Харесвате ли фентъзи? Това е един от онези литературни жанрове, които те дърпат далеч от ежедневието, от заобикалящата те реалност. Отношенията между персонажите са си съвсем човешки, без значение дали са замесени и елфи, джуджета и пр. Същевременно обаче измисленият свят и другите разумни раси, които го обитават, носят на читателя усещането за нещо по-магическо, по-нереално. На българския книжен пазар има един преводен жанров хибрид, който дава точно това.
Но ако го отворите, нещо друго ще ви направи впечатление - леещото се от страниците пресилено "многообразие". Или политическа коректност, ако предпочитате.
Главният герой - следовател - е жена с по-тъмна кожа, работеща за леля си, която е на висок политически пост. Роля има и бившият приятел на главната героиня, който в някакъв момент в миналото се е оказал хомосексуален. Човекът на най-висок военен пост в измислената държава, в която се развива действието, също е жена. А единственият по-забележим позитивен персонаж, който е хетеросексуален бял мъж, е мълчалив бияч.
Това многообразие (дали?) сред персонажите може да ви направи сериозно впечатление. А щом нещо се набива на очи, то или не е направено правилно, или е прекалено. Но такива са времената, в които живеем. Социалните феномени намират място и в литературата, в което няма нищо странно.
Може би заради това и не трябва да се учудваме от пика в търсенето на т.нар. "sensitivity readers" (коректори на чувствителни теми) в САЩ.
Това са хора, който прочитат ръкописа на дадена книга и търсят в нея различни видове проблеми - не в стила на писане, а в представянето на определени маргинализирани социални групи - хора от различни раси, етноси, сексуална ориентация и пр.
Търсят се и части от книгата, в които проличават определени предразсъдъци на писателя.
Целта на този тип читатели не е да редактират ръкописа, да премахнат грешки от него или да го направят по-логичен (това е работа на редактора). Те по-скоро следят за "негативно зареден език" и дават препоръките си на автора, за да оправи той "проблема".
Фирми и неправителствени организации предлагат подобни услуги. Една от тях, Write in the margins (WIM), обяснява, че понякога авторите пишат за неща, които са извън тяхната култура или преживявания. Примерно, как така бяла хетеросексуална жена ще има персонаж, който е чернокож и не може да определи своя пол?
Ето защо от организацията горещо препоръчват наемането на "sensitivity reader". В списъка на Write in the margins има вписани над 170 такива "коректори". Авторът или издателството могат да се свържат с някои от тях и да им предоставят даден ръкопис за проверка.
Всеки от тези "коректори на чувствителни теми" посочва и в кои сфери е "експерт" - раса, сексуална ориентация, психично здраве, хора в неравностойно положение, религия и др.
Става дума за хора на свободна практика, които сами определя цената за "услугата", макар WIM да препоръчват да се взимат по минимум 250 долара за ръкопис с обем от порядъка на 60 000 до 100 000 думи. В приложената оферта цените за четене на ръкопис достигат до 1000 долара.
Темата за явлението "sensitivity reader" разбуни духовете из Щатите след статия в The New York Times, в която се разглеждаха двете страни на монетата – дали подобни проверки гарантират, че книгата ще стане по-добра или става дума за някакъв вид цензура.
В статията е даден пример с книгата "Континентът" на писателката Кийра Дрейк - фентъзи в свят, в който две нации враждуват от столетия. Дрейк раздава копия на книгата за предварителни ревюта, но резултатът не е такъв, какъвто очаква - много от читателите откриват "расовo натоварен език" в описанията на воюващите племена.
"Расистки боклук", "ретроградна" и "обидна" са само част от определенията, които книгата получава, а нейното издаване е отложено. Романът преминава през двама „коректори на чувствителните теми“, които проверяват за расови стереотипи и предлагат промени, след които Дрейк се захваща с още 6 месеца писане.
Изглежда в САЩ издателствата, занимаващи се с издаването на детска литература и такава за млади възрастни (young adult), все повече търсят помощта на подобни "коректори на чувствителните теми". Правят го, за да са сигурни, че авторите са си "написали домашното" и че представители на някоя социална група няма да се почувстват засегнати. В противен случай ще последва вълна от анти-реклама в социалните мрежи, което всяко издателство иска да избегне.
И тук се появяват двете виждания по въпроса. В статията на Times се посочва, че нарастващото разчитане на "sensitivity reader"-и може да доведе до повече стерилни книги, в които не се засягат по-сериозни и трудни за развиване теми; скептиците са на мнение, че прекаленият контрол върху писането отказва авторите да пишат за други култури, освен тяхната собствена. Което пък води до по-еднообразна литература.
Посочва се и че ако се разчиташе на подобни професионални читатели преди десетилетия, това сериозно можеше да се отрази на класики като "Да убиеш присмехулник" на Харпър Лий или пък "Приключенията на Хъкълбери Фин" на Марк Твен.
Защитниците на тази практика обаче твърдят, че не става дума за цензура. Целта била да се предпазят книгите от това в тях да има "неправилно представяне" на някоя група.
Явлението не е чак толкова ново. Все пак от десетилетия издатели и писатели разчитат на мнението на експерти от различни области - психолози, полицаи, историци, за да са сигурни, че дори измислени истории звучат достоверно. Но изглежда през последните години ролята конкретно на "коректорите на чувствителни теми", поне в Щатите, нараства.
Няма как да не споменем и примера с книжката с картинки "Торта за рождения ден за Джордж Вашингтон". Наложило се е издателството да я изтегли от пазара след критики заради това, че робството е било отразено твърде "меко" - липсвали по-мрачните детайли от живота на поробения пекар, който евентуално бяга от поробителите си. Това е само един от примерите за скандалите на тема расизъм, хомофобия и прочие, към които литературата също не е имунизирана.
Темата като че ли е силно възпламенима. Дори статията на Times разпали още дискусии. "Коректорите на чувствително съдържание" и техните поддръжници скочиха в защита на това занимание. Една от тях, Дониел Клейтън, обяснява, че прави подобни прочитания на книги, защото "издателствата не наемат чернокожи автори, а всеки иска да пише за чернокожи". Така тя определя работата си – като помощ за бели автори да пишат за чернокожи персонажи адекватно, без писането им да изглежда сякаш няма никаква реална основа.
В статия в The Current Affairs се посочва друго - че издателствата и авторите сами и доброволно решават да потърсят услугите на "коректорите".
В този случай цензура нямало как да има, защото тя идвала от институциите с власт (т.е. самите издателства). "Sensitivity reader"-ите просто давали своите препоръки без да могат да ги наложат и без да знаят дали авторът и издателството ще се съобразят с тях.
Но след няколко като гореописаните скандали, имат ли издателите друг избор освен да търсят хора, които да "поправят" текстове? Ако не го направят, рискуват още един скандал. Ако го направят, самите те могат да изглеждат като един вид цензори.
Тези процеси касаят нас, българските читатели, само от гледна точка на новата преводна литература, която ще получаваме занапред.
При някои книги "поправките" няма да се усещат. Дори напротив - вероятно работата на "коректорите на чувствителните теми" ще спомогне за по-различно "звучене" на дадени персонажи и по-автентичното им представяне.
При други ще се замисляме: нужно ли е било персонажът X да е със сексуална операция Y, при условие, че това няма отношение към историята? Всички бели мъже в този фентъзи свят ли са тъпи или лоши, че силните персонажи в книгата са само жени? И други подобни.
Що се отнася до съвременните български писатели, те все още имат свободата да пишат както си искат; въпросът е да пишат достатъчно добре, че да се намери кой да ги издаде. А и те задълбават повече в нашата, местна реалност. В нея няма какво толкова да се сбърка, няма кой толкова да се обиди.
А и да имаше, у нас не се чете чак толкова много, че издателствата да имат пари да плащат и за "политкоректни прочити". Така че скоро тази "мода" едва ли ще застигне българското книгоиздаване.
Дали практиката е полезна или не сякаш няма правилен отговор. Никой не иска да чете нелепости, но години наред все пак това също е било вид тест за писателя - дали може да влезе в кожата на някой различен от него. Ако всички романи започнат да преминават предварителна обработка, за да се изчистят такива "слабости", това само ще кара по-слаби автори да изглежда малко по-кадърни.
А в същото време може да намалеят и рисковете, които писателите поемат и които понякога стоят в основата на шедьоври. "Няма да пиша това, защото ще обиди" някого може да се превърне в мантра за даден писател, след като издателство няколко пъти му върне ръкописа или "коректора на чувствителни теми" е казал, че "това не е правилно описано".
А същият този ръкопис може да е следващият "Властелинът на пръстените", например. Но простете за примера - тя е пълна само с бели, нищо, че има елфи, джуджета и магьосници.
За щастие вкъщи имам достатъчно книги, издадени преди тези глупости, които мога да си чета с удоволствие. Частните и обществените библиотеки са пълни със стари издания, стотици хиляди книги. Затова просто няма да купувам и чета нови заглавия и издания... На кого са потрябвали тези съвременни полит-коректни тъпотии?!
Не бързай да се успокояваш, Гризли. Следващата стъпка е прочистване на обществените библиотеки, след тях на частните, докато се стигне до 451 по Фаренхайт. Американците продължават нагло да преписват от болшевиките. Спомням си, че през 50-те родителите ми, които иначе се гордееха с библиотеката си и пестяха от дрехи за книги, държаха някои книги в затворен шкаф, да не би между гостите да се окаже някой наблюдател. А в библиотеките изборът беше между овчарчето калитко и най-младия син на Партията.
Ние, по-възрастните, можем да погледнем критично и да преценим какво да четем и какво не и, естествено, ще избягваме подобни книжки, но младите се оказват много толерантни и промити и това е тревожното.
Издателствата да не си вкарат автогол с тая политика на це... пардон, прочистване. Кой ще купи втората стотица така це... прочистени книги. Чувствителните читатели ли? Греда, те не обичат да плащат, напротив, искат на тях да им плащат за прочистването. Да не стане като в един виц от съветско време: -Тая книга се продава само срещу 3кг отпадъчна хартия. -Отде да намеря толкова хартия? -А, имаме, изберете си от рафта.
Обожавам Стивън Кинг, но и в неговите романи има много хомофобни персонажи. Той самият не е хомофоб и дори подкрепя гей-браковете, но трябва да изреже тези глупости.
Той самият не е хомофоб и дори подкрепя гей-браковете, но трябва да изреже тези глупости. ................................. Ето ви нагледен пример , госпожи и господа, на къде води тая пътека. Трябвало Стивън Кинг да изреже нещо си. Защо? Защото на някаква джендър така му се искало. Утре някой защитник на животните ще поиска да се изреже полвината МОБИ ДИК щото е жестоко към животните. А в други ден някой друг наглец ще поиска трета тъпотия. и коня отиде в реката. Спрете се бе идиоти! Айсиктир
НИКАКВА МОДА НЕ Е ТОВА, да ме прощава авторът, когото явно го е шубе да каже истината: ТОВА СИ Е 100% ЦЕНЗУРА, която принципно не се различава от комунистическата и др. тоталитарни форми на цензура. НАПРОТИВ, тази цензура е още по-страшна, защото е автоцензура, доброволно-принудителна. Това е един отг инструментите на новата тоталитарна идеология - ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ, по-опасна от всички известни досега тоталитгарни идеологии, взети заедно. Това н ичака...
Дай на тълпата чаша с вода и гледай как ще направят буря в нея.. Недостойно ми се стува като поведение на автор на статии (журналист?..), но съм съгласен, а и лесно се наблюдава, че първосигналното негодувание на лесно разгневяемата тълпа носи кликове, било това негодувание срещу изцяло измислени несправедливости като отпадането на Вазов от учебниците, пренаписването на Левски, или неминуемото налагане на повсеместна цензура над всяка недостатъчно политкоректна творба, неминуемо следствие от това, че в щатите се била появила, явно заради търсене, работа за коректори (твърде свободен превод на "reader" за моя вкус), които да търсят и посочват определени характеристики на текста.
Ъгх. Малко неща са по-жалки от вечно офендващите се, но категорично отказващи да се стопят снежинки, но снежинките, които се офендват от офендването на офендващите се определено са такива - особено пък когато го правят с откровени лъжи. Офендването от офендването на офендващите се, де. Понеже ако продължа в същия дух, ще стане трудно за разбиране, нека споделя нещо - падам си фентъзи нърдче и като такова мога да уверя автора, че центрирано около бели хетеро мъже фентъзи има колкото щеш, че и отгоре. Винаги ще го има. Или какво, авторче, ще ми заявиш, че Брандън Сандерсън не съществува? Че не е може би най-популярният съвременен фентъзи автор? (Той, прочее, има доста цветнокожи герои и дори, о, ужас, жени, ама има и Каладин, и Келсайър, и...) Ще ми кажеш ли, че Вещерът на Анджей Сапковски, дето е бял сред бели, не е, всъщност, в последните десетина години по-популярен от Конан варварина? И т. н.? Прочее, "Континентът", като му гледам резюмето и ревютата в Гудрийдс, изглежда просто безумно, пък и доста от критиките са не толкова заради расизъм, колкото заради слаба литература. То, разбира се, първосигналното ръгане на расови или етнически стереотипи, от което също се недоволства, си е признак на слаба литература, но пък и хайде недоволстващите от цензурата да осъзнаят, че свободата на словото не е нещо, което важи само когато ни изнася - че както един автор има право да пише каквото си ще в книгите си, така и хората, които го критикуват, имат право да го критикуват за каквото си щат. И хайде същите недоволстващи да се замислят как щяха да се почувстват, ако в някоя достатъчно популярна фентъзи книга българите бяха получили същото отношение, което, доколкото разбирам, в "Континентът" са получили японците, а и не само те - нисша раса и нисша нация, която трябва да бъде спасена от великите американци от деветнайсети век с технология от бъдещето. Още бучим, че Орфей в някакво си нискобюджетно телевизионно филмче от преди почти двайсет години е негър, егати. Като ни клъвнат по националното самочувствийце, експлодираме - дори и аз понякога, макар че хич не съм патриот. Точно ние ли ще недоволстваме, че някои си недоволствали от расизъм?
ДВАМА ТЪПАЦИ, кой ли е по-голем?
ОБАЧЕ ТРЕБВА ДА НИ РАДВА, че броят на разумните е в пъти по-голем!
Политкоректността премина своя пик и според мен вече е демоде сред истински прогресивните хора. Поне от година-две. За сметка на това има реална опасност, натрупаната сила и инерция да я облекат в правни норми и да я снабдят с иструментариум за контрол. Честито на печелившите. Печелят нов тоталитарен строй. --- 'Другите', некоректните, обикноврните, трябва да спрат коректните, преди това да се случи. Учудващо, 'другите', май са ...консервативните и умерените. Новите прогресивни са консерваторите, които виждат простите истини в начина, по които функционира и е изграден света извън менталната реалност на човешкия социум. Извън модите и теченията в човешките стада. Начина по който функционират и съществуват нещата в природата. Това винаги е било източник на мъдрост и познание. Дори ако послужи само да се отрезвиш и да слезнеш на земята. После ще откриеш топлата вода. После може и някоя нова, наистина полезна технология, а не натрапени, изкуствени социални конструкти и ценности.