След като повече от месец управляващите ни уверяваха, че работата на парламента и правителството в момента е неотложна за справяне с предстоящата икономическа криза, която тропа вече на вратата на България след целия хаос на коронавируса, сега премиерът Бойко Борисов обяви, че всъщност ще поиска свикването на Велико народно събрание.
Борисов използва протестите като оправдание за действията си и като средство за рестарт, което, по думите му, трябва да се опита да възвърне доверието на хората в политическата система. Съмнително е доколко подобен ход действително би довел до реално повишаване на доверието в политическата класа у нас, но все пак премиерът и партията му ГЕРБ вече задействаха своя ход.
Остава въпросът - какво предстои сега?
Пътят от обявеното намерение за промяна на конституцията до същинското му реализиране е дълъг и изпълнен с различни процедури, срокове и гласувания.
Преди всичко, за да се задейства цялата тази процедура Борисов трябва да има изготвен проект за промени в конституцията, залагащ конкретни мерки, или изцяло нова такава. Подобен проект средно отнема поне няколко месеца, но ако приемем, че той вече разполага с такъв или поне с основата за него, този период може да бъде чувствително намален.
Първата реална стъпка пред това страната да отиде към промяна в основния си закон е гласуване в парламента, което да определи дали въобще подобен проект да бъде разглеждан.
За да мине това, в подкрепа на конституционните промени (по принцип) трябва да гласуват най-малко 120 народни представители. В момента Борисов е на кантар относно това мнозинство. Той разполага със своите 95 народни представители, а подкрепа се очаква да окажат и още 20 от парламентарната група на Обединени патриоти.
Останалите поне 5 гласа, които са необходими за минаване на изисквания праг, могат да дойдат от независимите депутати на "Атака" или от парламентарната група на "Воля", която традиционно подкрепя кабинета за голяма част от гласуванията. Важно е обаче какви ще са позициите на различните политически партии относно предложената идея.
Ако това гласуване мине (както се очаква, че ще се случи), Борисов и хората му ще внесат в парламента (през парламентарната група на ГЕРБ) изготвен проект за промени в основния закон на страната.
Много важно в случая е да се изясни дали ГЕРБ възнамеряват да пишат изцяло нова конституция или просто искат да ремонтират сегашната (тъй като от изказването му не стана съвсем ясно, защото се говори за "проект на нова Конституция на Република България").
Ако става въпрос само за поправки, съставянето на проекта може да мине дори и за месец, но ако говорим за проект за изцяло нова конституция, това ще отнеме повече време.
За да бъде гласуван този проект, трябва да минат поне 2 месеца от внасянето му в парламента, но не повече от 5 месеца. През това време трябва да има и дебат по темата, който да посочи реалните нужди от ремонт на основния закон.
След това в парламента се пристъпва към гласуването на конкретния проект. Този път на вносителите ще им трябва подкрепата на минимум 2/3 от народните представители (160 депутати), за да може да се продължи към по-нататъшна фаза.
Ако някоя от другите парламентарни сили също има свой проект за промени, те също трябва да съберат подкрепата на 160 депутати, иначе предложенията им ще отпаднат от евентуалния дневен ред на Великото народно събрание.
Тук започва и голямата математика. Както вече казахме, мнозинството на Борисов разполага твърдо със 115 народни представители - хората на ГЕРБ и на Обединени патриоти в НС. Иначе казано им трябва да привлекат още поне 45 депутати, за да постигнат целта си.
В момента извън ГЕРБ и ОП в парламента има 12 депутати от "Воля", 25 от ДПС, 78 от БСП и още 10 независими. С други думи, управляващите трябва задължително да получат поне частична подкрепа от една от двете големи опозиционни партии - БСП и ДПС, за да се стигне въобще до свикване на Великото народно събрание, тъй като само подкрепата на "Воля" и на независимите няма да им достигне.
Досега БСП е имала моменти, в които се е обявявала за намаляване на общия брой на депутатите, но предвид отношенията на социалистите с ГЕРБ, както и настоящата обстановка, е трудно да си представим, че те биха подкрепили точно сега свикването на ВНС. Това оставя на Борисов да разчита или на отделни депутати от въпросните политически сили, или да прибегне до подкрепа от ДПС - нещо, което вече се е случвало в рамките на това Народно събрание.
В настоящата среда обаче, в която ГЕРБ максимално се опитва да се дистанцира от ДПС заради протестите, ще е интересно да се види как точно ще се развият нещата тук.
Ако в крайна сметка управляващите съберат необходимите им 160 гласа, тогава президентът е задължен да разпусне правителството и да свика избори за Велико народно събрание в срок до 3 месеца след решението на Народното събрание.
За разлика от обичайните случаи на предварително приключване на мандата на парламента, тук президентът не съставя служебно правителство, а вместо това настоящото продължава да работи в оставка до сформирането на ново.
Самият Борисов обяви, че "в момента, в който Народното събрание вземе решение да се проведат избори за Велико народно събрание, аз ще се оттегля от поста на министър-председател в същия ден". От думите му не стана ясно дали целият кабинет ще се оттегли, или само той, оставяйки управлението в ръцете на някой от вицепремиерите си.
При разпуснато Народно събрание обаче по-скоро това ще означава, че самото правителство ще е в оставка, а със сформирането на ВНС ще се определи и нов управляващ кабинет. Отговорът и на този въпрос обаче тепърва ще се разбере.
Интересен момент е, че само при ВНС един човек може да съвместява и депутатски, и министерски пост. Иначе казано - действащ министър може да бъде избран за народен представител, както и народен представител във Великото народно събрание да бъде избран за министър, и да продължи да заема и двете позиции.
Ако се приеме предложението на ГЕРБ, на самите избори за ВНС ще бъдат избрани общо 400 народни представители (както си е по закон), като от тях само 200 обаче ще бъдат избрани по традиционната пропорционална система, докато останалите 200 трябва да се изберат на мажоритарен принцип.
Това означава, че от една страна, съществуващите многомандатни избирателни райони ще променят броя на традиционно избираните депутати, за да отговаря общият им брой на 200, а от друга страна, ще трябва да се изготви нова електорална карта, която да раздели страната (и гласовете от чужбина) на 200 едномандатни избирателни района, в които отделни кандидати ще се борят за победа с мажоритарен вот.
Мажоритарното избиране на половината депутати (200) във Великото народно събрание има потенциала да даде огромно отражение върху това кой ще има мнозинство в това ВНС.
Мажоритарната система работи добре при ясно изявени местни лица и лидери. У нас парламентарните избори от 2009 г. доказаха, че дори при мажоритарния вот избирателите гласуват за партия, а не за личност. Така се стига до ситуация, в която партията с най-много подкрепа в даден район/област има най-голям шанс да вземе повече от депутатските места от мажоритарния вот.
Да си припомним за секунда какво означаваше това през 2009 г. - ГЕРБ спечели 26 депутатски места, а ДПС - 5.
Нито една от другите политически сили, включително влезлите в парламента, благодарение на пропорционалния вот (БСП, Синята коалиция, Атака и РЗС) - не успя да вкара депутат мажоритарно. За независими кандидати е излишно да говорим.
След като самото ВНС вече е избрано и функционира, то трябва да разгледа проекта за промени и по него да изготви самите промени в конституцията.
За да бъдат приети те, трябва 2/3 от 400-те народни представители да подкрепят конкретните текстове, при това не на две гласувания, както е обичайната практика, а на три. До седмица след гласуването председателят на ВНС трябва да обнародва текстовете в Държавен вестник.
Именно тази необходима подкрепа е важен момент. Какъв парламент ще се събере след изборите за ВНС? Ако ГЕРБ успеят да си изиграят картите, те със сигурност ще държат една солидна част от местата в народното събрание. Ако не успеят обаче, събирането на подкрепа за конкретните промени в конституцията може да се окаже сложно начинание, за което ще се изисква изключително лавиране между различните парламентарни групи.
Предвид факта, че дори за запетаите в действащия основен закон съществуват тълкувателни решения на Конституционния съд, никой не си прави илюзиите, че това Велико народно събрание ще има лека задача.
Спецификата на Великото народно събрание е, че то има крайна цел - изпълняване на зададените промени в проекта за промяна на конституцията. Веднъж щом то е минало през всички посочени точки в проекта, то трябва да се разпусне, а президентът да свика нови избори за обикновен парламент.
Пътят пред това да се промени конституцията нарочно е направен толкова сложен - за да се избегнат фриволните изменения в основния закон на държавата, които една или друга партия може да иска.
Дали и сега въобще ще се стигне до сформиране на Велико народно събрание е спорно, както е спорно и дали самият Борисов цели точно това със сегашния си ход. Ясно е само, че ситуацията след това му действие определено стана по-сложна и гарантира, че ще имаме интересна политическа есен.
