Луд или не, касапинът от Осло презира имигрантите, напиращи към родината му. Такива сме и българите, но за нас опасността е съвсем друга.
Андерш Брайвик вероятно щеше да си остане тих и скромен мъж, какъвто го помнят приятелите му, ако не беше едно от най-уродливите проявления на обърканото ни съвремие - масовият страх. Не малко умове твърдят, че в този глобален, пъстър свят страхът е единственото, което продава. Стоки, влияние, рейтинги и войни.
Не бе случаен фактът, че норвежкият касапин се "позова" на европейски лидери от ранга на Никола Саркози и Дейвид Камерън. Първият поведе борба с бурките и взе да разтуря и връща обратно в източноевропейските им родини ромски катуни, а вторият обяви за мъртъв т.нар. "мултикултурализъм" - идеята за мирно и щастливо съжителство на етноси и религии, което британците изпробваха като национална доктрина.
Брайвик обаче е над конюнктурните битки за мандати и кресла във властта. Той не е от онези популисти, които предизборно забраняват обрязването, откриват с ужас, че има твърде много чужденци в страната им или измислят смехотворни "тестове" за лоялност на кандидат - имигрантите.
Егоцентричен ариец, Брайвик е "рицар - тамплиер" и се бори срещу Еврабия - антиутопична представа за бъдеща Европа и Северна Африка, чийто господар е ислямът. Той воюва срещу измислен враг, олицетворяван доскоро от Осама бин Ладен. Страхът от тероризма се продаде успешно на младежа от крайните западни квартали от Осло. И той стана по-жесток от тези, които смята за свои палачи. При това, без съжаления.
Ако не смяташе, че след 5 години норвежците в Осло ще са малцинство или че Европа ще бъде проглушена от минарета, Брайвик вероятно още щеше да си играе на World of Warcraft, която пък повлияла значително върху тактиката му при разстрела на остров Ютьоя.
Не е случайно, че детският лагер там е на лявата Норвежка партия на труда, която има ласкаво отношение към имигрантите. Това е цената, която хладнокръвният убиец взима от нея - 69 човешки живота. (Интересен факт е, че симпатизанти на партията са и родителите му, които се развеждат, когато бъдещият екстремист е бебе.)
Пребогата Норвегия с 6% европейски пришълци и 5% от други държави преживя ужаса "Брайвик". Бедна България с 9% турци и 5% роми се радва на относително спокойствие в това отношение. Защото сме от двете страни на барикадата.
Докато Осло, Лондон и Париж се чудат как да удържат ордите напиращи пришълци, София се чуди как да задържи българите в собствената им страна. И отново масовият страх е водещ - при нас от бедността и смазващото чувство за обреченост, а при тях - от претопяването, престъпността и "кражбата" на работни места.
За Брайвик не етносът, а религията има значение. Вероятно той би сметнал за враг и българския гражданин Мехмед, тръгнал от Родопите да търси сполука на Запад. Както и много негови сънародници, слушайки крайните коментари на своите политици. А някои са много добри в продаването на филми на ужасите.
Индустрия, която си играе с умовете и сърцата на хората. И, за щастие, все още не е стигнала до нас, защото нашите страхове не са от дългобради мъже с дълги ръкави. Те не са хипотетични и вероятни, те са реални и случващи се - между поредните поскъпвания на тока и бензина. Подобна е картинката на Балканите и, въпреки кървавите войни в бивша Югославия, хората тук сме свикнали да живеем с другите, различните.
И докато българинът си кротува във вековния "остров на стабилността", Норвегия изведнъж се оказва обетована земя. (През 2007 г. влизат 35% повече имигранти, а общо за първото десетилетие на новия век скандинавската страна издава разрешителни за пребиваване на над половин милион души).
Брайвик не е ревностен християнин, но смята тази вяра за основа на западната цивилизация. Това е "джихад", но с обратен знак. Това е продукт на цялата про- и антиислямска пропаганда, тиражирана повсеместно от 11 септември 2001 г.
Независимо дали ще бъде признат за луд или вменяем, Андерш Брайвик старателно и дългосрочно е планирал нападенията си, а мотивите зад тях стройно излага в манифест от 1800 страници. Той съставя собствена идеология, която вероятно мнозина на Запад биха приели, отричайки само начина й на действие.
На 24 август светът ще разбере каква ще е съдбата на касапина от Осло. И дано се сети, че той е рожба на неговите нестихващи двигатели - страхът, разделението и омразата. Че той е собственото му уродливо, нелогично, стряскащо изображение в огледалото.
