Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Еди Мърфи и проклятието на старите шеги

В скорошно интервю комикът отново трябваше да коментира свое спорно комедийно шоу с хомофобски шеги... от 1983 г. Снимка: Getty
В скорошно интервю комикът отново трябваше да коментира свое спорно комедийно шоу с хомофобски шеги... от 1983 г.
Шоуто Delirious (кадър от снимката) и преди е носило неприятности на Мърфи, но сега е най-неподходящият момент то да бъде припомняно...
...тъй като актьорът се надява да спечели "Златен глобус" за ролята си във филма Dolemite is My Name, която може да му осигури и номинация за "Оскар".

Призракът на старите шеги в нашето политкоректно съвремие преследва онези комици, започнали кариерите си, когато хуморът беше доста по-свободен и не беше ограничен от риска винаги да има обидени, които да съсипят кариерата ти чрез социалните мрежи и интернет.

Еди Мърфи знае това. Актьорът от "Ченгето от Бевърли хилс" и десетки други комедии отново е принуден от обстоятелствата да коментира свои хомофобски шеги отпреди десетилетия.

Мърфи в момента е в ситуация като от игра на Minesweeper - погрешен ход може да му струва скъпо. Комикът е номиниран за "Златен глобус" за ролята си във филма Dolemite is My Name, а не е изключено както да спечели тази награда, така да се сдобие и с номинация за "Оскар" за същата роля.

С възобновилия се интерес към неговата личност обаче неизбежно се припомнят и изяви като стендъп шоуто му Delirious. След премиерата си през 1983-а то се превръща в успех - издадено е и като комедиен албум и носи на създателя си "Грами", но най-важното е, че насочва вниманието на публиката към младия и талантлив комик.

Същевременно, от днешна гледна точка Delirious е и бомба със закъснител, защото Мърфи започва шоуто си с хомофобски шеги от рода на това, че гей мъже нямат право да гледат задника му, както и с реплики от рода на "Имам кошмари за гей хора". Тогава тези шеги може и да са минали между капките на общественото недоволство, но днес са способни да разгневят мнозина.

В интервю за предаването Sunday Morning на CBS темата за шегите от Delirious отново беше засегната. И въпреки че Мърфи отговори на въпросите на интервюиращата, той го направи полушеговито, а от записа се носи усещането за неудобство от темата.

Нормално - един скандал от онзи тип, който коства на Кевин Харт ролята на водещ на оскарите преди година, за Мърфи може да излезе много по-солен и да намали шансовете му за двете най-големи отличия в киноиндустрията на САЩ.

На въпрос дали Delirious все още е смешно за него, комикът отговори с краткото "Някои неща от него". Допълва обаче, че други от шегите днес му го карат да се чувства неудобно и да възкликва: "О, Боже, не мога да повярвам, че казах това!".

Поставен сякаш в ситуация да брани творчеството си отпреди 37 години, актьорът обясни, че онези времена са били "различни", а самият той е бил млад - едва 22-годишен. Това, че сега някои шеги го смущават, по думите му не значи, че не ги оценява.

"Гледам на [Delirious] в контекста на онова време, знаете. И си казвам: "Окей, аз съм хлапе, което казва това", споделя актьорът.

На него и преди му се е налагало да се извинява за комедийното шоу. През 1996 г. поднася извиненията си за шегите на тема СПИН, изречени от него също в Delirious. Прави го с отворено писмо, след като гей активисти искат участието му в шоуто на Дейвид Летърман да бъде отменено. Тогава обяснява, че когато е правил тези шеги, не е бил добре запознат със заболяването и се извинява за "причинената болка".

2020 г. е, а сякаш на Мърфи скоро може пак да му се наложи да се извинява.

Това, което вероятно го спасява, е друга история, засегната в интервюто за Sunday Morning - как по време на церемонията за връчване на наградите "Оскар" през 1998 г. настоява за повече расово многообразие - популярна тема през последните години, но изказването му остава напълно пренебрегнато. Посочва, че медиите не са го коментирали на следващия ден, а освен това и не печели "Оскар" през следващите години. Но все пак е факт, че следващото достойно за номинации или награждаване участие на актьора идва почти десетилетие по-късно - в Dreamgirls (2006 г.).

Сега Dolemite is My Name може да му донесе нови големи отличия. Освен ако чрез ядосани борци за социална справедливост старите му шеги не се завърнат, за да подкопаят шансовете му за успех.

Най-коментирани

Най-четените