4 фенски теории за Хари Потър, които са твърде добри, за да не са истина

Историите за очилатия магьосник Хари Потър определено са нещо, което ще остане за поколенията. Милиони са феновете на поредицата, а авторката Джоан Роулинг е сред най-богатите жени на света, печелейки от продажби на книгата, сувенири, мърчъндайз, сайтове, филмови права и какво ли още не, свързано със света на магията и вълшебството.

Всичко това няма как да не остави отражение. Когато разполагаш с толкова голяма и толкова лоялна фенска база, няма как произведението ти да не се сдобие с всевъзможни теории от типа "Какво може би е имал предвид авторът". Хари Потър не прави изключение.

И ако често теориите се оказват нещо гениално само в главата на този, който ги е мислил, понякога има такива предположения, които се вписват толкова добре в ситуацията, че дори авторът признава, че са верни.

По подобен начин в свое интервю от 2007 г. Роулинг потвърждава една от най-големите теории в интернет - че Дъмбълдор е гей и е бил влюбен в Гелърт Гриндълуолд, преди двамата да станат врагове.

Съществуват обаче още няколко теории, които се вписват по толкова интересен и логичен начин в цялата история, че в един момент няма как да не си помислиш, че реално нещата стоят точно по този начин.

Тримата братя от историята за Даровете на смъртта всъщност се появяват и в книгите

Не точно онези трима братя и далеч не физически. Все пак символно всеки един от тримата братя изобразява по някой от главните герои. От една страна, имаме братът, който желае могъщество и получава Бъзовата пръчка (която му е отнета скоро след това). Него съзираме в Лорд Волдемор, който се опитва със сила да превземе света, но в крайна сметка е убит.

Вторият брат се опитва да възкреси мъртвата си съпруга и получава Животворния Камък. Камъкът обаче не връща истинската му съпруга, а само нейна бледа сянка, която избледнява още с времето, докато самият магьосник не се самоубива накрая. Според теорията вторият брат отговаря на Сивиръс Снейп, който така и не може да се отърси от спомена за любовта на живота си - Лили Потър и умира в името на това да защити паметта й.

Третият брат търси начин да се скрие от Смъртта и получава Мантията невидимка, с която да избяга от съдбата си, и доживява до дълбоки старини. Накрая предава мантията на сина си, а след това посреща Смъртта като стар приятел. Тук символично се вписва самият Хари, който посреща смело смъртта, веднъж изправен пред идеята, че трябва да умре, за да бъде победен Волдемор.

Интересното обаче е, че освен тримата братя, тук може да бъде разпозната и смъртта - в проф. Дъмбълдор. Той овладява и трите дара на смъртта и волно или неволно става причина за смъртта и на тримата - Волдемор, Снейп и Хари. А накрая дори посреща Хари в пътя му след умирането.

Ами ако пророчеството има друго тълкувание?

Пророчеството на проф. Трелони за Волдемор е една от основните движещи сили за действието в книгите. То е тълкувано многократно там и стига до идеята, че единственият начин един от двамата да умре, е да бъде убит от ръката на другия. Какво обаче ако пророчеството бъде разбрано една идея по-буквално. В оригинала на пророчеството се казва: "and either must die at the hand of the other" ("Единият трябва да умре от ръката на другия).

Може ли тогава да се приеме, че когато единият умре, другият няма от какво да бъде убит и няма как да умре? Идеята на тази фенска теория е, че единствено Хари може да отнеме живота на Волдемор и единствено Волдемор може да убие Хари. Въпросът е значи ли това, че след като Хари е убил вече Черния Лорд, той сам ще живее безкрайно и без възможност да умре?

Хари Потър е възкресен от Даровете на Смъртта

Според официалното обяснение кръвта на майката на Хари - Лили Потър - е това, което предпазва главния герой (за пореден път) от смъртта. Идеята е, че веднъж използвал кръвта на Хари за съживяването си, защитата, която му дава Лили, се прехвърля в самия Волдемор и когато той изрича смъртоносното си проклятие, именно тази защита се активира (за пореден път).

Алтернативната теория отново включва Даровете на смъртта и легендата за тях - този, който овладее и трите дара на смъртта, ще може да я победи.

В случая Хари е човекът, който действително овладява и трите дара - Бъзовата пръмачка е негова, след като побеждава Малфой в дуел, малко преди да отиде при Смъртожадните използва Животворния камък и връща духовете на любимите си хора, които да го пазят, а Мантията невидимка е семейна реликва на рода Потър, предавана по наследство.

И макар да не ги е притежавал по едно и също време, той приема употребата на всеки един от тях, когато позволява на Волдемор да го убие.

Тук идва и важният момент - истинският господар на даровете не просто ги събира на едно място, той издържа изпитанието на Смъртта. Когато отива при смъртожадните, Хари посреща смъртта "като приятел" - без да се опитва да бяга от нея - нещото, което го прави вече естественият господар на Даровете на смъртта. И което му връща живота.

Войната между магьосници и мъгъли

Не е ли интересно, че органът, който отговаря за магията в света на Хари Потър е само министерство? А при всяка смяна на британския министър-председател или на министъра на магията, вторият е длъжен да се представи на "Даунинг стрийт" 10. Също така министърът на магията е длъжен да уведоми британския премиер, когато в страната се внасят опасни магически създания (като дракони например).

Въобще не звучи като нещо, което магьосниците биха си наложили като доброволни правила. Още повече - самото министерство на магията до голяма степен служи за ограничаването на магията и запазването на тайната на магьосниците. Всички нови заклинания се регистрират, експериментите с магия са ограничени до минимум, а аврорите преследват всеки, който тръгва да се промени.

Разбира се, на всичко това може да се гледа като на израз на онази прословута фраза, че с голямата сила идват и големите отговорности, но не по-малко вероятно звучи и идеята преди много много години мъгълите да са наложили всички тези правила над магьосниците като условия на победител над победен в една голяма война.

Идеята на тази теория е, че ако в миналото на света на Хари Потър магьосниците са властвали и са ходели открито сред хората, в един момент мъгълите са станали достатъчно силни, че да отвърнат на удара (вероятно с изобретяването на първите огнестрелни оръжия и развитието на оръжейното дело като цяло). Така в един момент голяма част от магьосниците са избити, а останалите са поставени под управлението на мъгълите.

С времето хватката е била отпусната до такъв момент, че магьосниците са станали само част от митологията, а правилата са започнали да се самоналагат от министерството на магията, за да се запази тайната и да се избегне нова война.

Новините

Най-четените