190 на 110. Първото е пенсията на тъщата, второто е сметката за парното, дето тя я плаща. Тъщата е жена с късмет - другите пари й ги оставям, да ги харчи за каквото си поиска. (Като плати и за общите части в блока, ма това не го броя, щото пак с едни 60 лева чисто разполага.)
Късметлийка е, че е при нас. Храним я, поим я, по доктори я водим с шурето, дъщерята й оставя дрехи разни да износва,(жалко, че обувките не може). Два етажа по-долу тъщата на Киро от жепето ги издържа всичките: Киро, че го съкратиха и жена му, дето е пенсионер по болест от години. С пенсията си и парите, дето взема, от сергията за вестници, всичките ги храни, а е на годините на мойта тъща.
Купила си оня ден вафли, дъвче на сергията, и ми вика: "Тука мога да си ги изям, вкъщи нищо не остава!" Тъщата я жали, че е с кръвно, пък работи - 190 на 110 вдига често, с шум в ушите е, не може да събере пари, за да махне пердето на едното око. Не вижда много, ма добре, че хората не я мамят, жалят я, като я гледат.
Бате, всичките сте за народен съд. "До стената, до стената!", вика тъщата, като изпие чаша вино в лимонада. Бате, ти защо се махна? Май се стресна, че може да ти се наложи да им накривиш шапката на разни бизнесмени, дето ви раздават кинти и сте си омешали шапките. Те сега разбрах колко струваш, язък ти за пъченето колко си народен. Народни са ти приказките, ама вече не знам кой може да ти се върже.
Казвам ти, всички сме се вдигнали. Оня ден на 3 март, гледам, в метрото от Люлин кои сме се тръгнали за протестите: Венета домоуправителката, дето е червена бабичка, стар кадър на БСП, хем тя яде месо три пъти на седмица, щото син й взема бая пари и помага; Киро от жепето и жена му, дето е полусляпа от диабета и почти не излиза, щото и пари нямат, пък и де да ходи в Люлин; Зазата от горния етаж, дето ще се маха от блока, взел си е апартамент някъде в Студентски град, поправя улуци и прави изолации, ама и той го закъса с работата, добре, че жилището е заради неква нива от дедо му; две студентчета, дето са на квартира при трето - техните му взели апартамент в Люлин - хем до късно бяха бачкали в съботата - сервитьорчета са в пицария...
Що народ имаше... Шурето звъни и вика: "Батко, като свършите с пенявенето, ела вкъщи да си пийнем и да хапнем преди да се прибереш у Люлин!" Шурето е тарикат, широко скроен човек, както казва Цецка Цачева за Тебе, Бате. На бърза ръка ги ушива хората.
Да не пропусна много важна група - Владо Корема, дилърът в блока, дето от началото на януари раздава в квартала дрога без пари. Така трябвало. Ма що така, Бате, ти знайш ли? Някой знае. С Корема са и още няколко по-дребни, дето, откак завършиха гимназия - има-няма две-три години, все дрога пласират. Един ден свестен труд нямат.
До тях - Янко Пилето, свалил е полицейската униформа, значи е в почивка, нещо си говорят, смеят се. Е как няма да се смеят, нали Корема всеки месец му снася по една пачка. А Пилето оня ден се направил на голямото ченге и арестува един младеж заради малко трева в джоба. Като знам, че майка му е разведена и едва се оправя с никаква заплата, че и два входа чисти, откъде ще вземе пари за адвокат, господ знае.
Абе, Бате, се е имало такива гадове, ама вече не се трае. Иде ми да ви подпаля всичките, ако ще да ви лежа. Опрасихте се от тая власт, а нас помиярите ни яли. Лъгахте ни, ти най-много. Каза, че ще им потърсиш сметка на предишните. Нищо не направи.
Браво, Бате, на оня турчин, дето извади пистолет, верно, газов, ама пистолет, на Доган. Това било езикът на омразата, вика тоя, дето Доган го направи шеф. Ние "Калашници" ли да извадим, за да ви стреснем, или сопи? Ееее, ма то било много хубаво да повикаш, крещи Киро до ухото ми: "Утре пак съм тук, че ми писва да си гледам старата секция вкъщи и телевизора, тук съм човек!"
Те тва е, Бате, ние сме прости, и ти си прост, ама вече не се разбираме. Някои от нас довчера бяха матрял, ама станаха човеци.
Афазия му е майката, казва новото гадже на щерката, дето учи за доктор. (Тва е спираш да говориш и да разбираш какво ти говорят.) Спре ли Борисов да говори, край с него, вика, няма кой да му се връзва. Като се замисля, май е прав, Бате. Като не те чувам секи ден от телевизора, почвам да се чудя... абе ти кой беше.
