Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Чуждестранна колонизация на селата

Ако селата ни се понапълнят с чуждестранни заселници, ще се случи цивилизационна колонизация... Снимка: Sofia Photo Agency
Ако селата ни се понапълнят с чуждестранни заселници, ще се случи цивилизационна колонизация...

Туризмът дава 10% от брутния вътрешен продукт на България. За сравнение, делът на туризма в БВП на Румъния е 10 пъти по-малък, на Чехия - 3 пъти, а на Гърция - два пъти по-голям.

Туризмът довежда у нас само през лятото 5 милиона чужденци. Българската туристическа камара очаква те да осигурят за годината приход от 2.5 млрд. евро.

Но чужденците отиват главно в курортите, ходят за по някой час или ден на екскурзии  до исторически и природни забележителности, и след престой от 1-2-3 седмици си отиват. Хич не са състоятелни и не харчат много за допълнителни услуги.

Макар и ключов отрасъл, туризмът у нас навярно задълго ще си остане ограничен от невисокото качество на туристическата услуга, лошата инфраструктура и презастрояването на курортите. Дори бързо наваксване на изоставането в културния и селския туризъм не може финансово да компенсира евентуална тенденция на отлив от "индустриалния" морски туризъм, който все по-трудно удържа баланса цена-качество и конкуренцията на други евтини туристически дестинации.

Втори дом - защо не?

Страната ни обаче разполага с огромни възможности за нещо много повече от туризъм. Тя може да е втори дом за стотици хиляди чужденци. Не гастарбайтери от по-бедни и от България страни, а хора, които чрез живеенето си тук да инвестират в българската икономика, харчейки заработеното другаде или поддържат бизнеса си дистанционно от втория си български дом.

Разбира се, това отново няма да са богаташи. Но отново ще са по-богати от средния българин - каквито все пак са и идващите на "индустриален туризъм" по Черноморието.

Предпоставките да се превърнем в масово желана дестинация за втородомници са съвсем очевидни:

Макар и да е "земя като една човешка длан", България е една съвсем слабо населена страна - 70 души на кв. км. В рамките на Евросъюза само скандинавските страни и Литва са по-рядко населени. А на Балканите - само Черна гора.

Имаме климат, който е прекрасен не само за летен или зимен туризъм, но и за целогодишно живеене. А климатът е важна предпоставка за качествен и  щастлив живот. Едно е да живееш при мек, но разнообразен климат с четири сезона, друго в някоя скандинавска страна с целогодишна зима и символично лято, или пък на дъждовния британски остров.

Разполагаме с голямо природно разнообразие, достъпно "по пантофи". Където и да се намира този втори роден дом, трудно ще е разстояние повече от половин-един час път с кола от някой средно голям град или областен център. Усиленото строителство на магистрали след десетилетия забавяне ще увеличи още повече тази достъпност.

Цените у нас са ниски - от разходите за придобиване и поддържане на имот, до разходите за развлечения. Те са особено ниски за страни с висок стандарт, включително и за градове извън Евросъюза, като Москва и Санкт-Петербург.

Страната ни е относително безопасна. Особено за преселници от бившия СССР. Престъпността в сравнение с мегаполисите е значително по-малка - дори това да са цивилизовани европейски градове.

Новите заселници

България е атрактивна заради членството си в ЕС, особено за рускоговорящи, араби и азиатци. Привлекателна е и близката перспектива за влизането в Шенген. Така новите заселници ще имат - всеки според статута си на пребиваване у нас и според заниманията си, определен достъп до свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали в евросъюза.

Почти няма езикова бариера за рускоговорящите, а и България е сред малкото страни, в които руснаците не са масово мразени.

Стотици англичани, руснаци, ирландци, украинци и др. в последните години се заселиха сезонно или изцяло в България. Едни си купиха апартаменти в курортите, други - селски къщи или си построиха вили. Едни искат на спокойствие, при добър климат и със зеленчук от собствена градинка да си живеят старините, харчейки при по-евтина издръжка на живота пенсията си от родината. Други бягат от по-нецивилизовани и сурови за живот места, продават имущество, теглят спестявания и търсят своя нов дом и препитание в нова родина.

Никой не знае колко точно са в момента решилите трайно да се заселят у нас. Голяма част от избягалите обратно англичани не са заселници, а просто инвеститори в имоти, чиито цени вместо да продължат неспирно да растат, взеха да падат.

Или разочаровани от апартамента си на n-та линия в големия морски курорт, които изведнъж са открили студен морски вятър през зимата плюс нямане какво да се прави извън сезона, голяма влага плюс некачествено строителство, скъпа поддръжка от обслужващата компания плюс падаща цена на имота.

"Качествените заселници" - онези, които знаят какво искат за качествено и трайно заселване, купуват изоставени къщи в селата. Не на морския бряг или в ски курорта, а на 20-30-50 км от него. Не в големия окръжен център, а на почетно, но достатъчно близко разстояние до него. Престрояват из основи къщата в модерно жилище или построяват нова върху същия парцел.

Тези заселници по правило не са в зенита, а в залеза на трудовата си кариера. Но те са изключително ценни както за местните хора, така и за страната като цяло.

Първият пилигрим е преди всичко атракция за местната общност. Следва сблъсък на култури и цивилизации, любопитство и подозрение, но при всички случаи - оживление в монотонното селско ежедневие. Първият пилигрим обаче повлича след себе си - и дори сам довежда, още сънародници, които купуват още имоти. Местният му съселянин, който никога не е напускал пределите на родината си, вече сякаш живее едновременно вкъщи и в чужбина.

Англачаните имат огромен опит в колонизирането на света

Скоро заселниците се превръщат в малка колония. Англичаните имат вековен опит в колонизирането на света. Руснаците също са свикнали да живеят на 1/6 от него, сред населения от всякакви раси, народи и религии.

С идването си чуждоземните заселници са купили имоти от местните. Купили са си коли от местен пазар. Вложили са пари в местни фирми, които да ремонтират и обзаведат жилищата им. Така са увеличили обема на производство на дадени стоки и услуги и са открили работни места.

Заселниците потребяват продукти от околни магазини, включително и от местния хоремаг. Пият поне по някое кафе и бира в местната кръчма за добросъседство. Наемат за дребна стопанска работа местни хора или им правят подаръци срещу услуга, понеже са много по-заможни от пенсионера с 5 кокошки, 3 лехи домати и 100 лв. пенсия, и от неговия здрав прав син, пропаднал в пияна безработица.

По-заможните, по-активни и по-петимни да отстояват правата си заселници поемат и част от грижата по общокомуналните за селото въпроси. Предявяват претенции в общината за спукан водопровод, разбита улица и несветещи лампи. Ако няма друг изход, даже сами финансират някоя такава дейност, от което имат полза и местните им съседи. Както английските заселници във великотърновското Хотница, които обновиха с дарения и собствен труд селското читалище.

Заселниците подсигуряват къщите си със СОТ (пак нови работни места) или с местна жива охрана. А така поне с малко се повишава сигурността и на останалите жители.

С две думи, заселниците връщат към живот умиращите села и вкарват пари в икономиката. Ако броят им се увеличи на десетки и стотици хиляди, те ще изиграят за България същата роля, която имат българските емигранти, които пращат повече пари у нас, отколкото страната усвоява от еврофондовете.

От подобни заселници няма никакви опасности в обозримо бъдеще. Това не са нелегални и съвсем бедни имигранти, а имигранти, които искат да живеят по правилата - те търсят качество на живот с вече налични пари, независимо как са спечелени.

За негражданите на ЕС пък статутът им на постоянно пребиваващи (по-рядко и по-трудно - на български граждани) е постоянна заплаха да загубят втората си родина. Освен това очертаващият се тип заселници не предполага религиозен и културен сблъсък с местното население.

Затова никак няма да е зле, редом с националната реклама на туризма по паневропейските тв канали да тръгне и реклама на България като място за втори живот, първо качество.

 

Най-четените