Ние връщаме социализма.
С всеки лековат коментар в пресата, с всяка прибързана "новина" по електронните медии, с всеки повърхностен пост в социалните мрежи - ние връщаме социализма.
Откакто рухна двуполюсният ни модел, който беше естествена среда на дебата за миналото ни, България не направи крачка напред, а се гмурна още по-надълбоко в разправия за времето на Живков.
Забелязвате ли кои са основните дебати в това общество - за американските подлоги и техните соросоидни приятели, за хората на диктатора Путин, които всеки ден са призовавани да си вземат чемодана и да припкат към вокзала.
За отвратителните западни монополисти, които ни удрят в тока и водата, и за руските олигарси, които ни мачкат по всички останали фронтове.
Всички говорят като последна инстанция, но с "езика на омразата".
Споровете около бившите служители на Държавна сигурност се преплитат с разговори за Възродителния процес и за децата на Бившите.
Честването на годишнината от края на Втората световна и войната в Донбас стават тор в дебатите за руското влияние у нас и опитите на Путин да ни държи в енергийна зависимост.
Това, че днешна Русия на Путин няма нищо общо с реалния комунизъм от миналото, не се брои - в главата на деснеещия българин Москва винаги ще бъде символ на комунизма.
От другата страна - там говорят за НАТО, не - там воюват с НАТО така, както и Първанов не го е правил. Все едно България не е член на този пакт от 10 години.
Комплексарски дебат, в комплескарска държава.
Държава, която винаги ще се възприема като джудже, жертва на световните сили.
Дори и да разделим условно този български дебат на ляв и десен, то с почуда ще установим, че в крайна сметка и двата фланга крещят едно:
"Ние сме в състояние на война".
От едната страна Протестни мрежи убедено застъпват тезата, че братушките всеки момент може да ни нападнат, щото те това работят - дебнат прогресивния свят, за да го разсипят.
От другата страна са някакви Протестни петна, които маршируват по жълтите павета с призив за война с мистичните западняци, наследници на фашисти и капиталисти-кожодери.
За съжаление, не случихме нито на общественици, нито на политици, които да ни извадят от тази гнила среда и да насочат усилията на обществото към нещо по-смислено.
Нито Симеон Сакскобургготски - висококаратов продукт на историята, нито Сергей Станишев - генетична част от миналото, можеха да предложат нещо различно.
"Картофеното момче" Бойко Борисов - също.
Волно или неволно, Борисов подхранва този дебат.
Той се съизмерва с Живков и царя.
Той е убеден, че единствено чрез мащабно строителство, сравнимо с бригадирското движение, може да издърпа страната напред.
Той не пропуска възможността да сподели с хората жални истории за копане и гърлене, за мас и картофи.
Както при повечето българи, неговият рев по комунистическата бедност е омесен здраво с нега по младостта.
Онзи ден немската верига "Лидл" пусна щанд със соцстоки.
Сред тях - обикновен локум, класически оцет, крем "Каро" и захар на бучки от Г.Оряховица... Прясно мляко 2% в найлонова торбичка, винен оцет в стъклена бутилка, замразена цаца, боза от 2 литра и суха паста "Балкан", шампоан "Кря кря", салфетки и "Крем для рук".
Прекрасна пазарна стратегия.
"Лидл" не правят нищо лошо - те просто наблюдават това, което виждаме и ние - дебат за миналото, който ражда армия купувачи - носталгици.
Видели са пазарна ниша.
Това е нормално - дори "Кока кола" пусна заради кампанията на "Лидл" бутилка с ретро етикет - както изглеждаше по соц. време.
Отдавна, много отдавна веригата организира седмици на американските стоки, седмици на френските стоки - и купувачи за тях има.
Непремереният войнстващ дебат за миналото доведе до все по-голямо капсулиране на армията от носталгици.
Хората мечтаят за храните по БДС и плачат за липсващите ред и право. И всичко това на фона на днешната бедност, която май е съизмерима със социалистическата.
Бедност + жалба за ред и храна.
Т.е. - като има бедност, а няма ред и качествена храна - тогава има дебат за миналото.
Имам чувството, че доста хора неуморно се трудят за това - да бълват бедност и безредие.
Така осмислят дебата си.
