В неземна радост се къпеше душата ми, откакто хакерите от Аnonymous обявиха, че до 5 ноември - деня на техния патрон Гай Фокс - ще приключат с Facebook. Амигдалата ми пееше небесни химни на щастието, ходех една педя над земята, мозъкът ми бе подгизнал в серотонин.
Очаквах настъпването на истинската Ера на Водолея. Най-накрая! Някой да изчисти начинанието, което направи неприлично богато едно интелектуално крадливо хлапе (оттук до края на света ще го наричам Цукърбърг заради звуковата близост с цукало). И превърна стотици милиони в гигантски предклавиатурни устройства, които по цели денонощия лайкват, адват, постват статуси и плевят в измислени ферми.
Но, уви, Anonymous вече отрекоха официално, че имат такива намерения. Или пък това са само част от тях, които отстъпват назад? Трудно е да се разбере засега. Е, поне мечтите са безплатни, затова да си побленуваме, че е вярно.
Представям си утрото на 6 ноември след електронния апокалипсис. Предния ден Anonymous са превърнали Цукърбърг в обикновено пенсионирано милиардерче, без перспектива да натрупа повече богатства от чичо му Бил Гейтс и също като него в порив на особена фантазия и изобретателност - да се ожени за секретарката си. Понижили са му, така да се каже, кредитния рейтинг от AAA+ на Ъ-.
Тежка депресия е налегнала пиарския бизнес. Налага им се да покажат истински криейтив, а не просто да спамят всичко живо във Facebook. А колко лесно беше някога - цъкаш профили, разглеждаш какво харесват хората, от какво се интересуват и тънко таргетираш спама.
А тези, които са били достатъчно глупави да оповестят в социалните мрежи, че са журналисти, обстрелваш с потоци от пресрелийзи, пишеш им по стените за своите събития, каниш ги на вечеринки и общо взето полагаш всички усилия да си станете приятели, за да ти пускат съобщения за клиентите.
А сега ще трябва да търсиш всеки лично. Да поръчваш и плащаш социологически проучвания, да изучиш настроенията, да си вършиш работата по професионални правила. Ох, ужас...
Омърлушени са и политиците. Особено Николай Младенов. Сега откъде да нарича висшите държавни служители - отпадъци? И всички вестници после папагалски да го цитират.
Страдат и журналистите. Как да изкарат днес надницата, като няма информация за протестираща фейсбукарска група на кърмачките, въставаща против производството на заместители на майчиното мляко? Някога половината новини се пишеха по случки в социалната мрежа, а сега ще трябва да се срещат с хора, да говорят с тях (гнус!), вместо просто да си цъкат на компютъра от редакцията.
Мъка мори и скучаещите домакини. Една bg-mama само им остана да си губят времето. Няма вече виртуални ферми, в които да отглеждат овчици, да коват пирони и да поливат цветенца от единици и нули. Няма кой едно кафенце сутрин да им прати по Facebook и едно мартини вечер.
Секна възможността да следят благоверния в социалната мрежа, като се регистрират с фалшиви профили, за да тестват устойчивостта му на флирт с техните по-млади и стегнати виртуални версии. Какво да правят сега? Да четат книги? Или да възпитават децата? Боже, опази...
В най-голямо сътресение са социопатите. Как сега да водят социален живот? Хората са неприятни, имат емоции, надуват ти главата, искат да ги изслушваш. Сега, без Facebook, се налага да завързваш истински приятелства, а не просто да проточиш листа от хиляди контакти и да я закарфичиш до името си в профила.
Преди какви рождени дни имаше! Наливаш се сам с водка пред компютъра, всички ти пращат виртуални подаръци на стената и ти честитят, защото Facebook им е пратил съобщение, че си рожденик. А сега хората трябва да помнят датата, на която си се пръкнал. И да вдигнат телефона, да ти честитят.
Партито ти става вместо "един реален плюс хиляди виртуални" - „един реален минус всички реални хора, които познаваш, но пет пари не дават как се чувстваш на празника си и не биха се подместили и на един метър, за да ти кажат две мили думи, когато най-много ти трябват".
Фолкпевиците нямат трибуна, от която да се обръщат към "почитателите на тяхното творчество"; така наречените "писатели" вече ще трябва да пишат по-дългички авторски текстове, които да стават за публикуване, вместо да си присвояват чужди кратки остроумия или бисери на градския фолклор; Венета Райкова няма къде да разказва за семейния си живот, а Миглена Ангелова - за сексуалния си; микромениджъри и цели правителства няма къде да шпионират пионките, които управляват.
Да обобщим: един куп мързеливи "професионалисти" ще осъзнаят, че за да ядеш, трябва да работиш здраво; един куп самотници ще се изправят пред собствената си социална непригодност на живо; един куп тирани и манипулатори ще изгубят достъп до личния ни живот и мозък.
За някои от тях може би е късно да се променят и да започнат да функционират нормално, но пък други може да се стреснат и да се върнат на светлата страна.
А за всички като мен ще настъпи добро време. Ще спрат да ме тагват без мое съгласие на снимки от партита, на които не изглеждам в най-добра форма - и то без да са ме питали. Ще успея най-накрая да се докопам до стари приятели, които много искам да видя, но не мога, защото задниците им са се сраснали със стола пред монитора и са готови да чатят с мен 12 часа, вместо да се видим за 1.
Ще престане да ми е срамно за разни познати, които са достатъчно глупави, за да си просват личния живот на показ по невероятни начини. Ще се отърва от хора, които не искам да виждам - но чиито „покани за приятелство" ми е неудобно да откажа. Те ще спрат да ми съобщават през 100 глупави статуса в секунда какво са яли, кога са ходили до тоалетна и колко са се напили. (Браузерът със дрегер засега е мираж, но без Facebook той ще стане по-малко необходим.)
Само не ми ревете за Facebook и не ми го защитавайте като "платформата, в която стават революциите". В нея стават манипулациите, а истинските революции се случват в главите и когато им дойде времето. Няма социална мрежа на света, която да ги предизвика или спре. Милиони приемници, настроени на една честота, са просто удобна среда за виреене на фюрери и тирани.
Не приписвайте на една комерсиална платформа демократичните пориви на хората, защото ще си помисля, че вълненията в арабския свят са част от рекламната стратегия на Цукърбърг.
Боя се само за сигурността на хакерчетата от Anonymous, които ще извършат това богоугодно и човеколюбиво дело - изтриването на Facebook. Ще съсипят бизнеси за милиарди, ще пернат през грабливите пръсти всички, които искат да ни сложат чипове в мозъка, да ни напъхат електроди в гръбнака и да знаят какво искаме дори преди самите ние да сме го проумели. Ще се наложи милиарди зеленцуци да започнат да мислят.
Аз не разбирам нищо от кодове и интернет технологии, та не мога да им помогна да свалят социалната мрежа от интернет. Но мога да призова всички леймъри като мен, които обаче не искат да живеят в Матрицата и да са марионетки на Биг Брадър, да им предложат убежище и физическа закрила.
И да им пожелая някой ден да вземат, пък наистина да го направят. Би било много хубаво, ако успеете, момчета и момичета, макар да не вярвам, че ще ви позволят.
