Безвластието в България продължава твърде дълго. Исканията на протестиращите - или поне на част от тях, затъмниха всяка представа за здрав разум и модерно мислене.
Едно от тях е формулирано като "предоговаряне на договорите с ЕС или да се напусне ЕС в посока изток". Със сигурност ни кара да настръхнем всички, които едва ли съзират здрава демокрация на изток от България. Освен звездата на Кремъл.
"... Както руският президент Владимир Путин утвърждава семейните и християнски ценности в Русия, така и у нас трябва да се борим с вредните организации", заяви днес лидерът на "Атака" Волен Сидеров, който се кани да внася в парламента проекторешение за отнемане на лицензите на ЕРП-ата.
Напускане на ЕС може да искат само хора, които не милеят за България.
"Да се извърши преглед на всички приватизационни сделки от 23 години насам" - сякаш преписано от слово на бившия президент Георги Първанов, който по едно време призова да се отворят всички икономически досиета. Или от националистически лозунг. Добра или лоша, приватизацията преразпредели националния капитал, ощети хиляди българи, но трябва да се примирим, че ревизия е невъзможна.
Смехотворна е точката за минимална заплата 800 лева, минимална пенсия 600 лева - не е написано откъде ще се вземат. Може би от секвестираните от "швейцарски и международни банки авоари на български политици и олигарси"?!
Странно е друго предложение - да се изискат "от БНБ всички масирани преводи от България в чужбина и лицата, изнасящи големи суми в чужди банки". Освен че няма как да стане - заради банковата тайна, протестиращите очевидно смятат всички богаташи за "изедници".
"Възстановяване на болници, училища и заводи с държавни средства". Ами те се правят с държавни средства - с изключение на частните. А що се отнася до заводите - има ли инвеститор, има и завод.
И всичко това е написано в т.нар. Харта на справедливостта. Това, което са забравили да напишат като 13-а точка, е: "Тодор Живков да се върне"...
Изгоним ли инвеститорите, можем да поръчаме и опелото за държавата.
Този изваден от нафталина анархокомунизъм от хора, които явно са му връстници, и плаши и отвращава и компрометира. Вместо конкуренцията на свободния пазар, която така и не са познали, българите искат по малко и поравно като при тоталитарния режим.
А нас ни ни кара да се запитаме какви са биографиите на хората, представящи се като лидери на гражданското недоволство. Протестите ги легитимираха като водачи, но не ги познаваме като личности.
Някои от тях не ни вдъхват доверие, други със сигурност ще се окажат свързани с групировки и партии, трети са известни като платени борци за каузи. Пази, боже, такива да дойдат на власт. Защото първото, което прави всяка победила революция от Френската насам, е да избие опозицията.
