Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Между двете лица на либералната идея - политическа коректност или връщане към корените

Изборите за ЕП донесоха успех за европейските либерали, но ако искат да оцелеят, те трябва да направят избор за бъдещето си. И от този избор ще зависи много. Снимка: Getty Images
Изборите за ЕП донесоха успех за европейските либерали, но ако искат да оцелеят, те трябва да направят избор за бъдещето си. И от този избор ще зависи много.

Европейските избори показаха много неща и едно от тях със сигурност е фактът, че слуховете за преждевременната смърт на либерализма са силно преувеличени. Групата на либералите и демократите в ЕП постигна сериозен ръст от 38 евродепутати спрямо изборите от 2014 г. и сега по всичко изглежда, че ще получи ключова роля в съставянето на мнозинството и новата Европейска комисия.

На фона на упадъка на традиционните дясноцентристки и лявоцентристки формации - ЕНП и ПЕС (първата от които загуби 42 места, а втората - 38), това съвсем спокойно може да мине даже за значителен успех. Успех, който може да спре поне временно разговорите за упадъка на съвременния либерализъм и загубата на доверие сред хората.

Подобно нещо обаче би било грешка.

Макар злобните коментари от крайното дясно и националистическите формации да имат вече своя отговор, а АЛДЕ отново да намират своето място в управлението на Европа, състоянието на съвременния либерализъм далеч не може да бъде определено като добро и причини за това има много.

Един от основните проблеми е невъзможността на тази идея да намери своето ясно лице. Когато днес се говори за либералната идеология, все повече се има предвид западния, американски модел, в който доминиращо към момента течение има културата на идентичностите.

Това течение дава акцент върху правата на малцинствата (били те етнически, сексуални или някакви други), равенството им в обществото, противопоставянето на всяка форма на потисничество, както и борбата за правата на жените и сексуалната свобода. То също така роди движението #MeToo, различните маршове за правата на жените, както и най-яростната опозиция срещу сегашния президент на САЩ Доналд Тръмп.

Именно този профил на либералната идея се използва от нейните противници в крайното дясно. Бежанският проблем бива представян като пряко следствие на движението за мултикултурализъм, Борбата за права за ЛГБТ малцинствата се превръща в шум за упадъка на моралните ценности и промотирането на извращенията, а цялостно всички действия на активисти и организации биват представяни като прокарване на интересите на милиардера Джордж Сорос и идеите на неомарксизма през НПО-та.

На фона на това, в нито една от петте държави, за които може да се приеме, че АЛДЕ имат доминиращите резултати, партиите не залагат на точно тази политика на борба за идентичност.

Нещо повече - в Европа движението за идентичност се свързва с няколко крайнодесни групи, част от които са имали дори връзка със задържания австралийски терорист, отговорен за атентата в Крайстчърч, Нова Зеландия.

В по-голямата си част европейските либерални партии всъщност залагат повече на икономическия аспект на либерализма и не чак толкова на социалния. Да, в голямата си част те подкрепят идеята за права на малцинствата, но това е в далеч по-малка степен в сравнение с движенията и активизма отвъд Океана. Ако се загледаме пък в българския представител на АЛДЕ, там нещата придобиват съвсем друг отенък, но това е действително доста специфичен случай.

Така либералната идея в Европа се лута между двете си лица - това от медиите (в което се усеща влиянието на САЩ) и това на реалните партии. Едното крайно и дори надуто до гротеска от противниците му, и другото, което запазва в себе си идеите на центризма, на правото на личната собственост, равенството пред закона и свободата на индивида да изразява себе си така, както намери за добре (в рамките на закона).

Проблемът от двете лица на либерализма е, че те позволяват да се понасят още повече удари.

От една страна - от онези последователи на идеята, които очакват тя да се занимава с въпросите на пола, малцинствата и т.н., докато от друга - идват критиките срещу онези, които говорят и се занимават предимно с тези въпроси.

Иначе казано, ако едните се вълнуват от идеята за това, че е крайно време някъде да бъде избран за лидер чернокожа жена евентуално с различна сексуалност, то за другите именно това ще е проблемът. И въпросът е, че на фона на сегашното състояние на политиката, особено тази в Европа, акцентирането върху въпросите на идентичността на малцинствата не може да се нарече особено печеливша карта.

Именно заради тези въпроси даже крайното дясно продължава да настъпва и да трупа активи. Това се вижда както резулатите на типичните популистки партии в Европа от групата на Консерваторите и от новосформираното обединение на националистите - Европа на нациите и свободите, така и продължаващата доминация в Европа на традиционното дясно - ЕНП.

Макар ЕНП да губи подкрепа, тя продължава да е водещата политическа сила в Обединена Европа, както и в мнозинството от държавите от ЕС по отделно.

След бежанската вълна от 2013-2016 г. Европа направи доста сериозен завой надясно, което избута самото политическо говорене и общественозначимите теми в полето на консерваторите.

Острото противопоставяне тук е нож с две остриета, който макар да може да докара гласовете на яростните противници на консерватизма, също така може и да изолира и да постави в опозиция.

Същевременно с това в момента в полето на прогресивните вече се забелязва една значима "Зелена вълна", вдъхновена от протестите на младите природозащитници. Така онези, които традиционно се застъпват за най-крайните форми на социалния либерализъм, все повече се ориентират по-скоро към зелените движения за запазване на планетата, които са актуални в момента.

Именно затова и либералите трябва да намерят себе си в корените на идеята - в защитата на дребния и среден бизнес от "големите акули", в борбата за равенство пред закона и срещу корупцията, и не на последно място - в идеята за човешката свобода като основно право на индивида.

В момента темата за свободата е окупирана от популистите, които изживяват себе си като нейни защитници срещу тоталитарна диктатура на политическата коректност. В същността си обаче техните идеи засягат свободата само и единствено през правото да говориш каквото искаш и да използваш обидни определения, без да има последствия от това.

И номерът им се получава именно заради призрака на тази политическа коректност, която от препоръчителни правила за добро поведение за политици е раздута в жестока, налагаща цензура на говоренето и мисленето норма. Политическата коректност атакува комици, актьори, десни активисти и кого ли още не.

Точно този момент позволява на крайнодесните успешно да обсебват темата за свободата въпреки политиките си, които откровено целят ограничаването й.

Затова и ако иска наистина да се възроди, либералната идея трябва да отнеме това оръжие от ръцете на популистите, ограничавайки силата на политическата коректност. В днешния свят всичко може да се изтълкува по обиден за някого начин. Разликата тук е в това как ще се приеме обидата, как ще се реагира на нея - дали с призиви за отнемане на трибуната на онези, които обиждат, или простото заклеймяване като нещо... невъзпитано и грозно, ако щете.

Защото когато политическата коректност се превърне в елемент на цензура, най-прекият ефект е, че невъзпитаното поведение се превръща в бунт за свобода и срещу ограниченията. Отнемете задължителния и налагащ се характер на толерантността, и съвсем скоро грубянските и нехуманни изказвания отново ще се превърнат в това - израз на лошо възпитание.

Добавете към това и една разумна и балансирана центристка политика в икономиката с внимание към дребните и средни предприятия и собственици, и ще получите една стабилна база за градеж.

Другата препоръка е проста - в центъра на либералната идея отново да попадне идеята за върховенството на закона пред всички - независимо от парично и имотно състояние, независимо от пол, възраст, раса, етнос, сексуалност и т.н. Законът и неговото стриктно прилагане са истинският крайъгълен камък на либерализма и върху тях се гради всичко останало (поне в идеалния си вид).

Ако се предоставят дадени права, трябва да има и изискване за спазването на гражданските задължения и законите. През последните години либералното се свързваше твърде много с първото и твърде малко с второто (особено що се отнася до малцинствата) - фактор, който отне твърде много почва от краката на защитниците на тази идея и наля вода в мелницата на противниците им.

Това не означава да се спре със законовата защита за онези групи от обществото, които са най-уязвими на тормоз, дискриминация и експлоатация, напротив. Просто се отмества акцента от търсенето на нови права, докато самото общество не преглътне извоюваните сега.

А това ще стане с акцентиране на другата част - налагането на общите правила и законите, докато частта с правата се остави за известно време на по-забавен ход.

Да, това може да звучи като сериозен завой надясно, който няма да се хареса на много сегашни либерали, но това е и действителността в момента - светът като цяло завива надясно - със или без тях.

И дали те ще участват, зависи от това доколко могат да адаптират политиките си така, че да засегнат оптимална част от обществото. Просто е - адаптираш се към средата (доколкото ти позволява идеологията), за да можеш да й влияеш, иначе просто изпадаш и оставаш маргинален играч.

Разбира се, възможен е и коренно противоположния подход - да се заложи на събирането на оптималното количество доверие в едно така или иначе фрагментирано общество чрез послания само към определени общности, които биха били най-податливи на либералните послания - различните малцинства - и им се обещава това, което искат да чуят. Националистите вече го правят със своя електорат така или иначе.

Въпросът е докъде би довело това. Дори и да се постигнат високи резултати, какъв ефект би имала тази стратегия? Освен, разбира се, задълбочаването в разрива между различните социални групи в обществата. Защото този ефект е напълно сигурен.

Пътят пред либералната идея в Европа е трънлив и неясен. Сегашният успех в изборите за Европейски парламент оставя усещането за стабилност, но докога ще продължи тя?

В световен мащаб двете лица на това течение в политиката започват да се отдалечават все повече едно от друго за сметка на баланс и очаквания, както и за сметка на възхода на популистите, които се хранят с критика именно върху либерализма, превръщайки го в един от своите врагове.

Добрият резултат не означава за либералите да забравят всичките проблеми, пред които са изправени, както и за самата променяща се реалност. Ще може ли обаче те да се възродят и преоткрият - това е съвсем друг въпрос.

Най-четените