Едно погрешно решение може да има сериозни последствия, особено когато ключовата дума в него е "порно". А цяла поредица от грешни решения доведе до дело в САЩ, след като жени, снимали се в клипове за възрастни, осъдиха компанията, която умишлено ги е излъгала за това къде и как ще бъдат предлагани тези видеа.
Решението на съд в Сан Диего, Калифорния, разкрива схема за лукаво примамване на модели с ниски доходи, порочни практики, лъжи, тормоз и мисли за самоубийство, а в центъра на всичко стои лукав продуцент, който днес се укрива в родната си държава.
Резултатът от всичко е, че компанията за филми за възрастни Girls Do Porn ще трябва да плати 12,8 милиона долара обезщетение на 22 жени. Те са били подведени да се снимат в клипове, които след това - въпреки предварителните уговорки - са били разпространявани онлайн.
Историята обаче започва през 2009 г., когато новозеландецът Майкъл Прат създава компанията Girls Do Porn. Тя оперира в Щатите, като се рекламира пред любителите на еротиката като място, където могат да бъдат открити клипове не с професионални актриси, а с млади аматьорки. Това е нещото, с което се привличат зрители - обещанието, че ще видят истински, "обикновени" момичета, които за пръв и последен път участват в порнографски клип.
Заради тази концепция компанията се нуждае от постоянен приток на нови лица, с които да освежава съдържанието на сайта си. Документи по делото показват, че много от жените, които са се снимали в нейните клипове, са били студентки, които са имали нужда от допълнителни пари. За да намерят нови модели, Прат и компания са пускали обяви на места като сайта Craiglist. Там са обещавали между 2500 и 5000 долара за една сесия.
22-те жени, които са ищци по гражданския иск срещу Girls Do Porn, са сред тези "свежи" лица, подведени да бъдат записани в първото си и последно порно. Жените, които остават анонимни, са били на възраст между 18 и 23 години, когато са участвали във видеата, а историите им - включително това как са били излъгани - са доста сходни.
Всяка от тях е дала съгласието си да се снима едва след като от Girls Do Porn са им обяснили, че клиповете никога няма да бъдат качвани в интернет, а вместо това ще бъдат разпространявани сред частни колекционери в чужбина. Нещо, което впоследствие се оказва лъжа.
Прат дори е използвал "модели за референция" - жени, на които се е плащало да лъжат, че са участвали в клипове на компанията му и обещаните условия наистина се спазват. Тези жени са комуникирали с потенциалните двайсетинагодишни кандидатки с цел да ги убедят, че няма за какво да се тревожат. Нещо повече - обяснявали, че "преживяването" е приятно и безопасно.
След като процесът по убеждаване е бил завършен, Прат е водил подмамените модели в Сан Диего, намирал им е хотелска стая и им е предлагал алкохол и трева. Едва след това те са получавали договорите си от по осем страници, които е трябвало да подпишат.
Документите са били написани по подвеждащ начин, а на всичкото отгоре представителите на Girls Do Porn са казвали на момичетата, че не е необходимо да ги четат твърде подробно. Обяснявали са, че тънкият шрифт съдържа онова, на което момичетата вече са се съгласили: анонимност, дистрибуция в чужбина, пълна тайна. След това се стигало и до заснемане на сцените и до първото разочарование.
Често момичетата не са получавали обещаните им пари, заради някой "физически недостатък" - татуировка, повече килограми или прическа. Така на повечето от ищците по делото е било платено много по-малко от онова, което им е било обещано предварително.
По-сериозните проблеми идват след това. Въпреки обещанията за това как ще се разпространяват клиповете, седмици по-късно видеата се появяват в сайта на Girls Do Porn, където от абонатите се изисква да плащат за абонамент, ако искат да имат достъп до новото съдържание.
Освен това части от тези клипове са качвани в най-популярните безплатни сайтове за възрастни в света, заедно с линк, водещ към пълните, платени версии в сайта на компанията на Прат.
Обещанията за анонимност и че истинските имена на момичетата никога няма да бъдат разкривани също не са спазвани. Има доказателства, че Прат и другите двама обвиняеми по делото са разпространявали лична информация за моделите - имена, снимки, профили в социалните мрежи и др. - във форуми, в които се дискутират подобни неща за актриси от бранша.
След това тролове са започнали да тормозят семействата и приятелите на моделите, като им изпращат видеата или ги заплашват онлайн. Според съдията Кевин Енрайт някои от жените са имали мисли за самоубийство заради преживяното.
"Заедно, те са преживели значителен тормоз, емоционални и психологически травми, както и щети по репутацията; загубили са работата си, академични и професионални възможности, семейни и лични връзки; а животите им са били изкарани извън релси", пише съдията в решението по делото, което може да бъде обжалвано в 15-дневен срок.
По време на делото ищците са претендирали, че Прат и неговата компания умишлено са изпращали записите на техните близки и приятели - нещо като директен маркетинг, с който да се гарантира, че в родните градчета на жените ще се стигне до скандал и клиповете ще станат масово търсени.
Според съдията в най-добрия случай обвиняемите са знаели, че тормозът над момичетата е "неизбежен", но въпреки това са печелили от него. В най-лошия случай, посочват от съда, Прат и компания лично са участвали в разпространението на информацията. Самият Прат е закупил един от форумите, в които се обсъждат имената и личните данни на порноактриси, включително и на момичета, снимали се за неговата компания. Освен това при поне един случай по съмнителен начин накуп е била предоставена информация за няколко момичета, с които той е работил.
Прат се е опитвал също така да прикрива печалбите си посредством няколко кухи фирми, част от които са регистрирани в Република Вануату - отдалечен, малък остров в южната част на Тихия Океан, известен като данъчен рай. От защитата на новозеландеца обаче твърдят, че трансферите на средства към фирмите на Вануату са имали за цел да се "поправят грешки в корпоративната структура".
Колективният граждански иск срещу компанията е заведен през 2016 г., а делото продължава три месеца преди да се стигне до решението на съдията. Обвиняеми по него са както 36-годишният Прат, който се води директор на Girls Do Porn, така и операторът Матю Улф и 31-годишният актьор във филми за възрастни Рубен Гарсия.
Решението на съдията е, че на 22-те жени трябва да бъдат изплатени между 300 хиляди и 500 хиляди долара, които се равняват общо на сумата от 12,8 млн. долара.
Освен това тримата обвиняеми трябва да премахнат клиповете с тях от сайта на компанията си, както и да предприемат стъпки за премахването им от другите сайтове, където те са се появили.
Улф и Гарсия дори в момента са задържани, но за Прат - директора на компанията - се предполага, че се укрива в родината си Нова Зеландия. Той е трябвало да свидетелства по гражданското дело, но адвокатите му изненадващо съобщили, че без да ги информира той е напуснал Щатите.
Проблемите за екипа на компанията за възрастни, породени от безскрупулният им подход към моделите, обаче ще продължат.
Тримата са изправени пред още една евентуална присъда - този път по наказателно дело във федерален съд. Ако бъдат признати за виновни там, те могат да получат доживотни присъди и глоби от по 250 000 долара.
