Сбогом, Ленин, но поостани!

И руснаците бавно, но славно се разделят с бащата на реалния комунизъм.

Според Всеруския център за изучаване на общественото мнение (ВЦИОМ) вече 41% от руснаците смятат, че мумията на Ленин трябва да бъде извадена от мавзолея на Червения площад и да бъде погребана. 37% пък са на мнение, че понеже така или иначе тя се е превърнала в туристическа атракция, е по-добре да остане. Едва 15% са убедени, че тленните останнки на Вожда по право се намират на централния площад на страната - при цели 22% през 2005 г.  http://wciom.ru/index.php?id=268&uid=13972

Дори началникът на президентската канцелария се съгласи преди време с идеята за референдум за изваждането на Ленин от мавзолея, депутати от управляващата партия "Единна Русия" подеха инициативата за погребването му, а висши представители на иначе умерената по въпроса Руска православна църква напомниха за отговорността на Вожда за убийството на невинни хора на основата на класов произход.

Според ВЦИОМ уважението на руснаците към Ленин постепенно се стопява и се замества с безразличие. През 2001 г. Владимир Илич е будел респект у 40% от гражданите на Руската федерация, а днес - у 34%.

За същия период почти се е удвоил броят на хората - от 21% на 39%, които се отнасят индеферентно към личността му. Изпитващите симпатия към него са намалели от 15% на 9%, 3% му се възхищават, у 6% той буди неприязън, у 1% - страх, и у още 1% - отвращение.

В същото време руснаците не искат да се разделят непременно със символите на съветската епоха.

Дали защото комунизмът при тях е траел доста повече отколкото в Източна Европа, дали защото и съветската ера се възприема като имперско минало, или защото руската история така или иначе не може да се похвали с демократични традиции, които да увековечава?

Или пък ще се окажат по-мъдри от някои други народи, претърпели реалния социализъм? Причините може да са всякакви, но числата са категорични - цели 65% от руснаците искат символите на комунизма да бъдат запазени, 60% - комунистическите паметници да си останат по местата, а 59% - имената на улиците и площадите, кръстени на комунистически дейци, да не се променят.

Носталгията по онези времена, характерна в една или друга степен и за мнозина бивши соцстрани от Централна и Източна Европа, е особено чувствителна за руснаците - не само заради социалните разочарования от настъпилите промени, а и навярно поради вездесъщите времеви и имперски причини, вкоренили се в повече поколения.

Думата "съветски" предизвиква у руснаците на първо място носталгия - у 31% от тях. И носи главно позитивен смисъл - за 18% от хората в РСФСР тя предизвиква чувство на гордост, за 17%  - на одобрение, за 13% - на благодарност, за 10% - на възхищение и надежда.

У едва 6% "съветски" буди разочарование, у 3% - осъждане и скепсис, у 2% - страх и срам, и у 1% - ненавист.

И обратно - "антисъветски" има определено негагативни конотации.

Русия не само отдавна вече не живее по ленински, но и вече е готова да премахне най-бутафорните остатъци на комунизма като мумията на Вожда на Червения площад. В същото време, за разлика от останалите народи в Европа, живели в комунизма, руснаците се чувстват уютно и при капитализма с почти целия си комунистически мизансцен.

Сякаш като в прекрасния филм на Волфганг Бекер "Сбогом, Ленин", където, за да оцелееш в новите условия, трябва да ти се създава илюзията, че старият свят никога не си е отивал.

Кой знае, може пък реквизитът пак да потрябва.