Пандемията от COVID-19 отвори очите на света за истинската природа на управляващия режим в Китай. Безброй статии изтъкват вече спорните и откровено авторитарни действия на Пекин от началото на пандемията.
Но в очите на Европа в момента САЩ носи не по-малко отговорност от Китай по отношение на вируса. И това дълбоко смущава политиците и широката общественост.
Нова анкета на германската фондация "Кьорбер" (Körber), публикувана в понеделник, е последното доказателство за това. Резултатите би трябвало да озадачат хората в Белия дом, които виждат стабилен и обединен фронт срещу Китай, начело с Вашингтон.
Проучването показва, че германците вече са почти еднакво разделени по въпроса Вашингтон или Пекин са по-важният партньор за Берлин. Според данните от изследването 37% от анкетираните избират САЩ, докато 36% са за Китай. Това представлява значителна промяна в сравнение с последното проучване на Körber през септември 2019 г., когато германците даваха на Америка 26-процентна преднина пред азиатската комунистическа република.
Това, разбира се, не означава, че германците дават зелена светлина на Китай. 71% са съгласни, че по-голяма прозрачност от страна на китайското правителство би намалила въздействието и дори би помогнала да се ограничи значително разпространението на коронавируса.
И все пак само 36% казват, че отношението им към Китай се е влошило, в сравнение със 73% повече скептично настроени към САЩ по време на кризата.
Това би трябвало да се разглежда като предупреждение в няколко посоки. Първо, малко хора очакват прозрачност от Китайската комунистическа партия. Но спрямо САЩ очевидно в Европа хората имат далеч по-високи изисквания. Изисквания, спрямо които Вашингтон се проваля.
Освен това германските възгледи спрямо САЩ са сред най-негативните в цяла Европа, откакто президентът Доналд Тръмп зае поста си в Белия дом. Такъв беше случаят и при президента Джордж Буш, докато мненията рязко станаха по-положителни веднага щом Барак Обама стана държавен глава.
Германската общественост е непостоянна и - правилно или погрешно - възгледите ѝ за САЩ са силно повлияни от човека, който седи в Овалния кабинет.
Според Нора Мюлер - изпълнителен директор в "Кьорбер", отговарящ за международните въпроси, отношението на Германия към САЩ е било ситуация на "свободно падане" и преди кризата с коронавируса.
"Съмненията относно управлението на пандемията от страна на администрацията на Тръмп и забелязаната липса на глобално ръководство от страна на Щатите очевидно влошиха това отчуждение", коментира тя.
Германските политици, от друга страна, трябва да вземат предвид по-широки съображения, когато балансират отношенията си с Вашингтон и Пекин. САЩ е демокрация, която споделя сходни основни ценности с Европа, за разлика от Китай. Съединените щати гарантират сигурността на Германия и други европейски страни в продължение на 75 години, докато Китай прекара голяма част от този период, зает предимно със себе си.
Светът обаче се променя и може би вече се намираме в зората на един нов век на азиатска доминация.
Политиците в Германия и на други места в Европа виждат как геополитическата дъга се измества и това се отразява на техните собствени външнополитически стратегии. Те виждат, че Китайската комунистическа партия през първите седмици всячески прикриваше съществуването на вируса, а след като той се разпространи по света, Пекин използва агресивна пропагандна кампания, за да опита да промени настроенията в своя полза.
Европейските политици наблюдаваха и как партията овладява вируса в страната - макар и с тактики, които не биха били приемливи в либералните демокрации, и които вероятно ще тласнат назад китайската икономика.
А когато погледнат към Съединените щати, европейските държавници виждат хаос. Виждат страна, в която дори и пред болест, погубила повече от 91 000 американци, политиците не са в състояние да оставят настрана "престрелките" помежду си и да се обединят.
Виждат администрация, която изоставя науката и глобалното сътрудничество, именно когато те са най-необходими. И президент, който изглежда готов, ако е необходимо, да изгори на всички фронтове отношенията между САЩ и Китай, стига това да остави надежда за преизбирането му.
И все пак Тръмп не се разглежда в Европа като причина за дисфункцията на САЩ, а по-скоро като неин симптом или ускорител. Ако Джо Байдън седне в Белия дом през януари, разделението там няма да секне. И остава икономическото опустошение след кризата, с която американците - след десетилетия на все по-слабо управление - изглеждат напълно неподготвени да се справят.
Работата със САЩ може да е по-лесна, след като Тръмп си тръгне. Но за колко време?
Реакцията на Белия дом по отношение на коронавируса задълбочи тези съмнения в Германия и в други европейски страни.
Според проучване през май на British Foreign Policy Group - организация с нестопанска цел, която работи за укрепване на международната ангажираност на Великобритания и разбирането на глобалните въпроси, само 28% от британците вярват, че САЩ действат отговорно спрямо света, което е спад от 13 процентни пункта спрямо януари.
Консервативните избиратели, които преди това са изразявали огромни нива на доверие към САЩ, допринасят в голяма степен за процента на загубилите доверие.
Анкетиращата група на Ifop (Institut français d'opinion publique) попита французите този месец кои страни са в най-добра позиция да се справят с предизвикателствата през следващите десетилетия. Само 3% посочват САЩ.
Проучване от април от изследователския институт на SWG показва, че 36% от анкетираните италианци смятат, че страната им трябва да се съсредоточи върху развитието на тесни връзки с Китай, в сравнение с 30%, избрали САЩ.
Според анкетата на "Кьорбер" сред по-младото поколение, съвременници на войната в Ирак и приказките за шпионаж от страна на американската Агенция за национална сигурност (NSA), сега към Тръмп има най-голям скептицизъм в САЩ. Сред германците във възрастовата група 18-34 години 46% заявяват, че е важно да имат тесни връзки с Китай срещу 35 на сто, които посочват САЩ.
Това не означава, че Европа се насочва към политика на равнопоставеност между САЩ и Китай.
От години е налице загриженост за посоката, в която президентът Си Дзинпин води Китай - повече държавен контрол, повече надзор и повече сплашване в чужбина. Означава обаче, че Европа ще продължи да бъде предпазлива да заеме страната на Вашингтон срещу Пекин.
Освен това Съединените щати вече раздразниха Европа по въпроса за 5G и изглежда, че сега го правят с Обединеното кралство с настояването да избира между Вашингтон и Пекин за търговска сделка. Тогава защо Европа би застанала до "тормозещия другар" в тази битка?
В момента текат и преговори между Европа и Пекин за цялостно инвестиционно споразумение и съвместни мерки за борба с изменението на климата.
Това е дълъг и труден процес. Но ако той се осъществи, докато Щатите се готвят избори, това ще изпрати още един сигнал, че САЩ губят Европа по отношение на своя пръв приоритет във външната политика - Китай.
