Иронията на протеста се повтаря с цялата си грозотия при окупацията на Ректората на Софийския университет. Приликите с #ДАНСwithme никак не са случайни, само лицата са различни.
След два дни и две нощи зад залостените врати на Алма Матер, окупаторите бяха обявени за метежници, платени от ГЕРБ - и узурпатори на една обществена сграда, призвана да създава характер и гражданска позиция.
Точно те най-малко могат да бъдат набедени в малодушие и липса на гръбнак. Действията им говорят точно обратното.
Както в началото на протестната серия #ДАНСwithme, прогнозите за окупацията до една бяха, че е предварително обречена на провал. И тогава, и сега обвинението е едно и също - липса на идеи и празнословие. Сякаш желанието да живееш в справедлива държава с нормални политици идва от друга галактика.
После дойде разделянето на студентската общност - появи се група във Facebook, която не подкрепя окупацията, както и запис с инструкции към младите хора в Ректората. Още е пресен споменът за подмолните соросоиди, които пращаха красиви софиянци на море.
Последва и опит за провокация - под формата на среднощно нахлуване в Ректората, за да бъде поставен плакат „Укупация". Целта е младежите вътре да бъдат изкарани неграмотни и невежи анархисти.
По подобен начин лидерът на „Атака" В.С. с гневно упорство тръбеше, че блокиращите Орлов мост били наркомани, гамени и потенциални терористи. След това премиерът Орешарски обяви финално, че няма да подава оставка, но би разговарял с недоволните млади хора.
Знаем с какви обществени организации преговоря властта, когато се опитва да бъде диалогична към гражданското общество. И си издейства контрапротест, насочен срещу президента.
Сега пак имаме контраудар - с викове „Курви на Бойко" група мъже отиде да се разправя с окупаторите, за да им каже, че университетът не е затвор и нямат право да го блокират. Сякаш Алма Матер никога не е била превземана от студенти. И сякаш същото не правят младежите в Испания, Франция и Гърция.
Окупаторите са изправени пред същия капан, който отказа много от подкрепящите #ДАНСwithme - самоизолация, втренчване в един въпрос, макар и доста важен - кой назначи Делян Пеевски за шеф на ДАНС, и загуба на доверие.
Първите надигнали глас по правило са първите жертви на собствените си действия. И в крайна сметка всички се обръщат срещу тях, ако не са убедителни в защитата на това, за което се борят. Революцията изяжда децата си, нали така.
Жалко е, че историята се повтаря, но още по-жалкото е, че сега се повтаря с будните млади хора. Ако промяната има смисъл, тя е точно заради тях. И те трябва да я извоюват.
