Едва ли съм единственият човек, който при изречение от сорта на "Причинените от хората климатични промени правят екстремните климатични явления по-чести, продължителни и интензивни" получава пристъп на ярост.
Защото това изречение и производните му стоят като кръпки на какви ли не теми - от опити за ограничаване на употребата на климатици заради високите цени на тока, през изсичането на горите в Амазония и диетата на белите мечки в Арктика до повишена консумация на сладолед и съвети за по-добър сън и охлаждане през лятото.
Въпросът с климатичните промени вече е такава какафония, че вероятно на изтормозената и затоплена планета има 8 милиарда мнения по въпроса - колкото са и хората.
Темата е сред най-поляризираните - от тотално отричане до тотална истерия и еко-теророризъм.
В целия този шум става все по-трудно да се ориентираш, а постоянното малоумно натякване и назидание за вината на хората изобщо не помага. Точно обратното - най-много да издразни публиката извън най-фанатизираната част и да провокира бойкот - и на опитите за по-устойчиво поведение и на тези, които поднасят подобна информация.
Личният ми опит и впечатления след изчитане на стотици медийни материали на тема климатични промени, разговори с куп хора, включително експерти, и пряко наблюдение и спомени от разнообразни процеси, сочат че - каква изненада - реалността е някъде по средата.
В Европа е по-топло, включително в България, точно както гласи и официалната статистика. Планетата периодично минава през естествени цикли на охлаждане и затопляне. Да, сега има и човешки принос, но е рано да се каже категорично колко точно голям е той, както е рано да се каже ще доведат ли климатичните промени до апокалипсис или не.
Затова и глупави темплейти като "причинените от хората климатични промени" ми идват твърде пропагандно - ако ще и целта им да е просто по-добро позициониране в търсачките.
Отблъскват ме и ме дразнят.
Най-вече защото - благодарение на същия този личен опит - съм напълно съгласна, че хората трябва да полагат усилия и да се стараят на намаляват т.нар. си отпечатък. Но не заради потенциална и трудно мотивируема катастрофа в бъдеще, в което няма да ги има, а за да живеят по-добре в собственото си ежедневие.
Затова за мен посланието "дайте да се лишаваме, за да ограничим затоплянето и спасим планетата за бъдещите поколения" не работи. Далеч по-мотивиращо и въздействащо е да се съобразяваме със същите препоръки, но поднесени по по-умен начин - без заплахи и без назидание.
Най-малкото защото ние сме тук днес и ако живеем по-устойчиво, това ще подобри нашето настояще. И евентуално бъдещето на децата ни.
Горивата и транспортът
Това е топ целта на повечето екстремисти, които се лепят по самолетни писти и заливат със супа скъпи картини по музеите. Те искат да спре пагубният за планетата добив на нефт, газ и въглища.
Извън факта, че за момента това ще е пагубно първо за поминъка на милиарди и ще съсипе повечето икономики, тъй като алтернативите (все още) не са в състояние да осигуряват необходимата енергия, посланието не е ефективно.
За мен например ограничаването на личния ми въглероден отпечатък не е достатъчна мотивация да се откажа от бензиновия двигател на колата си. Или от парното и топлата вода, за които в София е нужен природен газ.
Но далеч повече ме мотивира връзката между мръсния въздух, който дишам, и горенето на бензин, газ, дизел и въглища. Също и екстра жегата, която през лятото прекалено многото превозни средства добавят към и без това високите температури в града, както и шума и общото неприятно усещане за кочина и хаос от претоварения трафик и мръсотията.
Пътувам с обществен транспорт не с идея за затоплянето на планетата, а защото за мен е по-евтино, бързо и удобно. И приветствам всяка мярка, която води до по-чиста, приятна и спокойна среда - от ток от ВЕИ до забрани за влизане в центъра на София с коли.
Пластмасата
Тук в представата на повечето хора връзката с нефта, горенето на пластмасови отпадъци и въглеродно интензивното производство на бутилки и опаковки е на заден план. На преден е отвратителната гледка на летящи из въздуха торбички във ветровит ден и огромния боклук, който се генерира от всевъзможни пластмасови изделия за еднократна употреба.
Част от който после се оказва в почвите и водите, и оттам - в телата ни.
Както и с всичко останало - днешният човек няма как да се откаже от всякаква пластмаса, но поне може за ограничи огромните количества боклуци, които произвежда всеки ден с бутилки, торбички и кутии за многократна употреба. Не заради планетата, а заради отпадъците около себе си.
Пестене на ресурси и енергия
От няколко години мотивацията по този показател е доста ясна, особено извън България - в страните, където цените на тока за битовите потребители не са регулирани до поносими нива от държавата. Независимо как се произвежда енергията, тя струва пари, а от изкопаеми горива - още повече.
Като пестиш ток, пестиш от сметки, а въглеродният диоксид е бонус. Прибягвай до климатика едва след като изчерпиш естествените варианти за охлаждане или затопляне не за да спасяваш белите мечки, а за да не плащаш повече пари.
С водата, храната, а и с всеки един ресурс нещата стоят по подобен начин - не е нужно да се пилее. Може да е защото е скъп; или защото не е наличен до безкрайност; а това, че можеш да го платиш не значи че трябва да го разхищаваш на макс. Консуматорството е първо емоционален и социален проблем, и после климатичен.
Месото
Тази саможертва в името на намаляването на въглеродните емисии и метана изглежда най-трудната и безумна. Трябва да си фанатично отдаден на идеята да спасяваш планетата, за да промениш коренно основата на начина си на живот - диетата.
И ако приемем, че хипотетично един ден хората може да са в състояние да добиват достатъчно чиста енергия, за да живеят добре, то идеята, че всички ще станат вегетарианци, че и вегани, е абсурдна и на моменти опасна.
Вместо това далеч по-логично е - в името на собственото си здраве и качество на живот - да ограничим месото и да разчитаме на балансирана и разнообразна диета.
Същото важи и за друг стълб на противодействие на климатичните промени - изборът на сезонна и местна храна, за да не се отделят емисии за транспорт и поддържане на огромни оранжерии за доставки на другия край на света. Всъщност храните, дошли от хиляди километри, просто не са вкусни, а някои са и по-скъпи, и по-убедително от това няма.
Както и няма по-добро за планетата от разумни жители.
