената и допира пистолет в главата на политически лидер. Пистолетът засича и говорещият пред микрофона успява да го повали на земята. Нападателят е влачен по сцената и жестоко пребит от партийни делегати.

Какво ни казва това за репутацията на България и за реалността в страната?... 
Ахмед Доган, лидер на Движението за права и свободи (ДПС), партия подкрепяна от българските турци и мюсюлмани, се отърва невредим. Нападателят на политика - 25-годишният Октай Енимехмедов, също етнически турчин, е откаран в болница, след като беше ритан, удрян и тъпкан от разгневени членове на ДПС".

Как е възможно подобна ситуация да отключи за секунди такава вълна от агресия? Пред същите тези освирепели хора по-късно беше допрочетена речта на Доган. Една магистрална програмна реч, започнала с "метаполитическо сканиране", минаваща през "парадигмата на оцеляването", "лидерството на ЕС и стратегическия път за развитие" до "ДПС е другото мое аз" (дали припознава и варварщини като вчерашните?!).

Най-забавното е как новият лидер на партията Лютви Местан, със силния либерален код на ДПС като кауза, упорито се опитва да не говори за изстъпленията, видени от цял свят, а непрекъснато повтаря как иска международно разследване и как покушението не е просто нападение срещу лидера на ДПС, а срещу всички, чиято воля той представлява в продължение на 23 години. "Не се знае кой стои зад атентата, но истинският поръчител е езикът на омразата и конфронтацията. Демокрацията в България е застрашена", патетично обявява Местан, който школува ораторските си способности от трибуната в парламента.

На абсолютно същата вълна е и държавният глава Росен Плевнелиев, според чиито изявления "това не е покушение само срещу Доган и ДПС, а срещу демократичните ценности в България". Тоест - не вадете пластмасови пищовчета срещу политиците, те са неприкосновени, те са ваши/наши...

При първата среща между двамата на "Дондуков"2 в рамките на консултациите на държавния глава с политическите партии, Доган похвали Плевнелиев, като определи визитата като "знакова, стига да декодираме смисъла, който е вложен в знака". И, макар че беше казал след първия тур на президентските избори, че не приема "Росен Плевнелиев като необходимия профил за държавен глава", приветства желанието му да създаде "консенсусно надпартийно пространство на координация за Стратегия 2020". Вероятно в ДПС са отчели, че на изборите голяма част от електората им, предимно българомохамедани, са гласували за Плевнелиев.

С включването на точката за покушението над Доган в дневния ред на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) на 5 февруари президентът доста се изсили. Приравняването на атентата в Сарафово на 18 юли м.г., който е тема на КСНС, и нападението над Ахмед Доган са несъизмерими като мащаб и последствия.

Значително по-притеснително е поведението на делегатите на ДПС. Какво ли щеше да се случи, ако тези хора носеха огнестрелно оръжие - най-вероятно щяха да извадят пистолетите и да застрелят и Октай, както и да наранят по непредпазливост други хора наоколо, следвайки нагона си. Очевидно самоконтролът им е твърде слаб. Ако всеки път, когато станат свидетели на нарушение на демократичните ценности, се държат така, то лошо ни се пише:))

Но Плевнелиев низвергва темата за поведението на чакалите, на което станахме свидетели, изобщо не я засяга, опитвайки се да ни убеди - и той патетично - в "посегателството над демократичните ценности". Имено ритниците над Енимехмедов обаче са подобно посегателство. Опитът да бъде стреснат един политик, макар и по начин, който може да му докара инфаркт, е осъдителен, но всеки в политиката би трябвало да е наясно, че консумира и облагите и негативите. И нека отново напомним, че политиката е занимание съвършено доброволно.

През 2011 г. по същия лицемерен начин Капка Сидерова, тогава все още съратничка и съпруга на лидера на "Атака" Волен Сидеров, определи като "победа на демокрацията в България" боя пред джамията "Баня Башъ" в София. "Тъй нареченият бой пред джамията е победа на демокрацията в България. Това е начин да извоюваш правото си да не бъдеш облъчван от воя на имама", заяви Сидерова по bTV. Даже поясни, че границата не е мината, тъй като не е имало бой, а дърпане. Следователно всички, които сме видели окървавените лица от репортажите не сме видели това, което сме видели.

Сега отново един определен кръг политици от БСП и ДПС, този път начело с президента, се опитват да ни внушат, че насоченото срещу Доган не-смъртоносно оръжие е нещо повече от това, което виждаме - сплашване. Хулиганска проява, за която си има съответните текстове от НК.

Следващия път сплашващите да си вземат по една кора с яйца. За да е смешно. И се молете да не срещнете някой от тия, които скачат с юмруци и ритници, когато... демократичните... ценности... са в опасност...

аглавието е от стихотворението "В очакване на варварите" на известния гръцки поет Константинос Кавафис.

Най-четените