През октомври 2017-а не просто се появи #MeToo движението, а се разрази истинска буря, при която десетки мъже (и няколко жени) се сблъскаха с обвинения в сексуален тормоз.
Това беше безпрецедентен момент - много хора с пари и власт загубиха позициите си, доста от тях стигнаха и до съдебните зали, а някои като Харви Уайнстийн и Марио Батали останаха без работа.
А сега накъде?
Отговорът на този въпрос никак не е лесен. Уайнстийн и няколко други мъже тепърва най-вероятно ще понесат законовите последици за действията си. Други обаче вече правят опит да започнат наново кариерата си, а трети като че ли никога не са си тръгвали от публичното пространство.
Кой ще получи всеобщата прошка - този, който си е мълчал достатъчно дълго, за да отмине бурята, или този, който яростно отхвърля всички обвинения? Универсална и работеща навсякъде формула няма, смята Риса Хелър, собственик на нюйоркска рекламна агенция, която често се занимава с кризисен пиар.
По време на пика на #MeToo обвиненията изскачаха с главозамайваща скорост. В тях ставаше дума за палави погледи, през опипвания до изнасилване. Затова и нямаше как да бъде съставен план за действие, който да сработи във всички случаи.
И все пак някои знаменитости се справиха забележително по-добре със ситуацията, отколкото други.
Quartz прави анализ на някои от най-известните мъже, обвинени в сексуален тормоз, и начините, по които са се върнали пред публика.
Изданието стига до заключението, че много малък брой от обвинените - някъде около 50 - са успели наистина да се върнат към професията си без особени последици за тях и за кариерата им. Ето как...
С публични извинения
От психологическа гледна точка извинението играе много важна роля за преодоляване на травмите. Неврологичните изследвания показват, че в мозъка има център, който отговаря за усещането за справедливост. Когато човек усети нещо нередно, този център подава ясен и точен сигнал.
Така в ситуация на несправедливост изпитваме психологически и дори физически стрес. Дискомфортът обикновено намалява с времето, но се засилва, ако несправедливостта бъде припомнена. Затова извиненията действат успокояващо - те потвърждават, че сме били прави да се чувстваме зле.
А публичните извинения служат и като израз на добра воля и желание за промяна. Разбира се, думите никога не са достатъчни сами по себе си. Актьорът Кейси Афлек и комикът Луи Си Кей обаче се опитаха да се завърнат именно чрез покаяние и донякъде им се получи.
Чрез отричане
За отричането на обвинения в сексуален тормоз има една-единствена добра причина и тя е заподозряният в действителност да не е извършил престъплението. Във всички други ситуации той започва да звучи като някой, който панически се опитва да се измъкне от последици за стореното.
Докато извинението показва разкаяние и воля за промяна, то отричането демонстрира точно обратното. При режисьора Ланс фон Триер обаче стратегията проработи - през октомври 2017-а той публично отрече всички обвинения в сексуален тормоз, а през май месец 2018-а триумфално се завърна на фестивала в Кан.
С време, прекарано извън светлините на прожекторите
"Ще се оттегля и ще отделя време да се уча и развивам". "Ще преосмисля внимателно стореното от мен до момента". "Ще анализирам поведението си". Може да ви звучат като кухи фрази, но да се скриеш за известно време от светлините на прожекторите понякога помага да спре да се шуми около името ти. Да се снишиш докато отмине бурята би могло да помогне.
Още преди #MeToo актьорът Мел Гибсън показа, че тази стратегия е успешна. През 2006-а той се превърна в персона нон грата за Холивуд, когато на бял свят излязоха записи с негови расистки, антисемитски и хомофобски коментари.
В един от тези записи дори се твърди, че е удрял с юмруци бившата си съпруга Оксана Григориева. След това Гибсън се покри за цяло десетилетие - чак до 2016-а, когато успешно се завърна с филма "Възражение по съвест".
Чрез мълчание
Понякога да изчезнеш за кратко (или за повече) означава и да си замълчиш. Някои от обвиняемите се завръщат към кариерите си, без да обсъждат обвиненията към себе си. Това обаче е рисковано, а и за жертвите най-често е все едно дали насилникът им отрича стореното, или просто не го коментира.
Танцьорът Марсело Гомес е пример, че мълчанието е хитър ход. Той никога не е обсъждал на висок глас обвиненията към него, които се появиха през декември 2017-а. Не се знае дали не е понесъл някакви последици, но е факт, че през март 2018-а Гомес получава нов ангажимент към руския Мариински балет.
Едно е сигурно - и преди, и след скандала с Харви Уайнстийн публиката е склонна да предоставя втори шанс на провинилите се.
Всеки се надява да стане свидетел на разкаяние, положителна промяна и щастлив край. Предстои да видим колко от обвинените по време на #MeToo вълната ще постигнат този щастлив край.
