Все още има такъв народ, но на част от него му омръзна да гласува, а друга част си намери нов спасител.
А за лидера на партията с името "Има такъв народ" (ИТН) - Слави Трифонов, остана да направи изводите си за последствията, които действията на неговата формация в предния парламент имат. Последствия, сред които рекордно ниска избирателна активност на "суверена", трето място за ДПС и влизане в парламента на "Възраждане".
Но на първо време и касаещо конкретно него, пропадането на ИТН от първа политическа сила до пета (към момента) такава. Болезнено срив, който обаче не можем да наречем еднозначно провал.
Защо? Защото може би този резултат отговаря повече на желанията на самите ИТН след осъзнаването през юли, че да водиш стадото и отговорността да падне на твоите плещи изисква компромиси и отстъпления в името на уж общата цел - кабинет, стабилност и нова посока за държавата.
Сега компромисите не са тяхна грижа, а на новата партия, придърпала към себе си желанията за промяна на политическата сцена и в живота - "Продължаваме промяната". Партията, която ще трябва да направи това, което Слави и компания не успяха (или не пожелаха) да направят през юли.
ИТН от своя страна вече е в удобната позиция като четвърта или пета политическа сила (до излизането на пълните резултати от вота вече ще се знае окончателно - б.р.) да е незаобиколим фактор за формиране на кабинет в този парламент, без да е в неговия център и да трябва да се съобразява за всяка своя инициатива с всички останали.
С други думи, Слави намери по-удобно място на масата за преговори.
Това обаче дойде на цената на една - нека бъдем честни - срамна изборна разлика. "Има такъв народ" влезе в политиката не само с огромна заявка, но и с потенциала да реализира поставените пред себе си цели. Но партиите, подобно хората, се съдят по действията, а не думите.
Действията доведоха до този стряскащ отлив на подкрепа, защото върху плещите на ИТН тежи отговорността за две поредни ходения на избори в година на пандемия. Уморените избиратели изгубиха ентусиазма си, а очевидно и вяра в Трифонов да води и политическото шоу.
Показателен е вотът в чужбина, където се очертава ИТН от първа политическа сила зад граница да се срине до трета*. Т.е. мнозинството от българите в чужбина, онези, които Слави иска да върне, към които се обърна като източник на кадрови ресурс и чиито гласове успя да привлече преди няколко месеца, вече не вярват така силно в него.
Вероятно ще продължат да пеят "Боят настана" и "Студио X" на сбирките на български общности, но не и да гласуват за него за човека, който ги изпълнява. А заигравката на ИТН с "не ни харесва и този резултат, искаме пак избори", доведе дотам, че общият резултат в чужбина вече да се доминира от гласовете на избиратели, които не разбират какво пее Слави, защото не го пее на турски.
Именно разочарованието е фактор и за срива в България. Изразява се в две посоки - посоченото преливане на гласове към "Продължаваме промяната"**, но и отлив като цяло от избиратели, за които този месия не оправда очакванията за спасение, държава по ноти в 7/8 такт и македонски космонавт. С други думи, не само Кирил и Асен са му виновни.
Но както посочихме, този чудовищен спад не означава, че "Има такъв народ" вече е провален политически проект. Щеше да бъде провален, ако единствената му цел беше да е първа политическа сила - Слънцето, около което останалите партии на протеста (и БСП) да гравитират.
Ако Слави и компания наистина искаха това, щяха да направят всичко възможно след изборите през юли да съставят кабинет, а не да играят на ротативка с над 6 млн. ходещи и мислещи зарчета. Не направиха всичко възможно. Ако е било умишлено - да им е честито. Ако е било грешка, базирана на надеждите за още по-голяма подкрепа от суверена...
Изкуството на компромиса, така важно в политиката, за лидера на ИТН и хората около него е слабост и се представя като такава. Но в ситуация на пандемия и тревоги около инфлацията, безкомпромисното поведение води до месеци, в които вместо да се търсят решения на проблемите, те се задълбочават. А до урните ходиш, за да избереш кой да ти решава проблемите, не да ги прави по-лоши.
Леко тревожно е, че ИТН продължават да заемат тази позиция и сега. В краткото си изказване в партийната телевизия 7/8 в нощта на изборите Трифонов посочи, че ако имаше машина на времето не би променил нищо, с което реално отказа да признае да е направил грешка.
В същата вечер Кирил Петков - който влезе в парламентарната надпревара с не по-малка увереност - призна, че е сгрешил, разкривайки как е гласувал в изборния ден, и че ще плати глобата си към ЦИК, след което се възползва от ситуацията, за да обещае, че кабинет на "Продължаваме промяната" ще признава и поправя грешките си, когато допусне такива.
Контраст, който няма как да остане незабелязан. Именно тези два контрастни образа, общото между които е, че от единия на другия се прехвърлиха надеждите за "оправяне", ще трябва да намерят как да работят заедно.
За "Продължаваме промяната" това няма да е лесно. Докато "Демократична България" са сигурен партньор, който известно време ще играе за оцеляване, а БСП на Нинова дава мило и драго да е отново във властта под някаква форма, ИТН е непредвидимият играч. А в политиката непредвидимостта често не е добро качество от гледните точки на избиратели и парламентарни партньори.
Какво ще иска Слави? Законови промени? Министри? Сам да реди кабинет, нищо, че суверенът е решил да е четвърти или пети?
Сега злощастните му интервюта около предните избори се завръщат към него като бумеранг. Прословутото му "Какъв точно стана и кога реши, че ще предлагаш? Като четвърта политическа сила?", отправено към Христо Иванов от "Демократична България", днес се отнася в пълна сила за самия Трифонов.
Но е безспорно (ама наистина безспорно, не като един кандидат за министър на ИТН), че Слави - както и ДБ през юли - сега е в позицията да поставя условия, за да стане част от коалиция, водена от "Продължаваме промяната". И от мащаба на тези изисквания и от готовността на ПП да са по-сговорчиви и отстъпчиви зависи дали ще видим резултат.
Големият риск не само пред ИТН, но и пред цялата държава сега е Слави и компания да не са си взели поука.
Конфигурация за мнозинство без тях е невъзможна, а не биха искали с инат да носят отговорността за още един провален парламент и четвърти избори в рамките на година. Не направят ли отстъпки, ще дадат на противниците си аргумент, че не са лицето на промяната, каквато претенция имаха само преди половин година, а са спънка пред тази промяна.
Подобно развитие на ситуация би довело до истински срив в доверието към тях, дори и сред все още вярващите, и опасността границата от 4 процента догодина да бъде гледана от погрешната страна. Опасност да се окаже, че това е политически проект, изгорял така рязко, както се е разпалил.
И язък тогава за ентусиазма на замесените. Не онези, които не само с патриотичен план пеят песни, но и които с надежда гласуваха три пъти за промяна, която така и не идва.
---
* На изборите през юли ИТН получи 35% от гласовете в чужбина, равняващи се на 60 357 гласа в чужбина, което я направи първа политическа сила. На 14 ноември при 94% обработени протоколи партията е на трета позиция след ДПС и "Продължаваме промяната", а гласовете ѝ са малко над 21 хиляди.
** По данни от екзитпол на "Алфа рисърч" 33% от хората, гласували за ИТН през юли, на 14 ноември са подкрепили "Продължаваме промяната".
