Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Хубав ден за българската демокрация

Хубав ден за българската демокрация Снимка: Явор Николов

Събота, 16 ноември 2013, беше един наистина хубав ден за българската демокрация.

Феновете на най-големите ни футболни клубове отидоха на стадиона за вечното дерби - и си тръгнаха без ексцесии.

Протестиращите срещу мафията и статуквото на 24 години грабителство студенти излязоха пред най-големия университет в България, окупиран от тях, и после се прибраха вътре без ексцесии.

Покрай университета преминаха стройните редици на подкрепящите властта - хора, стоварени като карго от влакове и автобуси. И ексцесии нямаше.

Съботните митингарски изстъпления на управляващи и опозиция в два от най-големите български градове - София и Пловдив, не показаха друго, освен че партийните апарати са готови за избори.

Създадена беше добра организация, за да бъдат преместени големи групи хора от една точка в друга, да бъдат струпани там за по 2 часа, и после обратно извозени до отправната точка.

Хората вървяха толкова дисциплинирано и без да се отклоняват от маршрута на шествието, че чак жал да ти стане. Нямаше особена радост в редиците, нито кой знае какво настроение. Свършиха си работата, както им беше поръчано, и се разотидоха по родните места.

Уморени, в евтини дрехи, повечето с унил вид, радостно настроение цареше сред ромската част, доволна от разнообразието. Ако бях партиен лидер, щеше да ме е срам от пропастта, която ме дели с електората ми. Нищо, че ще ми е по-лесно заради ниските им очаквания...

Партиите унижиха избирателите си, изкарвайки ги като стадо овце, надпреварвайки се да си мерят подкрепата на кило живо тегло.

Отвратиха и нас, които останахме по домовете си в този неприветлив съботен ден, наблюдавайки как шествието от недоспали и уморени хора, с раздадени на слизане от влака/автобуса знамена и плакати се разлива из столичните булеварди.

За да може, когато Станишев/Местан/Орешарски се изправят на трибуната, за да държат речи с фалшив патос, телевизионните камери да показват "народа" пред тях, размахващ трикольорите - какъв по-добър фон. А най-забавното беше, че в редиците имаше и едни хора, дето носеха партийни плакати "Атака" от Твърдица"! Както пък, важна е бройката.

Пресцентърът на БСП дори разпространи видео, снимано от хеликоптер за 3000 лева - толкова са им стрували двата часа митинг.

Но и това е добре за българската демокрация - наистина показа колко широка и дълбока е пропастта между партийните върхушки и електората им, въпреки кежуъл аутфита на Станишев, Местан, Миков и Станишев.

Възможно ли е тези избиратели да гласуват за милионери? Да. Искрен ли е Станишев, когато казва как ще помислят за бедните? Не, защото никога не е бил гладен. Но и това е добре за българската демокрация, защото фалшът винаги личи.

Ако Ангела Меркел слезе сред своите избиратели, няма да се отличи по нищо от тях, но всяко от гореизброените лица рязко контрастира с хората, които манипулира, за да гласуват за кликата му.

И кому беше необходимо това мероприятие, издържано в безвкусен соц - а в онова време поне подобни манифестации бяха разнообразявани с деца, млади хора, песни и маршове, което придаваше малко по-жизнерадостен изглед?

За да ни покажат от БСП и ДПС, и от ГЕРБ, че могат да платят, за да стоварят няколко хиляди в някаква точка в България, била тя София или Пловдив? Ами това го знаем. Сега вече го знаят още повече хора. И това е добре за демокрацията.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените