Добре дошли в България! Страна с дълга история, богата култура (останала в историята), прекрасна природа и климат. Това си мислят българите, когато посрещат чуждите туристи. Какво си мислят чужденците? Добре заварили в България! Страна с евтин алкохол, евтини ресторанти и евтини хотели и много слънце.
И българите, и чужденците са на мнение, че туристическите услуги са нискокачествени, инфраструктурата е стара и не функционира както трябва. А България е далеч от идеите за чистота, сигурност и благоустройство.
За последното едните и другите грешат. Всъщност страната ни предлага едни от най-добрите туристически услуги в света, при това на много конкурентни цени и при сравнително добра и работеща инфраструктура. Не че няма проблеми, но такива имат и основните ни конкуренти на туристическия пазар - Турция, Гърция, Хърватска, Испания и т.н. (Всичко написано дотук се основава на данни на Министерството на икономиката и туризма).
И така, колко ни е важен туризмът?
Ако питате туроператорите, хотелиерите и строителните компании, по-важен отрасъл за българската икономика няма. А туризмът не е важен само за икономиката, но и за самочувствието ни на българи. Периодично в медиите се появяват новини за наплив на руски, английски и т.н. туристи, които ни карат да се чувстваме горди от родината си. Защо чужденците ще идват в България, ако тук не е по-хубаво, отколкото в техните страни?
През миналата година България е посетена от 6.9 млн. чуждестранни туристи или 88% населението на страната, а още близо 3 млн. са минали транзитно. Преките приходи за икономиката от тях възлизат на малко над 3 млрд. евро.
Много или малко е това? За сравнение през 2013 г. съседна Гърция е посрещнала 17.9 млн. чуждестранни туристи, които са донесли приходи на икономиката от около 12 млрд. евро.
Друга съседна на нас и конкурентна туристическа дестинация - Турция, е била посетена от близо 35 млн. туристи. През миналата година приходите от туризъм за страната възлизат на над 23 млрд. евро.
Виждате ли разликите? Идващите в България туристи не само са по-малко, но и много по-икономични в харченето.
Средно един чуждестранен турист е оставял в страната ни по около 430 евро, докато тези в Гърция и Турция са харчели по около 670 евро. Основната причина за тази сериозна разлика е, че дори най-добрите и скъпи хотели в България предлагат услугите си в ниския до средния ценови клас. Което прави страната ни много конкурентна, но и много евтина.
В същото време добавената стойност, която българската туристическа индустрия предлага с допълнителни атракции, като културни, исторически и природни забележителности, винен, селски и туризъм и т.н. остава много по-малка от тази в Турция и Гърция.
За жалост в България създаването на туристически бизнес често се изчерпва с построяването на хотел, все едно ако имат къде да спят и да ядат, чуждестранните туристи сами ще дойдат. Този подход прави страната ни евтина и от тази гледна точка нискокачествена дестинация, нищо че отделните услуги обикновено не отстъпват по качество на тези в Западна Европа. Проблемът е, че комплексните туристически услуги с висока добавена стойност почти не се предлагат от българския туристически бранш.
В британските медии например България се рекламира от туроператорите като "възможна дестинация, ако сте начинаещ или средно напреднал скиор, който иска да спести средства и в същото време да си прекара времето чудесно, наслаждавайки се освен на всичко друго, и на евтиния алкохол."
Така, както и повечето други сектори в българската икономика, туризмът се характеризира с ниска добавена стойност и с ниска производителност на труда, което означава и ниски заплати. Средната работна заплата в сектора е 279 евро, по данни на Евростат. Броят на заетите в сектор хотелиерство и ресторантьорство през 2013 г. е 107 хил., по данни на НСИ.
Въпреки ръста на броя на туристите с 5.5% и на приходите с 4.9%, работещите в отрасъла намаляват с 5.6% спрямо 2012 г. Това показва, че постепенно производителността на труда в българския туризъм расте, но подобни тенденции има и в съседните на България туристически дестинации.
Важността на туризма за икономиката обаче не се измерва само с парите, похарчени от чужденците и от заетите директно в сектора. Туризмът заедно със селското стопанство е основен генератор на временни работни места за хора с ниска квалификация, което го превръща в ключов отрасъл за преодоляването на структурната безработица в страната.
Обвързаните с туризъм дейности осигуряват заетост на около 12% от работещите в България или близо 360 000 души по данни на Световния съвет по туризъм и пътувания.
Отрасълът създава работни места в строителството, транспорта, сектора на услугите, администрацията и т.н.
Изглежда облягайки се на тези факти, настоящото правителство покани всеки от регионите на Русия да създаде свой курорт в България, закупувайки земя, инвестирайки и получавайки право на строеж на хотели, санаториуми и почивни бази. Това стана на последното туристическо изложение "Интурмаркет" в Москва. Единствено е учудващо, че българските политици никога не са отправяли подобни предложения на туристическите изложения, провеждани в страните от Европейския съюз.
Повече от половината туристически пътувания в страната се извършават от българи, които обаче използват основно услуги от ниския ценови клас.
Така туризмът създава над 14% от брутния вътрешен продукт на страната, което го прави един от основните отрасли на родната икономика.
Той има сериозен ефект и върху преразпределението на благата, като така намалява неравенството в българското общество. С плащанията и пътуванията си към слабо индустриализираните части на страната туристите създават заетост за множество българи, които в противен случаи биха избирали между безработица и миграция към големите градове или други държави.
В този контекст важността на туризма за икономиката на България е огромна и събития като кризата в Украйна и санкциите срещу Русия са сериозна заплаха от икономическа гледна точка.
Русия е най-големият пазар за българските туристически услуги, основно заради летния сезон
През миналата година 566 733 руски граждани са посетили България с цел почивка и екскурзия. На второ място по този показател са румънците - 560 986, а на трето германците - 553 457. Следват туристите от Гърция - 482 181 и Македония - 344 011. Сериозен дял от пазара заемат и украинските туристи - 295 405, както и тези от Великобритания - 257 748.
Руснаците стават все по-важен туристически пазар в глобален мащаб през последните години. Руските граждани са извършили през миналата година общо 18.3 милиона пътувания в чужбина с цел туризъм.
Ето защо евентуални допълнителни визови ограничения или други санкции срещу руските туристи от страна на Европейския съюз, заради анексирането на полуостров Крим от Русия, могат да имат силен негативен ефект върху българската туристическа индустрия. Същото важи и за задълбочаването на икономическата и финансова криза в Украйна.
При това руските и украинските туристи са сред най-платежоспособните от тези, които посещават България. Този извод може да се направи, ако се сравни броят на нощувките в българските хотели с броят на туристите, направили резервации.
Общо през 2013 г. в страната са реализирани 14 370 426 нощувки в хотели и места за настаняване от 2 820 673 чуждестранни лица, по данни на НСИ. Всъщност това е броят на туристите, който хотелите са отчели пред държавата.
Огромното разминаване с броя на чужденците влезли в страната може да се обясни единствено с наличието на сериозен дял на сивата икономика в туристическия сектор, въпреки че статистиката отчита само нощувките в места за настаняване с 10 и повече легла и не регистрира единичните нощувки, например при еднодневни екскурзии.
Освен това е видно, че хотелиерството е един от основните сектори за дребния бизнес в България. Инвестиционните идеи на мнозинството от българите стигат до семеен хотел или ресторант, с очакването, че щом има някаква инфраструктура, приходите са подсигурени. Този бизнес модел наистина действа, но точно той създава имиджа на България на евтина дестинация с ниско качество на услугите.
И така през 2013 г. за всеки германски турист НСИ отчита 6.6 нощувки, за всеки британски - 5.7 нощувки, за всеки руски - 7.6 нощувки, за всеки украински - 6.1 нощувки, а за всеки румънски - 4.1 нощувки.
По официални данни общите приходи от нощувки в хотели, хижи, къмпинги и т.н. с 10 и повече места в страната за 2013 г. възлизат на 462 млн. евро, от които 334 млн. евро идват от чужденци.
Според националната стратегия за развитие на икономиката на България делът на туризма в брутния вътрешен продукт на страната през 2020 г. трябва да достигне 18% или обемът на туристическите услуги трябва да се удвои в номинално изражение.
Това е изпълнима цел, но само при сериозни реформи в сектора. България трябва да скъса с имиджа си на евтин алкохолен рай, който има някаква културна и историческа стойност само за гражданите от бившия съветски блок. Това, че руските туристи са сред най-платежоспособните от посещаващите страната ни, не се дължи на тяхната щедрост и богатство, а е резултат от повечето и по-добра информация, която те имат за България. По този начин туроператорите успяват да им продават пакети с по-голяма продължителност и повече допълнителни услуги.
България трябва да намери своето място като туристическа дестинация на глобалната карта, както това вече са направили Гърция и Турция, в противен случай рискува всяка криза водеща до проблеми в сектора да има дългосрочни негативни последици за икономиката като цяло.
