Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

С пари, кютек и кючек

Ако закон ореже медийната булимия
Ако закон ореже медийната булимия

Какво ще стане, ако законно се отрежат парите в медиите по избори?

На кръгла маса вчера, по инициатива на президента Росен Плевнелиев, ГЕРБ даде тон на идеите за промени в най-милото им - Избирателния кодекс.

Ако ще се случи, няма да е по-рано от края на годината. Отсега неправителствени организации и по-малки партии призоваха да се сложи край на предизборната медийна булимия и да има безплатни предизборни дискусии.

Това, което имаме в момента, е абсурд - ако не си платим може да се окаже, че няма избори в България, каза по този повод заместник-председателят на ДСБ Екатерина Михайлова.

От ГЕРБ не смятат така. Те предлагат медиите просто да обявяват съдържанието на договорите си с партиите. Така ще можем всички да проследим дали договореното се изпълнява или някоя медия публикува повече от това, за което й е платено, аргументира се шефката на правната комисия и една от "майките" на Изборния кодекс в този му вид Искра Фидосова.

Ето къде ги стягал чепикът управляващите. Защо снимката на кандидата Х е по-голяма с един сантиметър и начело на страница, а на кандидата Y е сбутана по-долу, след като партията е платила толкова и толкова пари...

Медиите са търговски дружества, а сумата по договорите - търговска тайна. Ако се стигне до обявяване на парите, най-вероятно ще почнат да се сключват сделки като при продажби на имоти - по данъчна оценка, вместо по действителна цена.

Или медиите ще действат, както в някои случаи правят и сега - подписваш договор за реклама, а в него влиза устна договорка и за пиар. Т.е. публикува се бюлетината например - или слогана на дадена партия, ама се отразява и събитие от предизборната кампания.

Всъщност няма съвършено никакво значение дали отразяването на предизборните кампании ще е безплатно - по закон. Извън т.нар. обществени медии в България - БТА, БНР и БНТ, които са задължени равнопоставено да отразяват участниците във вота, останалите частни медии винаги могат да се извинят с ... редакционна политика. И никой не би могъл да им възрази.

В случай на законова забрана медиите да вземат пари за отразяване, собствениците на медии ще трябва да си отворят резервни гуши за парите, които ще потекат персонално към тях. Не че сега не става, но пък при пълна забрана средствата ще се канализират само по една линия.

Така че призивите за това да има безплатно отразяване сами по себе си са несъстоятелни. С всеки мандат, както на всяка друга стока и услуга, расте и цената на изборния процес - официалната и неофициалната. Не защото демокрацията става по-скъпа, а поради фактора КРИЗА. Колкото повече се задълбочава кризата, толкова повече ще се оскъпява изборният процес.

Отговорът е лесен. В криза като днешната глобална единствените сигурни средства остават тези, които разпределя държавата. Особено в държава като България, където бизнесът няма как да акумулира средства от почти умрялата фондова борса, чрез фондове за рисков капитал или други схеми, каквито съществуват в развитите държави. Следователно, ако дадена политическа сила въплъти на дело "Държавата - това съм аз!", средствата, инвестирани в изборите от бизнес обръчите й, ще им се отплатят с бърза доходност. Такава, каквато нито един взаимен фонд или депозит, камо ли инвестиция може да предложи.

Неслучайно предстоящите тази година избори в САЩ са определени като най-скъпите досега - за $6 милиарда. При това без гаранция, че накрая ще управляват най-доброто от политиците, което парите може да купят...

Едно е сигурно. За управляващите е все едно дали ще има забрана за платена политическа реклама. По традиция от няколко правителства, те винаги са ухажвани и отразявани от традиционните медии, когато са на власт. Кажете, показването на рязане на лентички от премиера в месеца, предшестващ деня на вота, предизборна агитация ли е или информиране на гражданите? Отговорът е известен само на главните редактори.

В ситуация, в която рекламните бюджети са силно орязани, а има прекалено много медии за малкия български пазар, отдавна се кълве и на хамсия, щом няма паламуд. Всеки договор за информационно обслужване, всяка обява от дадено министерство за търг, конкурс, европрограма е добре дошла. Властта винаги е използвала и този метод. Тези пари не влизат в ония по време на предизборната кампания, но са или не са средство за политическа пропаганда и агитация? Отговорът на този въпрос знаят собствениците - и пак главните редактори.

Свършиха се хубавите времена, когато например тройната коалиция раздаде 10 милиона лева за 100-годишнината от независимостта на България, разпръсквайки ги през куп предавания и медии. Това, разбира се, не им помогна да спечелят изборите - въпреки омилостивяването с пачки.

Вероятно взели си поука, от ГЕРБ дадоха едни "скромни" 560 000 лева за тържествата за стогодишнината от Балканските войни, като за усвояването им ще се погрижи бившият министър Божидар Димитров - същият, нарекъл ни "шибан народ", и фондацията му "Българска военна памет". Мотивът, изразен от министър Цветан Цветанов е, че фондацията е с... достатъчно педагогическа насоченост. При медийното отразяване ще се разчита на ... патриотизъм. (Коя ли медия би смеяла да откаже, "помолена" от вътрешния министър?!)

Изобщо няма полза от законовата забрана да не се дават пари на медиите по време на избори. Просто партиите - и изобщо политиците, които тръгват да ни се предлагат, ще трябва да си пораздрусат мозъчетата и да измислят нетрадиционни методи да стигнат до нас, избирателите. Тези, които искат избиратели, разбира се, не бюлетини. Има интернет, има живи срещи, има видеочат, а много от хората в интернет не следят традиционните медии.

Така че опитайте. Иначе изборната формула за парите, кютека и кючека е добре известна.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените